Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Звучен шамар на „постфактумното“ законодателство за КТБ

Звучен шамар на стъкменото законодателство, създадено специално за фалираната Корпоративна търговска банка, нанесе Конституционния съд. Върховните магистрати обявиха за противоконституционни седем от купищата разпоредби, които Народното събрание прие под влиянието на нечисти интереси в Закона за банковата несъстоятелност, за да обслужи  различните казуси, възникнали с обявената в несъстоятелност банка.

 

Близо седем години след абордажа на финансовата институция Конституционният съд  е категоричен, че с два от „отменените“ днес текстове на практика се придава обратна сила на всички изменения за банковата несъстоятелност от 2015 г. и 2018 г. и с отпадането им целият пакет от промени, направен през тези две години, няма да важи за казуса Корпоративна търговска банка.

Kонституционните съдии са единодушни (решението, изготвено от докладчика Красимир Влахов, е подписано с особено мнение от Гроздан Илиев, но само по отношение на допустимостта), че става въпрос за

извънредно законодателство,

несъвместимо с основни правни принципи и което е създадено само за една банка.

Магистратите ясно обясняват, че оспорените пред КС текстове на практика се отнасят до производство по несъстоятелност на фалираната банка и отправят сериозни критики към БНБ за бездействието ѝ, способствало за изпадането на Корпоративна търговска банка в неплатежоспособност.

Конституционния съд прави едно много важно уточнение, а именно че макар с отменените от него разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност да се цели попълване на масата на несъстоятелността на банката, те всъщност не са в неин интерес, а в този на кредиторите ѝ. А както е добре известно най-големият от тях е Фондът за гарантиране на влоговете.

Тук е моментът да припомним, че искането за обявяването на промените в Закона като противоконституционни беше внесено от Висшия адвокатски съвет. В него беше изтъкнато, че основен проблем в тях е недопустимото обратно действие на разпоредбите, а за много от текстовете, че са неясни и нарушават принципа за равенство пред закона.

В решението си Конституционният съд на практика възприе почти всички аргументи в искането. Той отмени  отмени придаването на обратна сила на всички изменения в Закона за банковата несъстоятелност от 2015 г. и 2018 г. с презумпцията, че те се прилагат за заварените производства по несъстоятелност.

За противоконституционна беше обявена и разпоредбата, с която бяха „възкресени“ заличените от квесторите и синдиците обезпечения, учредени от длъжници или от трети лица в полза на Корпоративна търговска банка.

Със сегашното решение на практика „падна“ и една от най-оспорваните норми в Закона за банковата несъстоятелност – Параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на закона, съпътстващи измененията му от март 2018 година. С нея се придаде обратно действие от 20 юни 2014 г. на преформулираните през 2018 г. основания (чл. 59 ЗБН) за относителна недействителност на извършени от кредитори на банката или от самата нея прихващания. Същевременно с друга разпоредба срокът за предявяването на исковете беше променен от две  на пет години.

Още през 2018 г. Търговската колегия на Върховния касационен съд атакува набързо сътворения норматив, по известен като Закона  Пеевски, Цонев, Хамид пред Конституционния съд. Година по-късно обаче той трябваше да прекрати делото, тъй като въпросния параграф 8 беше допълнен. С тази

юридическо-законодателна акробатика

разпоредбата на практика се превърна в нова, а тя не беше оспорена пред Конституционния съд. Така или иначе, и след промените същият параграф 8 продължи да придава обратно действие на чл. 59, ал.5, ал.6 и ал.7 от Закона за банковата несъстоятелност, но вече предвиждаше, че в тази хипотеза кредиторите служебно се вписват в списъка с приетите вземания.

Конституционните съдии подчертават още, че тъй като стабилността на банковата система е от решаващо значение за икономиката, държавата и обществото, именно на БНБ са вменени задължения за „осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал”. 

Те напомнят, че БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки. В решението се цитират доклади на самата БНБ и на международните одитори за Корпоративна търговска банка. Бихме добавили, че въпреки тях се стигна до

политическата намеса и безпрецедентно гласуване

на един закон, който нанесе непоправими вреди на десетки клиенти на затворената банка.

Тук следва друго недоразумение, но този път от страна на магистратите. Те се позовават на поръчков доклад от "международна разследваща компания", която само е поставила подписа си под този доклад, подготвен у нас (главно по публикации на свързаните с единия от вносителите на законопроекта) и която бе закрита след получаването на огромно възнаграждение.

В случая с КТБ изложените по-горе факти, обективирани в доклади на самата БНБ, така и в цитирания вече доклад на международна разследваща компания, обуславят извода, че опасността от неплатежоспособност поради необезпеченост на предоставените кредити, е била налице далеч по-рано (като при това е била известна или е следвало да бъде известна на надзорния орган), поради което в крайна сметка обявяването на банката в несъстоятелност е функция не само на лошото ѝ управление, но и на вероятно проявено бездействие от страна на БНБ чрез банковия надзор“, заявява Конституционния съд.

Коментарът му по отношение на  законодателя е: „В този смисъл приемането от държавата в лицето на законодателния орган на оспорената законова уредба, нарушаваща по конституционно нетърпим начин основни правни принципи и законно придобити права, е предизвикано и от пасивното поведение на самата държава при упражняване на надзорните ѝ функции за поддържане стабилността на банковата система. В правовата държава обаче е „конституционно недопустимо лошото управление да обосновава засягане и ограничаване на основни конституционни права на гражданите“.

В решението си конституционния съд обяснява, че вложителите в една банка имат

легитимното очакване да получат пълния размер на вложенията си,

но адресат на тези очаквания е самата банка и при добро управление тя би следвало да разполага с имущество, достатъчно за удовлетворяване на всички вземания. А ако банката бъде обявена в несъстоятелност, те имат очакване да получат от държавата парите си, до гарантирания размер.

„Няма конституционно оправдание държавата със закон да се домогва да осигури по-голям размер в полза на вложителите на една определена банка, и то накърнявайки по недопустим начин правата на останалите кредитори и други трети лица. В този смисъл оспорената законова уредба е насочена да защити не значим „обществен интерес“, а по-скоро частен. 

Дори и общественият интерес, който във финансовия сектор е свързан с поддържане на стабилността на банковата система, изисква държавата - в лицето на БНБ чрез банковия надзор да - упражнява постоянен и стриктен контрол върху начина, по който функционират търговските банки. А не постфактум да приема извънредно, несъвместимо с основни правни принципи законодателство, насочено да поправи последиците от проявеното в това отношение бездействие.

Този законодателен подход не може да бъде оправдан с никакви съображения за „справедливост“. Държавата, която според Конституцията е правова, не може да осигурява справедливост по друг начин освен чрез отстояване върховенството на правото“, заявяват конституционните съдии.

В решението се посочва още, че Параграф 5 и на Параграф 8 са функционално свързани и обяснява ефекта от тях така: „§5 „възкресява” учредени в полза на КТБ обезпечения, заличени в резултат на валидно извършени прихващания, които §8 преурежда с обратна сила, давайки възможност да се водят искове за тяхната относителна недействителност на основания, които законът не е предвиждал при тяхното извършване. По този начин се заличават вече настъпили правни последици, които са били съобразени със закона, действал при настъпването им“.

Подчертава се, че

преуредените по този начин правоотношения

засягат вече придобити права – както от длъжници на Корпоративна търговска банка, които са се освободили от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към банката, така и трети лица, придобили от тях права върху свободно от обезпечения имущество, впоследствие по силата на закона оказало се обременено с обратна сила с обезпечения в полза на банката.

Що се отнася до Параграф 5, в решението на Конституционния съд е записано, че тази разпоредба е неясна до степен на неразбираемост, тъй като не урежда какво става с главното задължение, за което е учредено обезпечението и това я превръща

в източник на правна несигурност.

Следва да се посочи също така, че с правилото на §5 законът накърнява собственическите права на лица, които вече не са длъжници на банката, както и на трети лица – частни правоприемници на длъжниците, които са поставени в положение да търпят принудително изпълнение върху имуществото си, без да имат задължения към банката“, поясняват конституционните съдии.

За противоконституционни са обявени и чл. 60а, и чл. 60б от ЗБН. С първата разпоредба бяха въведени нови искове „за връщане на имущество в масата на несъстоятелността“. Те могат да се отнасят за всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и за имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния.

Така се създава реална възможност за засягане на имуществената сфера на неограничен кръг субекти („всяко трето лице”), вкл. лица, които са придобили имуществото не от самата банка, а от неин частен правоприемник в резултат на едно или множество последователни прехвърляния.

Освен това, по този начин се позволява на синдиците и на ФГВБ чрез посоченото исково производство да се намесват в чужди правоотношения, преценявайки еквивалентността на насрещни престации между трети лица, като при това целеният резултат – връщане на имуществото в масата на несъстоятелността, е обусловен единствено от относителната недействителност на последното по време прехвърляне (чрез иск срещу третото лице, в което се намира „имуществото с произход от банката”), без да е необходимо провеждане на иск за обявяване на недействителността на предходните сделки.

По този начин законът на практика създава ефект не на относителна недействителност (каквато поначало урежда Глава Трета от ЗБН за попълване на масата на несъстоятелността), а на абсолютна нищожност, доколкото напълно игнорира правните последици на междинните прехвърляния, без същите да са признати за недействителни по съдебен ред, включително когато имат за предмет вещни права върху недвижими имоти, каквото е изискването на българското законодателство“, категорични са конституционните съдии.

С друга от отмените разпоредби – чл. 60б ЗБН,

бяха въведени нови основания за недействителност на сделки,

при които вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество – парични средства или актив, различен от вземане за цена по сделка, съразмерно на прехвърленото вземане“. Конституционният съд казва, че и за нея са валидни изводите за засягане на неограничен кръг лица.

Това, което се очаква да се случи след публикуването на решението в Държавен вестник и то влезе в сила,  е да бъдат възобновени десетки дела, които чакаха произнасянето на конституционните съдии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във