Банкеръ Weekly

Имотни спекулации с нашенски и чуждестранен привкус

Змиярник на брега на Панчаревското езеро

Кой и колко спечели от безкрайните врътки със златния терен на брега?

S 250 2271227c 0479 4805 ba50 b46cc2c8808c
S 250 6550cfa5 6f8f 4f03 891e 701aa1007bb2
S 250 256fc03d 35a5 4084 bcb5 fddee92c0c78
S 250 c7de0358 2d36 41c9 b844 3b50d534f933

В зората на демокрацията, когато  хиляди хора бяха въодушевени от настъпващите промени, а вярата в бъдещето струеше от очите им. Тогава помня, че срещнах един възрастен човек, който ми каза :“това, което ние построихме за 45 години, вие няма да можете и да го боядисате за още толкова“.  Тогава го погледнах едва ли не с насмешка, но днес тези негови думи ми звучат като прозрение. Без  това да се тълкува  като носталгия по миналото и без да отричаме  и добрите неща, които се случиха в последните 30 години, не можем да избягаме от натрапчивото чувство  за методично ограбване  на  държавата.

 

Поредната илюстрация за това е и следващата история.

Тя започва през 2001 година, когато две дружества - „Инжстрой „ ЕАД и „Софстрой“ АД ( в тях все още държавата има участие ), успяват да се спазарят с тогавашния кмет на София Стефан Софиянски за продажбата на девет  солидни терена в столицата срещу  мижави пари.

На 10 юли 2001 г. е подписан договор между съдебно „избеленият“ Софиянски и двете компании, с който в техните активи са прехвърлени дълготрайни материални активи  на стойност 17 590 281 лева.

Според този документ обаче

по сметката на продавача са преведени едва 4 327 51 лв. ,

 тъй като купувачите са доказали, че са  платили задължението на „Инжстрой“ към обявената по това време в несъстоятелност „Минералбанк,“ което е в размер на 13 262 700 лева. 

В сделката  са включени  и  65 дка терен  на  Гара Искър, оценен на 943 800 лева. Или по 14.5 лв. на квадрат. Други 97  610 кв.м., наречени  „централно управление“ пък стрували  2 562 263 лв., или по 26 лв. на квадрат. Площадка „Ломска база“ , която по документи е от 283 дка е с оценка  3 396 хил. лв. , а  130 дка на ул. „Резбарска“ са с цена  2 059 200 лева.

Освен изброените големи  терени , кметството прехвърля на двете дружества и още пет по-малки, но затова пък доста атрактивни парцела.

Между тях е и един, разположен на самия бряг на езерото в Панчарево.  Там 2520 кв.м. със сграда са оценени на ... 21 168 лева. Или по 8.40 за квадрат?! И един имот в „Банкя“  от 1710 кв.м. на цена 14 363 лв., или по 8.39 за квадрат.Но от договора не става ясно какво точно е било продадено за тези - на практика - жълти стотинки.

Според историята му  имотът  на езерото е бивша спортна база, стопанисвана още преди "революцията" от самата  „Инжстрой“. Мястото било  известно в миналото като "Баядерка" и тогава  любимо за много хора (виж снимката от архива – годината е 1989 ).

Врътките със собствеността  не спират

през всички тези годинии и до днес.

На 15 април 2002 г. „Инжстрой“ ЕАД  го продава на „Софстрой“ АД. Едва при тази сделка става ясно, че върху него е имало изградена  сграда- ресторант, разположен на  130 км.м., три  дървени бунгала по 15 кв.м. и басейн от 104 кв.метра. В сделката е включен и имота в „Банкя“ ,  в който също се оказва че имало  сграда от 369 кв.метра.  Обща сума за продажбата им , според нотариалния акт, с който в. „Банкеръ“ разполага е 45 615 лева.

Очевидно и от „Софпроект“  много бързо са се усетили, че само единият от тези  златни  на практика имоти - този в Панчарево, може да бъде ползван като ипотекарен инструмент. И то добър -  на 6 март 2006 г.  тогавашният изпълнителен директор на дружеството - Митко Берберов   го ипотекира в „Инвестбанк“  срещу кредит от ...2 млн.лева.

Явно парите са трябвали бързо на някого ,

защото също толкова бързо е свалена и ипотеката върху него. Три месеца по-късно - на 20 юни 2006 г.  „Софстрой“  го препродава на  36- годишната по това време  Жаклин Захариева   за цена 35 хил.лева . Тя  на свой ред също бързичко се отървава от него . На 6 декември 2007 г. той отново  има нов собственик.  Това е  Явор Бояджиев, а цената, която той е платил  за него е 35 670 лева.  

И отново само след три месеца –на 28 февруари 2008 г.  поредният собственик  го апортира в собственото си по това време  дружество “Панчарево уотър спорт ризорт“ ЕООД, регистрироано в Костинброд. А след още 3 месеца – на 16 май фирмата на  ирландския   гражданин с дъблински паспорт Джеймс  Рейнолдс „Одеса пропъртис България ООД“ , изкупува  75.1 % от дружествените  дялове на компанията на Бояджиев  срещу ...  456 000 евро.

Ако се съди по документите, това е станало с цел да бъде започнат нов строеж -  „БАЙЯ  апартхотел със спортен комплекс“. По това време се забелязва, че имотът е ..„нараснал“ с половин декар. Това се е случило  „поради разлика в графичните данни по скица“  и той  вече е 3081 кв.метра.

Животът продължава

и през 2014 г. – на 29 януари,  „Панчарево уотър спорт ризорт“ , вече представлявано от Патрише Ан Крисп от Аризона САЩ,  отново продава имота. Този път купувач е  представляваното от самата нея дружество „Оскоз“ ЕООД , чийто собственик  пък е малтийското дружества „ОСКО 1 Малта Лимитед. Сумата на придобиването е 189 825 евро.

На 28 септември 2018-а  „ОСКОЗ„ за пореден път продава имота на брега на езерото – този път на „Тристан БО“ ЕООД, собственост на Йордан Гергинов Тодоров . Този път за 120 хил.евро.

За фирмата на  Тодоров не се знае почти нищо, освен че е регистрирана в село Бистрица и,че  се занимава с „покупка, строеж, обзавеждане и експлоатиране на недвижими имоти с цел продажба, отдаване под наем, складова дейност, хотелиерство и ресторантьорство, търговия, а също и с  всички други търговски дейности незабранени от закона“, както е записано в Търговския регистър.

От всичко казано дотук  става ясно, че единствената цел на всички изброени  в дългата верига от купувачи е било осребряването.

А как ще продължи "пътят му",

можем само да гадаем. Все пак доста странното е, че във всичките тези години, никой така и не е пожелал да направи нищо в имота.  Очевидно, целта не е била върху него да бъде сътворено нещо. Това доказва и справката, която направихме  в районната администрация на Панчарево там  - няма данни някой да е пожелал нещо за  бъдещата му реализация. До този момент  това красиво кътче   е използвано единствено за търговски операции.  И  днес  прилича по-скоро на изоставен на милостта на природата естествен жабарник. Или  може би бъдещ змиярник.... (виж снимките ). ?!?!?!

Неизбежен е въпросът кой и защо позволява, подобни места да изглеждат по този начин и защо никой не е поискал сметка на техните собственици, които и да са били те през годините, да го поддържат в нормален вид?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във