Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗЛАТОДОБИВНИЯТ ГИГАНТ СЪС СКРОМНО НАЧАЛО

Основана през 1983 г. от Питър Мунк като малка компания за нефт и газ, само за 25 години канадската Барик голд (Barrick Gold) се е превърнала в златодобивен гигант. Решението на Мунк да се прехвърли от производството на черно злато и природен газ към добива на благородния метал, изглежда, далновидно от позицията на днешния ден. Но през 1983-а перспективите за нефта и газа бяха добри, докато цената на златото падаше. Канада, където Мунк се заселил, след като напуснал родната си Унгария през 1944-а, за да избегне преследванията на нацистите, имала какво да предложи и то в изобилие: големи залежи от полезни изкопаеми, леснодостъпен капитал и талантливи инженери от двата минни института в страната. Мунк пък си имал своето предимство - желанието да модернизира труда на миньорите.
Барик голд е компания, живяла чрез придобивания, разраствайки се първоначално в Канада и след това зад граница - като купува през 1994 г. Лак минералс (Lac Minerals) с мини в Америка и Чили. След като купи през 2006-а 81% от канадската Плейсър доум (Placer Dome) за 10.4 млрд. щ. долара, „Барик голд стана най-голямата в света златодобивна компания. Придобиванията изискват постоянни парични потоци, които на свой ред зависят от цената на златото. Затова компанията въвела хеджингова схема, която била новост за добива на злато, включваща продажба на бъдещо производство на фиксирана цена. По този начин Мунк успял да неутрализира риска от падащата цена на ценния метал и да има достатъчно паричен ресурс, за да финансира придобиванията си и проектите си, изискващи големи инвестиции.
Бизнесът на Мунк продължава да процъфтява. Златодобивният гигант би могъл да обмисли още покупки, въпреки че при цена на златото малко под 1000 щ. долара за унция потенциалните мишени са отблъскващо скъпи. Мунк не желае да предсказва докъде би могла да стигне цената на златото, но е уверен, че тя ще остане висока. Суматохата във финансовата система и тревожната липса на нови открития на големи залежи ще се погрижат за това. Същевременно Барик голд притежава най-големите резерви от благородния метал в сравнение с която и да е добивна компания - 125 милиона унции, и има значителен обем от проекти за проучвания. Но те също струват пари. Новите рудни запаси са с по-лошо качество от предишните и лежат по-дълбоко под земята. Така че разходите се увеличават. Преди пет години Барик голд добиваше една унция злато за 174 щ. долара, но оттогава насам цената на производството се покачи повече от два пъти. А новите мини изискват и по-големи инвестиции, тъй като е необходимо повече от десетилетие, за да се разработи напълно някой залеж. Възможно ли е Мунк да започне да съжалява, че разчита толкова много на една-единствена стока? Не е задължително. Чрез придобиванията си компанията получи порядъчно голям бизнес със сребро, мед и никел. А по-новите залежи обикновено са смесени - злато и други руди, така че разнообразяването на производството ще продължава.
Заедно с повишаващата се цена на златото през последната година котировките на акциите на Барик голд бързо започнаха да се изкачват нагоре. Котировките им не трепнаха и когато в края на март компанията съобщи, че председателят й Питър Мунк ще заема временно поста главен изпълнителен директор (който той освободи през 1999-а), докато настоящият шеф на компанията Грег Уилкинс е подложен на медицинско лечение. Новината не разтревожи ни най-малко и акционерите на Барик голд и причината е очевидна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във