Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Златната мина Екоток затвори врати

Част от знайните и незнайните инвеститори, които се юрнаха като луди през последните години да градят фотоволтаични централи у нас заради високата цена на произведената електроенергия и гарантираното й изкупуване от държавата, може да се окажат в капан. Наистина, някои от тях се нагушиха добре, но това напомпа твърде много разходите на НЕК и се отрази при формирането на цената за крайните потребители. В крайна сметка, дълго отлаганият шамар дойде на 1 юли с поскъпването на тока за бита с цели 13 на сто.


За широката публика нещата вероятно изглеждат точно по този начин, а и на управляващите, които цели три години си затваряха очите за проблема със зелената енергия, също им е изгодно да поддържат тази теза. Така те отново влязоха в ролята на спасители, гласувайки на пожар промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, които дават възможност на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да коригира в движение тарифите на производителите, щом прецени, че има подобни основания.


Това гарантира защитата на обществения интерес. Само по този начин ще успеем да охладим ентусиазма в този сектор, предизвикан от прекалено високите преференциални цени и големите печалби, които се получават по тези проекти, заяви министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев. Досегашният опит обаче показва, че понятието обществен интерес е прекалено разтегливо. Случаят с цените на тока, произведен от фотоволтаичните централи, също не прави изключение. Както в.БАНКЕРЪ вече писа, тарифите му варират според мощността на инсталациите. Те започват от 236 лв. за мегаватчас за най-големите централи и стигат до 400 лв. за мегаватчас за малките слънчеви панели, монтирани на покриви и фасади. Тези цени влязоха в сила преди по-малко от месец - на 1 юли, като тогава бяха орязани с над 50 на сто. Сега, според проекторешение на регулатора, което бе качено миналата седмица на електронната му страница, се предвижда още едно орязване - от 25 до 37%, в зависимост от типа на инсталацията.


Основният мотив на ДКЕВР за този ход е поевтиняването на соларните панели на международните пазари. Но колкото и да ни увещават председателят на комисията Ангел Семерджиев и министър Делян Добрев в обществената му значимост, обществото няма да усети от него нищо. Намалението на тарифите ще важи само за съоръженията, които тепърва ще се изграждат, а тези, които вече работят, ще продължат да произвеждат ток по скъпите цени. Иначе казано, ефектът за потребителите ще е нулев. Единственото, с което ще трябва да се задоволят те, е хипотетичната гаранция, че догодина електроенергията няма да поскъпне толкова драстично, колкото през тази.


Всъщност да не забравяме, че изпълнявайки разпоредбите на Европейския съюз, от началото на 2013-а всички термични централи вече ще си купуват квотите за вредни емисии, които сега получават безплатно от държавата. А те изобщо не са евтини - средно по 15 евро за квота, равняваща се на 1 т парникови газове. В същото време ТЕЦ-овете отделят милиони тонове. Вярно, че част от увеличението бе заложено още в тазгодишното поскъпване на тока, но остатъкът ще се начисли от 1 юли 2013-а. В ГЕРБ много добре знаят това, както и че подобни упражнения не са препоръчителни в година на избори.


Проектът за решение на ДКЕВР изобщо не е логически издържан. Защо само три седмици след като орязаха тарифите за фотоволтаиците, го правят отново? Да, за този период има известно поевтиняване на соларните панели, но с 2-3%, а не с 25-37 на сто, колкото ДКЕВР посочва. Целта е да се замажат очите на народа и да му се каже: ето тук има едни алчни инвеститори, които ви вдигнаха сметката за тока с 13 процента, а ние сега ще ги екзекутираме публично, като премахнем този бизнес изобщо от България, изтъкна пред БАНКЕРЪ председателят на Управителния съвет на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов. От браншовата организация са категорични, че ще обжалват решението на комисията пред Върховния административен съд, така че казусът тепърва ще се заплита. Ситуацията ще стане още по-напрегната, ако регулаторът изпълни намеренията си и намери начини за ограничаване на цените на слънчевия ток със задна дата. Всички работещи соларни централи имат сключени договори с държавата за изкупуване на произведената електроенергия за години напред, и то по фиксирана цена. Ако тя бъде променена, това неизбежно ще повлече след себе си лавини от дела в наши и европейски съдилища. Доверието на инвеститорите към прословутата ни ясна и прозрачна регулаторна рамка буквално ще се срине.


Зелената енергия е екзотика, но трябва да я има. Действително технологиите стават по-евтини и достъпни. Въпросът е ще запази ли държавата дългосрочните периоди за зелената енергия. За слънчевата той е 20 години, но дали ще остане толкова? Защото вече имаме прецедент в Европа - Испания се отказа от тези срокове. Аз лично смятам, че като си подписал едно споразумение, е необходимо да го спазваш. В противен случай инвеститорите не гледат с добро око на теб, коментира един от най-големите енергийни специалисти и собственици на фирмата Рискинженеринг Богомил Манчев.


При всички положения ДКЕВР и Министерството на икономиката и енергетиката са длъжни да направят така, че до 2020-а да постигнем 16% потребление на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, но днес властта зорлем охлажда едно зелено производство и открито толерира друго - на ток от биомаса.


Истината е, че имаме 600 мегавата инсталирани фотоволтаици, над 600 мегавата ветропаркове, малко ВЕЦ-ове и почти няма биомаса. Разликата между фотоволтаиците и вятърните паркове в сравнение с биомасата е огромна. Виждате, че инвестицията за изграждането на фотоволтаиците е месец и половина, при биомасата продължава с години, отбелязва Ангел Семерджиев.


Факт е, че през 2011-а за тока от биомаса бяха определени едни от най-високите изкупни цени. А при масовото сваляне на преференциалните тарифи на зелената енергия преди месец той поевтиня символично. Съответно в бранша все по-открито се говори, че причината за това е интересът на определени среди от ГЕРБ към този тип бизнес. Много е спорно обаче дали той ще се окаже достатъчен, за да компенсира евентуалното оттегляне на останалите инвеститори. Да, бумът на зелената енергия през последните години трябваше да се поозапти, но начинът, по който се прави, поставя много въпросителни.


nbsp;


nbsp;


Най-много екоцентрали има на територията на EVN в Югоизточна България. Става дума за присъединени към 1 юли общо 552 мегавата възобновяеми източници на 883 производители, което е ръст от 228% спрямо началото на годината. Произведената за юни електроенергия от тях само на територията на енергодружеството е 61 559 мегаватчаса и е на стойност 26 млн. лева. Поради многото договори за присъединяване, задължението за изкупуване на ток и предвид добрите климатични условия EVN България очаква с над 50% увеличаване на разходите за закупуване на енергията от зелени източници за миналия месец. Делът на тока от фотоволтаични централи е над 90 процента.


Facebook logo
Бъдете с нас и във