Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Зидари посягат към боровата гора в Княжево

Частни инвеститори натискат държавни и общински власти в желанието си да застроят част от Княжевската гора (за техните мераци в.БАНКЕРЪ писа още през 2008 година). Совалките им из коридорите на властта изправиха областния управител Данаил Кирилов пред доста труден за решаване казус. За да поправи кашата, забъркана от предшественика му Тодор Модев, той е подготвил заповед, с която се отменя подробният устройствен план за регулация и застрояване на имоти в местността Леските в кв.Бояна, отредена за парк още през 1949 г. и фигурираща като парк във всички следващи градоустройствени планове. Засега набегът на инвеститорите е спрян, но затова пък държавата е вкарана в множество съдебни спорове, произтичащи от сътворени от бивши управници документи. А именно на тяхна основа собствениците на бившата държавна земя предявяват претенциите си.
От години гражданското сдружение Дружба - София се опитва да пресече тези мераци. Зелените активисти са сезирали главния прокурор Борис Велчев и Софийската градска прокуратура за погазването на купища нормативни актове, чрез които е възстановена собствеността върху тези терени и те са префасонирани от публична държавна собственост в частна държавна. И от гори в държавен горски фонд са се превърнали... в земеделски земи. До този момент обвинителите очевидно не са се справили с разнищването на историята, защото поне засега не са повдигнали обвинения срещу държавните чиновници, сътворили този имотен бъркоч.
Игра на ръба на закона
Странните връщания на земя на бивши собственици от поземлените комисии, които по правило са узаконявани с още по-странни констативни нотариални актове, все по-често поставят в отбранителна позиция хората, които сега са притиснати да решават проблемите им.
Градеж между дърветата например планирал гръцкият предприемач Йоанис Евангелос Гиофкос. Фирмата му Екострой 2006 имала намерение да направи в парка зона за спорт и отдих с хотели и атракции.Той се сдобил със собственост върху близо 70 дка от гората съвсем скоро след като теренът е възстановен на бивши собственици. Историята около това връщане е доста любопитна и за пореден път показва, че се налага да бъде направена много
сериозна ревизия на решенията на поземлените комисии
През 1998-а е създаден акт (№352 от 28 април) за публична общинска собственост на терен с площ 761 600 кв. м и той е записан като Княжевска борова гора. През 2000-а сякаш от нищото изникват бивши собственици на част от този терен - въпросните 70 декара. Със завидна усърдност и бързина чиновниците започват скоростно да отпишат няколко парчета от него, естествено със санкцията на бившия столичен кмет Стефан Софиянски. През пролетта на същата година той издава две заповеди - първата на 10 май, с която общината се лишава от 48.270 дка в полза на наследници на бивши собственици, и втората - на 13 юли, с която се връщат още 16 дка гора. И макар че местните хора нямат спомен тук някога да е имало частни гори, намират се и наследници, и документи. А Столичната община им съдейства и ги облекчава, вместо да заведе дело и да спре връщането на тези терени, за да запази собствеността си върху парка, който, както бе казано, е част от общия градоустройствен план на София още от 1949-а и точно този терен е бил отреден за градини и лесопаркове. През 2003-а пък някой отворя очите на областната администрация какви ползи крие незасегнатият от реституционни мераци остатък от апетитния имот. И изведнъж по-голямата част от него (над 1000 дка) се сдобива с нов собственик - държавата. Тогавашният областен управител Росен Владимиров го актува като частна държавна собственост, или казано по-популярно - с опция за продажба.
Истинското раздвижване около терените в боровата гора обаче започва през 2007 година. На 12 октомври, когато областен управител е Тодор Модев, той издава заповед (№РД-15-244), с която отменя акта за публична общинска собственост от 1998-а с мотива, че създадената чрез този документ борова гора не отговаря на хипотезите, предвидени в Закона за общинската собственост: зелени площи за общо ползване. Разбира се, старателно са изредени няколко текста от закона, които трябва да докажат, че земите би трябвало да са на подчинение на областния управител. Модев описва точно и ясно,че иска два парцела - единия в Бояна с площ 409 249 кв. м и втория в Княжево - с площ 603 614 кв. метра. И, естествено, съставя съответния акт за държавна собственост. Той се позовава на два такива предходни акта, създадени през 2003-а, които странно защо липсват в регистрите на службата по вписвания. Очевидно голяма част от гората е била подготвяна за търговия, защото Модев лично се е ангажирал с промяна на статута й - от паркова зона тя се превръща в зона за спорт и озеленяване. Преведено на човешки език, това означава, че по този начин бъдещите собственици на терени в този район автоматично се сдобиват с право да застроят по 30% от парцелите. Явно времето не е стигнало и тези над 1000 дка засега са останали непокътнати. Очевидно е обаче, че около тях все още точат лиги доста влиятелни хора. Актът на Модев е оспорен още преди близо три години и за собствеността върху имотите се водеха тежки съдебни битки. Сега вече терените са върнати под патронажа на общинската администрация на столичния район Витоша. И тук идва редът на следващата любопитка. Наскоро в дирекция Архитектура и градоустройство пристига сигнал, че именно управата на този столичен район вече е направила нов подробен устройствен план именно за тези терени, в който новите параметри - възможността за застрояване - вече са факт. Главният архитект на София - Петър Диков, който далеч не смята да позволи подобно развитие на района, пише няколко официални писма до кмета - Любен Петров, за да се осведоми от първа ръка дали това наистина е станало. Вече два месеца обаче Петров не му отговаря. Ние също не успяхме да получим такъв отговор, въпреки настоятелните ни искания да се свържем с него.
Поведението на кмета Петров в този случай е доста нетипично
защото той по принцип обича да се показва пред журналисти и да говори за своите постижения... Ако наистина е влязъл в сила нов подробен устройствен план, хората, които вече документално са успели да отхапят по парче от Княжевската гора (например споменатите в началото 70 дка), ще имат основание да настояват по съдебен път да ползват правата си за застрояване в района. А нищо чудно и да осъдят главния архитект, че не им разрешава да вдигнат лелеяния градеж.
Междувременно попаднахме и на още подробности около интригата със смяната на собствеността върху тези имоти. През миналата година - те са били обявени чрез съдия изпълнител за публична продан. И са били ипотекирани в НЛБ Банка София АД (по-известна като Люблянската банка) от споменатия гръцки предприемач Йоаннис Гиофкос в полза на строителния предприемач Димитър Пачеджиев (който бе задържан и обвинен, че е залял с киселина бизнес дамата Петя Стаева през 2008-а). На този етап продажбата им е провалена, тъй като съдия-изпълнител Ренета Милчева е уведомявала всички кандидат-купувачи, че се продава гора, а не терен за строителство. Пред в. Банкеръ тя каза, че е продадено едно малко парче от около 6 дка, а продажбата на останалата част от терена е спряна поради нова съдебна процедура. Нашата проверка в службата по вписвания показа, че имотите не са си сменили собственика (засега), но са положени ограничения за разпореждане с тях.
И това е нормално, ако районният кмет на район Витоша Петров действително е успял да промуши новия подробен устройствен план (най-вече поради липса на възражения...), тези терени ще качат цената си стократно. Да не говорим, че за голямото парче от тортата - близо 1000-та декара, за които говорихме дотук, със сигурност ще се появят енергични инвеститори, за които препятствията пред бъдещото застрояване ще са паднали. А що се отнася до гората, тя ще се яви просто... като една досадна подробност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във