Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Земеделското ни министерство - двойкаджията на Европа

S 250 5bec99da 9e4a 45a9 ad53 b12fe892b8aa

Радостта от новината от началото на миналия месец, че Европейската комисия  е дала зелена светлина на дългоочаквания Национален план за възстановяване и устойчивост, скоропостижно спихна. Парата в свирката на управляващите излетя заради нескопосаната работа на "червеното" Министерство на земеделието. Тези  дни източници от Брюксел разкриха, че Комисията, която трябваше да оцени стратегическия план в частта за земеделието до 25 май, е отбелязала с червено

над 200 забележки върху измъчения документ.

Голяма част от тях са в частта за инвестиционните мерки. Това едва ли би трябвало да е кой знае каква изненада, защото земеделското ведомство сколаса да подаде българския стратегически план едва на 25 февруари, т.е. два месеца след определения от ЕК краен срок. Общият размер на публичните средства за интервенциите по Първи и Втори стълб е 8.045 млрд. евро.

След официалното публикуване на писмото със забележките, земеделското министерство ще има срок от три седмици, в който да проведе обществено обсъждане, да се допита до браншовите организации и да отстрани спорните моменти, идентифицирани от Европейската комисия.

Тук е моментът да припомним, че още с публикуването на проекта много от браншовите организации изказаха своето недоволство от съдържанието му.  Изказани бяха становища, че

екосхемите в Стратегическия план са твърде много

и са за сметка на инвестициите в земеделието.

Овощарите надигнаха глас, защото като процент от себестойността, отредените им субсидии са най-малки от всички сектори, а обвързаната подкрепа е с ограничен ресурс в размер на 13% от общия пакет на директните плащания.

В хода на работа на Тематичните работни групи, беше решено да се свият наполовина таваните по проектите и процента субсидия и в преработвателната индустрия.

Още след изпращането на плана, браншовите организации посочиха и неговите основни слабости - фрагментираност, обусловена от липсата на цялостна национална визия за бъдещето на сектора, липсата на последователна логическа връзка между отделните елементи. Бяха подчертани и основните дефекти - липса на прозрачност (как и кога се взимат решенията по спорни въпроси), свръхамбициозност в обхвата на подбраните интервенции, неяснота по отношение на информационната среда, декларативен характер на системата за контрол и санкции.

Очевидно

тези пропуски не са убягнали и от зорките очи на еврокомисарите.

Оттук нататък, пред земеделското министерство има само един вариант на действие: час по-скоро отстранява забележките, защото до края на годината всички стратегически планове по Общата селскостопанска политика  на държавите членки трябва да бъдат одобрени от Еврокомисията. Ако това не се случи, на 1 януари 2023 г. ние пием една много студена вода, а останалите започват да получават полагащите им се милиарди.

За да бъде целият процес прозрачен, Европейската комисия публикува писмата със забележки на своята страница, така че до дни всички заинтересовани ще могат да се запознаят и с "българските" указания.

Нека да напомним, че Евросъюзът  отпуска на България 6.3 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, които ще трябва да бъдат усвоени до 2026 година.

В земеделската част от плана, или компонента „Устойчиво селско стопанство“, са планирани 986. 1 млн. лева, от които 457.3 млн. лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост. Тези средства за фермерите се отпускат, за да могат те  да модернизират и екологизират стопанствата си.

Те ще разполагат с една година за кандидатстване и още две години за изпълнение по проектите.  Одобрението им ще идва от Фонд „Земеделие“, който ще договаря и разплаща проектите.  

В „Устойчиво селско стопанство“ са включени два проекта.

Първият е „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство“ с общ размер на публичните средства от Евросъюза 437.4 млн. лева и още толкова - частно участие. Разликата до 524.9 млн. лв. национално съфинансиране, каквато сума се предвиждаше в Плана, публикуван на сайта на Министерския съвет преди три месеца, идваше от ДДС за сметка на националния бюджет.

Другият обявен проект е „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“. Той е с бюджет на субсидиите 19.9 млн. лева, които ще бъдат предоставени от Евросъюза, 3.9 млн. лв. е предвиденото национално съфинансиране за покриване на разходите за ДДС. И става дума за общо 23.9 млн. лева.

Изпълнението на двата земеделски проекта от Националния план за възстановяване и устойчивост трябва да приключи до края на 2025 година.

До септември тази година пък трябва да бъдат изготвени всички схеми по проекта за Фонда и след това започва кандидатстването, оценката на проектите и договарянето със земеделските производители. Така че кандидатстването се очаква да започне от началото на четвъртото тримесечие. Кандидатите ще разполагат със срок от една година да кандидатстват, да се оценяват проектите им и да сключват договорите - до края на 4-ото тримесечие на 2023 година. След това имат две години да ги изпълнят.

В процеса на разработване на схемите по проекта за Фонда ще бъдат разписани редът и условията за кандидатстване, критериите на оценяване и одобрението на проектните предложения на земеделските стопани. Това се очаква да стане, след като бъде получено

одобрението на Съвета на Европейския съюз.

Тогава ще стартира и разписването на схемите, където ще се дефинират всички условия, на които трябва да отговарят кандидатите.

Много е важно да се знае как ще се разграничават средствата от Плана за възстановяване и устойчивост с парите по Оперативната програма "Развитие на селските райони".

На този етап от земеделското ведомство обясниха, че ще има  времева демаркация, която щяла да бъде една от гаранциите за недопускане на двойно финансиране на един и същ разход. Или казано накратко, процедурите по прием и оценка по ПРСР 2014-2020 г. (подмярка 4.1), по проекта от Плана за възстановяване и устойчивост и по Стратегическия план по ОСП няма да се застъпват.

От друга страна, за да не се допусне финансиране на една и съща дейност и по Плана за възстановяване и устойчивост, и по Програмата за развитие на селските райони, ще се извършва контрол и на ниво "Тип на инвестицията". Тоест - бенефициент, получил веднъж подкрепа за даден тип инвестиция по Плана за възстановяване, моментално става недопустим кандидат за финансиране по оперативната програма. Или обратното...

Освен това, както беше записано в последната версия на Плана за възстановяване и устойчивост, Програмата за развитие на селските райони е насочена основно към повишаване на производителността и конкурентоспособността на земеделските стопанства чрез преструктуриране и модернизиране на наличните материални мощности. Докато инвестициите по Плана се фокусират изцяло върху целите за адаптиране на стопанствата към

предизвикателствата на зеления и цифровия преход. 

Колко от записаното в документите досега, ще остане валидно и след отстраняване на забележките на Еврокомисията, на този етап не е ясно. Нито това, дали страната ни ще успее да се включи навреме за усвояването на тези средства…?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във