Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ НАМАЛЯВАТ - СТОПАНСТВАТА РАСТАТ

За последните две години броят на земеделските стопанства в България е намалял с над 10%, но използваната от тях земеделска площ се е увеличила. През 2007-а едно стопанство у нас е заемало средно 64 дка, което е с близо 13 дка повече от 2005 година. Така е според данните на отдел Агростатистика към Министерството на земеделието и храните. Тенденцията определено е добра, тъй като не може да се очаква ефективно земеделие без окрупняване на земята. Въпросът е дали т.нар. комасация се движи достатъчно бързо? Днес основните двигатели на този процес са акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които инвестират в земеделска земя. Колкото до приетата от парламента в началото на 2008-а специална поправка в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, която насърчава доброволната комасация, ефектът от нея е съмнителен.
Такова е мнението и на Георги Георгиев, директор за връзки с инвеститорите в Елана Фонд за земеделска земя и председател на Асоциацията на собствениците на земеделска земя. Трудно е - отбелязва той - да мотивираш дребните собственици да пристъпят към доброволна комасация, тъй като те нямат интерес от такава стъпка. Още повече че разликата в цената след комасацията не е чак толкова голяма.
В момента само около 1.2 млн. дка, което е 3% от земеделските площи в страната, са собственост на дружествата със специална инвестиционна цел. Тяхното участие обаче през 2007-а в сравнение с 2005 г. е нараснало значително. Според Агростатистика като цяло през същия период се наблюдава и 40% увеличение на компаниите собственици на земеделски стопанства. Голяма част от тях се занимават с винопроизводство. Земята, която управляват въпросните фирми, вече е близо 25% от използваните земеделски територии.
Навлизането на публичните дружества промени изцяло пазара на земеделска земя в България, изтъкват експертите. През миналата година броят на земеделските стопанства е спаднал до 477 хиляди (от около 700 хил. през 2003-а). С 11% по-малко са и физическите лица, които притежават стопанства, но пък те са ги окрупнили значително и вече управляват 33% от използваната земеделска земя. С над 16% са намалели собствениците от групата на едноличните търговци, а с 23% по-малко са кооперациите, които стопанисват около 24% от земята.
Ние (акционерните дружества със специална инвестиционна цел) създадохме пазара на земя и вследствие на това цената се повиши значително, подчертава Георгиев. Докато през 2002-ра декар се е продавал средно за около 140 лв., то през 2007-а той е поскъпнал почти двойно и е вървял за 240 лева. Прогнозите са цената да нарасне през тази година с още около 20%, но и така земята у нас ще е една от най-евтините в Европа. По данни на Елана фонд през 2007-а земеделската земя с високо качество в държави като Унгария, Полша и Чехия струвала над два пъти повече от тази на аналогични парцели в България. Средните цени на обработваемата земеделска земя в по-развитите страни от Европейския съюз пък са били 1000 лв. за дка, а в Белгия дори и над 3 хил. лв. за декар.
В края на февруари миналата година седем дружества, учредиха асоциация на собствениците на земеделска земя, чиято цел беше ускоряване на процеса на комасация и създаване на условия за модерно развитие на земеделието. В нея влязоха ЕЛАНА фонд за земеделска земя АДСИЦ, Адванс Терафонд АДСИЦ, Булленд Инвестмънтс АДСИЦ, Серес АД, Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ, Фонд за земеделска земя Мелинвест АДСИЦ и Омега Агро ЕООД. Само за една година учредителите успяха да удвоят притежаваната от тях земеделска земя.
За да се ускори процесът, трябва да има елемент на задължителност, смята Георги Георгиев. Въпреки положителната статистика в България 70% от земеделските имоти са под 10 дка, а често има и няколко наследници. Което пречи на формирането на масиви от по няколко хиляди декара, на които може да се развива модерно земеделие. Огромни усилия изисква да се издирят собствениците и да се обединят стотици парчета земя. Когато обаче това се случи, ще има и реален интерес за значителни инвестиции в земеделието.
Липсата на закон за комасацията безспорно е една от основните пречки пред процеса на окрупняване на земята. Държавата не осигурява и облекчения, като например намаление на такси и данъци по прехвърлянията или по-кратък срок на изпълнение, когато собствениците правят частни замени точно с цел окрупняване, е становището на Светлан Станоев, изпълнителен директор на Земеделския инвестиционен фонд Серес. Според Станоев до 5-6 години броят на малките земеделски стопанства ще се намали драстично, а делът на акционерните дружества ще продължи да расте. Причина за това ще е и достъпът до евросубсидии за земеделието, което допълнително повишава апетитите на различни инвеститори.

КАРЕ
Редица идеи за уедряване на земята дойдоха през последните години от аграрното министерство. В края на 2007-а например се чу, че се обмисля държавата да предложи на пенсионерите да й продават нивите си срещу месечни добавки към пенсиите. Предвиждаше се парите за операцията да дойдат от хазната или от еврофондовете.
Година по-рано в управляваното тогава от Нихат Кабил ведомство се роди идеята за налог върху земите. Смяташе се, че ако бъдат принудени да плащат от 1 до 5 лв. на декар, собствениците на ниви, които не ги обработват или са ги дали неизгодно под аренда, ще са по-склонни да ги продадат. В началото на 2008-а обаче, заместник-министърът на земеделието Бюрхан Абазов сподели, че министерството се е отказало от силовите методи. Според него трябва да се използват възможностите по Програмата за развитие на селските райони, която предоставя финансов ресурс за комасионни проекти. Те ще са по мярката Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти.

КАРЕ
Ако през 2005 г. над 1 млн. души са били заети в селското стопанство, през 2007-а броят им е намалял до 923 хиляди. Най-голям отлив от земеделието се наблюдава сред младите. Само около 73 хил. души под 35 години са заети в отрасъла, докато той е източник на доходи за 312 хил. души над 65 години.
Седемдесет процента от управителите на земеделски стопанства в България са на възраст над 55 г., а едва 12.3% са под 45 години. Земеделието е допълнителен източник на доход за около 330 хил. души, които работят и в други отрасли на икономиката.
Проучване на Евростат показа, че за първата година от еврочленството на страната доходите на земеделците ни са намалели с 8.5 на сто. Тази тенденция не е характерна като цяло за Европейския съюз. Напротив, в повечето държави доходите на заетите в селското стопанство са се увеличили значително през последната година, като например в Литва процентът е близо 40%, а в Чехия - около 20 на сто.

Facebook logo
Бъдете с нас и във