Банкеръ Daily

Управление и бизнес

"Зелените" милиарди на Брюксел продължават да палят страстите

Ревизираният План за възстановяване и устойчивост продължава да пали обществените страсти. Особено чувствителна се оказа темата за бъдещето на енергетиката, защото точно за тези политики ще искаме най-много пари от Европейската комисия. Миналата седмица вече обяснихме намеренията на държавата да строи нова газова централа за 1.6 млрд. лв. на площадката на ТЕЦ „Марица Изток 2“ (виж ТУК). Другият ключов елемент са бъдещите мощности за зелена енергия, за които Брюксел ще продължи да "натиска" държавите членки все по-сериозно.

 

През 2022 г. са планирани първите търгове за ВЕИ енергия у нас. Предвидени са общо шест подобни състезателни процедури, като "интимната" идея е това да доведе до изграждането на нови мощности за още 1.8 гигавата зелена енергия. Предлага се тези търгове да се провеждат от държавата на всеки шест месеца, като на всяка сесия ще се търсят проекти за поне 285 мегавата капацитет за нови възобновяеми източници.

За да се избегне участието само на големи играчи, 25% от бюджета на всеки търг (ли около 70 мегавата) ще са отделени за малки ВЕИ-проекти, които ще са под 5 мегавата. Всеки кандидат обаче трябва да предвиди и строеж на съоръжение за съхранение с капацитет за продължителност поне 4 часа и мощност минимум 25% от общия инсталиран капацитет на ВЕИ-съоръжението.

Офертите на инвеститорите ще бъдат класирани в низходящ ред, т.е. като се започне от най-ниската безвъзмездна помощ за искан мегаватчас.
Безвъзмездното финансиране ще е една трета от стойността на проектите - общо около 897 млн. лв., а останалите две трети инвеститорите ще трябва сами да си осигурят.

"В нашия план имаше недостатъчно амбиция в сферата на енергетиката, затова се радвам, че успяхме да надградим с три нови проекта - търговете за изграждане на възобновяеми енергийни източници и съхраняващи капацитети към тях", коментира наскоро вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов.

"За по-високия енергиен клас сгради въвеждаме 15% съфинансиране. Смятам, че по този начин интересът на хората към участието в процеса по саниране ще скочи и ще могат да бъдат спестени част от средствата", поясни той и допълни, че

бюджетът на програмата за ВЕИ по покривите

на жилищните сгради е увеличен седем пъти.

Промени има и по отношение на перото за енергийна ефективност и санирането на сградите - и при подготовката на проектите, и при начините за финансиране. Според тях вече ще се "препакетират" само сгради, чиито енергиен клас е D, E, F или G, т.е. които гълтат ток като хали. Те ще бъдат разделени на две групи. Сградите с клас E, F или G ще получат 100% безвъзмездна финансова помощ, а сградите с енергиен клас D - 85 на сто. Или казано на по-разбираем език, безплатното ще остане само обновяването на "тухлите" и "панелките" от епохата на социализма.

При по-новите сгради, собствениците ще участват най-малко с 15 на сто от разходите. Именно съфинансирането може да се окаже големият препъни камък, защото от край време е известно, че българската етажна собственост с танталови мъки събира пари дори за миене или за тока на входа.

Допълнително напрежение по темата внася фактът, че в Плана изрично е записано:

хората от социално уязвимите групи няма да плащат за саниране,

а техните "вноски ще бъдат поети от изцяло от държавата.

Много големи проблеми ще има и при изготвянето на техническото обследване на сградата (т. нар. технически паспорти). То отговаря на магистралния въпрос "Колко пари са необходими за превръщането на една сграда в зелен дом или офис и за какво точно ще бъдат похарчени те?"  А черпакът катран в гърнето с мед идва оттам, че тези разходи са 100% задължение на етажната собственост.

За да улеснят собствениците и съсобствениците в осигуряването на необходимите пари за самоучастие, се предвижда улеснен достъп до кредитен ресурс. За тази цел в Плана за възстановяване е записано следното: "Ще бъде разработен финансов продукт от търговска банка или банки, с помощта на гаранция от бъдещия Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници". Съвсем нормално като за държава, чиито граждани с повод и без повод претендират, че са нормални и добросъвестни европейци. 

Четири села в Северна България - Дългоделци и Септемврийци край Монтана, Якимово Вълчедръм и Софрониево в община Мизия и ловешкото село Умаревци, които в Плана са посочени като потенциален домакин на

първата българска геотермална централа.

Сондажи ще се правят на дълбочина над 4500 метра. Проучванията ще се извършат от специалисти на Техническия университет в София и Агенцията за устойчиво енергийно развитие. За проучванията и проектирането на подобна мощност са предвидени 10% от общите разходи за проекта, които са 92.6 млн. лева. Планирано е мощността на тази нова придобивка да е 5 МВ за производство на електроенергия и 30 МВ за топлинна енергия.

Много хубаво не е на хубаво. Мъдра българска поговорка, която доказва жизнената си сила... Всеки ден и всеки час, навсякъде и във всичко около нас! 
По-голяма част от промените на служебния кабинет бяха посрещнати добре от екологичните организации, но критиките им продължават да висят заплашително над Плана за възстановяване. И заради бъдещите газови мощности в "ТЕЦ Марица Изток 2“, и заради "неразрешените противоречия между дългосрочната енергийна и климатична стратегия на EC и тази на България“, според анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Сред структурните проблеми в сегашния вариант на Плана, трябва да бъде отбелязана липсата на времева рамка за извеждане от експлоатация на въглищните централи, което прави България

единствената държава в ЕС без конкретна стратегия за въглищен преход.

Предвидените за това мерки са по-скоро самостоятелни и самоцелни, защото не са добре обвързани с други стратегически насоки, например - със задължителното икономическо преструктуриране на засегнатите региони и разработването на "съответните" нови индустрии и пазари, смятат анализаторите от ЦИД.

Според тях акцентът в Плана все още е върху "големи инфраструктурни проекти, които (рискуват да) обслужват конкретни частни интереси и олигархични мрежи".

„Чрез планираното изграждане на мрежа от газопроводи до въглищните региони на България, построяването на нова газова централа с капацитет от 1 ГВт и липсата на устойчива диверсификация на източниците, България ще засили зависимостта си от внос на природен газ, която и без това в момента е на 100 процента. Чрез подобни проекти е вероятно да се забави и интегрирането на възобновяеми енергийни източници в електроенергийния микс", уточняват анализаторите на ЦИД. И се подписват под окончателната (си) диагноза:

"Ревизираният План за възстановяване и устойчивост е стъпка напред  в  правилната посока. Планът има по-добра обща макроикономическа обосновка. Засилен е и фокусът върху иновациите и енергийния преход... Въпреки това, стратегическият документ

повтаря много от  управленските  дефицити,

които спъват нисковъглеродния преход на страната. За енергийните и климатични политики на България е необходима много по-ясна дългосрочна визия за налагане на ключови реформи, свързани с излизането от въглищната  и газовата енергетика, и мерки за възстановяването върховенството на закона“

През следващата седмица Планът за възстановяване на стойност над 12 млрд. лв. "влиза" за одобрение в Народното събрание. И докато не излезе с благословията на депутатите, България остава сред опашкарите. И ще представи плана си тогава, когато другите вече ще са забравили кога са получили първите "зелени" траншове.

 

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във