Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Зеленият план на Европа ще глътне 1 трилион евро

Франс Тимерманс
S 250 e7ca2775 b921 4ab9 9243 16c4c363aba7

С 482 гласа „за“, 136 гласа „против“ и 95 „въздържал се"  Европейския парламент прие предложението на Еврокомисията за Зеления пакт. Според евродепутатите финансирането на сделката трябва да бъде съпътствано от устойчива европейска социална програма, предаде репортер на "Банкеръ" от Страсбург.

"Това е послание към миньорите в Астурия, Западна Македония или Силезия, към тези, които събират торф в Ирландия, към балтийските региони, които разчитат на шистови скали и към много други. Знаем, че вие се изправяте пред по-стръмна пътека към климатичната неутралност, знаем, че перспективата за различно, по-чисто бъдеще, може да бъде благоприятна по принцип, но пътят към бъдещето днес изглежда плашещ. Механизмът за справедлив преход с поне 100 млрд. евро е гаранция, че ЕС застава до вас в този преход“, заяви в пленарната зала заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс.

От тук нататък ще има съответствие между всички политики на общността и целите на Зеления пакт. Земеделието, търговията и икономическото управление, както и други сфери сега ще трябва да се разглеждат и анализират в контекста на този пакт“, изтъкна и председателят на парламентарната комисията по околна среда Паскал Канфен (Обнови Европа, Франция).

Пред евродепутатите Еврокомисията представи и плановете си финансиране на Зеления пакт, в който Европейският съюз си поставя за цел да намали емисиите си на парникови газове с 40% до 2030 г. (спрямо 1990 г.) и да има нулеви нетни въглеродни емисии до 2050-а. По нейна оценка само постигането на междинната цел за 2030 г. ще изисква 260 млрд. евро допълнителни годишни инвестиции. Предвижда се в следващото десетилетие да бъдат мобилизирани на европейско ниво около 1 трлн. евро инвестиции. Приблизително половината от тези средства ще дойдат от бюджета на съюза чрез различни програми, с които се финансират проекти, свързани с климата и околната среда - например, фондовете за земеделие, за регионално развитие, Кохезионния фонд, програмата за иновации „Хоризонт Европа“ и фондът за околна среда LIFE. Това от своя страна би трябвало да привлече 114 млрд. евро съфинансиране от държавите членки. Около 300 млрд. евро публични и частни инвестиции се очакват и чрез инвестиционния план InvestEU и схемата за търговия с емисии, които не са част от бюджета на ЕС.

Евродепутатите смятат, че е необходимо инвестициите в икономическите промени и преквалифицирането на служителите да бъдат придружени от подходящи трудови условия и справедливо заплащане. Те поискаха от Комисията и конкретни предложения за социалните права на работниците. Освен това бе подчертана необходимостта спешно да се приеме амбициозен дългосрочен бюджет за периода 2021-2027-а, който да позволи бързото въвеждане на новите политики

По време на пресконференция в Страсбург с участието на председателя на парламента Давид Сасоли и председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен отново бе заявено, че съюзът ще отдели 25% от бюджета си за борба с климатичните промени.

КАРЕ

Общо 32% от европейците посочват борбата срещу изменението на климата и опазването на околната среда като най-важния проблем, на който членовете на Европейския парламент трябва да обърнат внимание. Това е най-често посочвания отговор в 11 държави членки, особено сред респондентите в Швеция (62%), Дания (50%) и Холандия (46%).

Според проучване на Евробарометър за значителна част от европейците (52%) най-големият проблем е изменението на климата, последвано от замърсяването на въздуха (35%), замърсяването на моретата и океаните (31%), обезлесяването (28%) и нарастващото количество отпадъци (28%).

За 52% от българите замърсяването на въздуха е посочено като основен проблем, свързан с околната среда.

Ролята на Европа

Взети заедно страните в Европейския съюз заемат трето място в света по емисии на парникови газове след Китай и САЩ, показват данните на Европейската агенция за околната среда. Производството и потреблението на енергия (включително в транспорта) са отговорни за 78% от емисиите на парникови газове през 2015 година.

Климатичните изменения засягат регионите в Европа по различен начин ‒ средиземноморските държави могат да очакват по-малко дъждове и по-тежки жеги, докато скандинавските и балтийските са изложени на повишен риск от наводнения и силни валежи. Определено обаче всички биха пострадали, ако не бъдат взети единни мерки.

През 2008 г. ЕС си постави задачата да намали емисиите с 20% до 2020 година. Към момента тази цел е постигната: през 2015-а емисиите са били с 22% по-ниски в сравнение с 1990-а.

 

Антония Коцева, Бетина Мутишева, Страсбург

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във