Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Зелената сделка ще се окаже прекалено солена за българските потребители

Пламен Симеонов

 

Солена ще излезе Зелена сделка на ЕС за България, ако са верни сметките на енергийните експерти. Очакванията са, че между 20 и 25 млрд. евро ще ни струва преходът към нискоемисионна енергетика. Данните бяха представени от енергийния експерт Антон Иванов по време на дискусия, организирана от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) на 11 февруари. В тази колосална сума е включено и строителството на АЕЦ „Белене“, оценено на около 10 млрд. евро. Никой от правителството до момента не е търсил вариант тази централа да се строи с пари от Европа. Най-вероятно умишлено, защото ЕС продължава да е неутрален към ядрените технологии – просто не иска ТЕЦ-овете да тровят въздуха и земята на Стария континент.

Намаляването на производството на енергийните мощности ще отвори дупка в енергийния ни баланс в периода 2025-2030 г., посочи Иванов. Той подчерта, че до 2035 г. страната ни трябва плавно да намали производството на електроенергия от въглища. „Ще се наложи затваряне на рудници и това ще доведе до натиск върху производството на ток от въглища“, прогнозира експертът. Според него, въглищните централи могат да бъдат заменени от парогазови централи.

Неговият колега и председател на БЕМФ Иван Хиновски заяви, че е напълно реалистично върху

старите табани на Мини „Марица Изток“ да "поникнат" фотоволтаични паркове.

А въглищните ТЕЦ в района - да преминат на природен газ или дори на водород. Всичко това обаче трябва да бъде оценено и обяснено в една нова енергийна стратегия, каквато към момента страната ни няма. Именно заради това експертите се обединиха около тезата, че максимално бързо е необходимо приемането на такъв документ с ясни прогнози за развитието на енергетиката ни до 2030 г. и хоризонт до 2050 г.

При отпадането на въглищните централи и изграждане на нова АЕЦ ще бъде много трудно да се балансира енергийната система. „Ако се прави нова ядрена централа, то тя ще е необходима на регионалния пазар. Но това не се връзва с Националния ни план климат-енергетика“, припомни още Антон Иванов. Според Хиновски пък е възможно старите ТЕЦ на въглища да бъдат заместени с газови централи в комбинация с ВЕИ проекти. Такива са намеренията и на Полша, Германия и други страни от Европа по отношение на целите на Зелената сделка, обясни той.

От БЕМФ ще изпратят на правителството и своята визия за плавен енергиен преход на България, който може да бъде осъществен чрез засилено използване на национални ресурси като

водни централи, биомаса и ВЕИ мощности на слънце и вятър.

Въглищните централи пък трябва поетапно да преминат от въглища към природен газ и водород. Нужно е и развитие на ядрената енергетика у нас, която е беземисионна.

Самите потребители също могат да помогнат много за намаляването на отровите и фините прахови частици във въздуха. Това може да се случи чрез развитие на газификацията у нас и изграждането на сгради с нулеви емисии. Друг вариант е индустрията и общините да станат „просюмъри“ – субекти, които както потребяват енергия, така и създават от собствени източници.

Ние все още имаме нужда от въглища, тъй като не сме разработили сценарии и варианти на преминаване към други алтернативи и източници. В крайна сметка ще се стигне до това, както навсякъде в Европа, и в България към 2050г – преминаване към беземисионна енергетика.

Срамно, но факт -

само една сграда у нас е с нулево потребление на енергия,

въпреки политиките на България в тази насока, широко прокламирани от 2015 г. насам и чрез одобрения "Национален план за сгради с близки до нулевото потребление на енергия". Въпреки нормативните актове в момента, само блок 8 на Техническия университет в София покрива критериите за този вид сграда.

„Отделно, в страната има 23 сгради с енергиен "Клас А", но те не покриват изискването 55% от електроенергията за тях да идва от възобновяеми източници. Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради също не даде  добри резултати по отношение на енергийното спестяване. След обновяването, всички сгради достигнаха енергиен "Клас C", но това не покрива целите на ЕС. И още - в нито една санирана сграда не са поставени устройства за мониторинг на спестяванията", обясни д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на "ЕнЕфект".

По думите му, държавата трябва да намери подходящите финансови инструменти, така че

бизнеса и гражданите да участват в следващите схеми за саниране.

Именно мерките за енергийна ефективност могат да изведат огромна част от хората, които в момента се определят като „енергийно бедни“, категоричен бе Цанев. Той добави, че хората масово не разбират какво е това енергийна ефективност в домовете си. Именно тези проекти са от в полза не само за ползвателите на услугите, но и за околната среда и здравето ни като цяло. „Сега е важно да бъде изготвена Стратегия за сградния фонд у нас, която да бъде интегрирана към Националния план – климат енергетика, смята д-р Цанев. Страната ни има значителен потенциал по отношение на енергийните спестявания при сградите, категоричен бе експертът.

"До средата на тази година няма да има никаква промяна в цената на електроенергията за битовите потребители. Що се касае за това, което ще се случи след 1 юли, зависи от това какви промени ще бъдат направени в Закона за енергетиката, което е отговорност на Народното събрание“. Това заяви председателят на КЕВР доц. Иван Иванов по време на дискусията. Той изрази очакване, че именно в промените на енергийния закон ще бъде очертано какво ще се случи по отношение на

поредния етап от либерализацията на енергийния пазар

и на какви етапи ще стане това.

„Едва когато видя тази рамка тогава мога да коментирам. Така или иначе, какъвто и да е план графикът, той ще е щадящ, за да не допусне по никакъв начин сътресение за битовите потребители“, обясни Иванов.

Председателят на КЕВР припомни, че през последните пет години регулаторът винаги е следял да няма резки изменения в цената на електроенергията. „Това, което комисията вече пет години отстоява е да не допуска резки изменения в цената на електроенергията. Имаме изменение на цената на електроенергията два пъти, отколкото е по-ниска инфлацията за тези пет години“.  

По време на форума Иван Иванов подчерта и необходимостта от Пътна карта за либерализацията на електроенергийния пазар. Две от най-важните условия според него са представяне на визията за енергийно уязвимите потребители и

прекратяване на дългосрочните договори в сектора на енергетиката,

в частност - с двете американски централи. Нито едно от тези две условия засега не е налице, стана ясно от думите му.

Очакванията на КЕВР са, че до 2025 година в България вече няма да има регулиран пазар на електроенергия, а потребителите ще могат да избират чрез електронна платформа от кого и какви количества електроенергия да закупят. На тази платформа ще има и информация за цените на различните сегменти от свободния пазар. Според различни експерти, това начинание най-вероятно доста ще прилича на...  договорите, които потребителите сключват с мобилните оператори: различни тарифи и услуги в зависимост от нуждите на даденото домакинство. За съжаление обаче пътят, който дели българските потребители от наистина свободния енергиен пазар, все още е прекалено дълъг, стръмен и... трънлив!

Facebook logo
Бъдете с нас и във