Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗДРАВНАТА СИСТЕМА - НА ЛЕЧЕНИЕ В СЪДА

Липса на достъп до лечение, недостиг на скъпоструващи лекарства, системен рекет в болниците и неспазване на разпоредбите за здравеопазването. Това са само някои от причините, които все по-често карат потърпевшите от здравната каша в страната да търсят правата си в съда. В днешно време дела завеждат фармацевтични компании и доставчици на лекарства, лични лекари и специалисти, поликлиники, вносители на медицинско оборудване и на консумативи, аптекари, онкоболни и всякакви пациенти с тежки заболявания. На подсъдимата скамейка, естествено, са Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз и Изпълнителната агенция по лекарствата заедно с подчинените им структури.
От началото на 2007 г. до момента стожерите на здравеопазването са ответници по
близо 120 дела и жалби
Срещу здравното ведомство са подадени над 45 оплаквания, по 12 от които са образувани дела в Софийския административен съд. Останалите около 33 са адресирани до Комисията за защита на конкуренцията и сигнализират предимно за нарушения в Закона за обществените поръчки. Делата срещу Националната здравна каса (НЗОК) в столичния административен съд също са близо 50, но истинският им брой в действителност е много по-голям. Трудно може да се каже точно колко са, тъй като се водят в различни съдилища на страната. В актива на касата обаче влизат още седем дела във Върховния административен съд срещу разпоредби в Националния рамков договор. В дългия списък от искове попада и Изпълнителната агенция по лекарствата, която е ответник по 15 съдебни производства, както и Българският лекарски съюз с други две.
Близо половината от делата са заведени срещу здравното министерство от фармацевтични компании заради провалили се
търгове с лекарства
От началото на годината до момента в Комисията за защита на конкуренцията e постъпила една жалба от Епсилон Медикъл България ООД във връзка с обявени обществени поръчки за доставка на медицински изделия за съхраняване на кръв и кръвни продукти. Други две оплаквания са от Витафарм ООД и Софарма Трейдинг АД за доставка на медикаменти, заплащани от здравното ведомство. Става дума за практика, която се повтаря почти всяка година и това е основната причина тежкоболните да остават без лекарства. Напоследък обаче те преследват по-активно правата си. Делата срещу търговете с лекарства са последвани от искове от отделни лица, като настояват за обезщетения заради нанесени вреди при лечение. Такива са производствата, инициирани от онкоболни, чийто брой непрекъснато се увеличава. Първият подобен иск бе заведен преди години от пловдивчанката Росица Шкодрова, която обаче почина, преди делото да приключи. Затова пък след близо двегодишно протакане Теодора Захариева успя да осъди министерството за 100 хил. лв. в средата на 2007-а. Това обнадежди онкоболните и делата срещу МЗ вече станаха четири.
Недоволството срещу Националната здравна каса обаче е многократно по-голямо. От януари 2007-а искове срещу столичната каса и централното управление са подали повече от двайсет
лични лекари и поликлиники
Те обжалват предимно решенията на управителния съвет на ведомството, с които то намалява цените на клиничните пътеки или добавя нови правила за работа на медицинското съсловие. Към тях се присъедини и Съюзът на фармацевтите, който протестира, че касата прибира по 8% от оборота им. Пациентите на свой ред обжалват отказите на касата да им издаде т. нар. формуляр Е112, с който се ангажира да поеме лечението им в чужбина, когато не може да им осигури такова в страната. Неслучайно делата в Софийския административен съд срещу касата от януари 2008-а до момента са повече от 25 на брой. Едно от тях е на Българския лекарски съюз заради проблемите при подписването на Националния рамков договор. Отделно заваляха искове от специалисти и болници по повод на неправомерно наложени санкции и глоби.
Като капак на всичко се увеличават и делата на пациенти срещу различни лечебни заведения в страната. Те обаче са предварително
обречени на провал
заради липсата на одобрени медицински стандарти и правила за добра лекарска практика. Проблемът е, че единствено в тези документи се описва по какъв начин лекарите би трябвало да се грижат за болните и само въз основа на регламентите в тях съдът може да се произнесе кой за какво е виновен. Отговорен за приемането на медицинските стандарти е министърът на здравеопазването, а ангажимент да подготви правилата за добра лекарска практика има Българският лекарски съюз. Тъй като нито министърът, нито съюзът са изпълнили задълженията си, срещу тях са заведени дела от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Заедно със Сдружението за развитие на българското здравеопазване центърът в момента води дело и срещу здравната каса заради решението й да въведе фиксирани бюджети в болниците и срещу ограничението лекарите да работят само по два договора с НЗОК, от които само един да е с лечебно заведение. Вече са в съда и текстовете от Закона за бюджета й, според които касата ще отделя по 10 на сто от средствата за болнична помощ в резерв, а при приемането на пациент в болница ще заплаща само една клинична пътека, независимо от колко заболяванията страда и трябва да се лекува човекът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във