Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Завъртат се схеми за 4 млрд. лева

Вицепремиерът Томислав Дончев може да е спокоен, че оставя европрограмите в отлично състояние. Въпросът е какво ще се случи след предстоящите парламентарни избори?

Истински рог на изобилието предстои да се изсипе върху тези, които разчитат на европейските програми. След като през 2014-а и 2015-а се доработваха и разплащаха проекти от стария програмен период (2007-2013), а за миналата година се разчиташе основно на държавни инвестиции чрез бюджета, 2017-а ще е първата, през която новите оперативни програми наистина ще се отпушат. Според одобрените годишни работни графици в следващите 12 месеца предстои да бъдат отворени процедури за финансиране на обща стойност почти 4 мрлд. лева. Сумата е наистина внушителна, при все че в нея не са включени евентуалните плащания по Програмата за развитие на селските райони.

Най-много пари - 1.69 млрд. лв., е предвидено да се дадат по "Околна среда". Почти цялата сума обаче ще бъде насочена към изграждането на ВиК инфраструктура - водопроводи, канализация, пречиствателни станции и т.н. Причината е, че България е поела ангажимент до 2020-а да осигури пречистването на отпадъчните води в населените места с от 2000 до 10 хил. жители. По всяка вероятност това няма да се случи в срок, тъй като не всички ВиК оператори имат проектна готовност. Иначе е любопитно отсъствието на прагове за максимална и минимална стойност на договорите, които ще се сключват. 

С малко над 111 млн. лв. от екопрограмата ще започне и прилагането на мерки за намаляване на фините прахови частици във въздуха. Основното в случая ще е подмяната на стационарни индивидуални и многофамилни домакински устройства на твърдо гориво, поставяне на филтри на горивните инсталации, както и намаляване на използването на конвенционални горива в обществения транспорт.

Почти 1 млрд. лв. е планирано да бъдат договорени и по оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". Само че тези пари ще се разпределят между два проекта - модернизация на железопътната линия Елин Пелин-Костенец и участъка от магистрала "Струма" в Кресненското дефиле.  

През 2017-а за първи път ще бъдат отворени схеми за обновяване на здравната инфраструктура. Общо 163.5 млн. лв. от програмата "Региони в растеж" са заделени за подпомагане на спешните отделения в областните многопрофилни болници, така че да се предоставя медицинска помощ с възможности за спешна диагностика, лечение и наблюдение до 24 часа. С парите ще може да се извършват и строителство, реконструкция, ремонт, оборудване и обзавеждане на Центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали. Процедурата ще е от вида директно предоставяне на средства, без да се налага различните центрове да се състезават помежду си с проекти.

По "Региони в растеж" ще бъдат отворени още няколко процедури за общо 215 млн. лева. Около 100 млн. ще отидат за деинстуционализация на социални услуги за деца, възрастни и хора с увреждания, а 98.5 млн. лв. - за развитие на туристическа инфраструктура. Последното включва обекти на културното наследство, а също и религиозни, които да бъдат консервирани, реставрирани и възстановени. С други думи, практиката да се възстановяват стари крепости и църкви ще продължи, макар според някои това да е бутафория. Ще има още пари и за рекламни кампании на различни туристически обекти. По тази схема на европрограмата ще се финансират също така участията в регионални, национални и международни туристически борси, изложения и панаири, както и организирането на експедиентски пътувания.

С бюджет от около 370 млн. лв. ще разполага програмата "Иновации и конкурентоспособност". Трябва да се отбележи обаче, че сериозна част от тези средства (88 млн. лв.) са предвидени за изграждането на газовата връзка между България и Сърбия. Което означава, че те няма да са за пряко подпомагане на бизнеса. Същото важи и за 20-те милиона, които ще усвоят Патентното ведомство, Българският институт по метрология и Агенцията за устойчиво енергийно развитие. На практика фирмите могат да разчитат само на процедурите за насърчаване на предприемачеството, иновациите, демонстрационни и пилотни инициативи. 

Внимание заслужават и мерките по изцяло новата програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Става дума за общо 273.5 млн. лв., насочени изцяло към развитието на образователната система у нас. Със 110 млн. лв. например ще се изграждат регионални научноизследователски организации и висши училища, които по принцип не разполагат с критична маса, за да се превърнат в ефективни центрове за върхови постижения или компетентност, но могат да играят важна регионална роля за развитието на местната иновационна екосистема. Програмата ще подкрепи и по няколко инфраструктури във всеки от шестте основни географски райони на страната, с изключение на област София-град. А с други 80 млн. лв. ще се плати достъпът до образование в селата и други труднодостъпни места. 

Редица по-малки проекти ще тръгнат по програмата  "Развитие на човешките ресурси". Конкретно, работодателите ще могат да се състезават за 50 млн. лв., предназначени за обучения на заетите лица. Друга възможност е да се плащат курсове по чуждестранни езици и дигитални умения. На общините пък директно ще бъдат предоставени 80 млн. лв. за социално-икономическа интеграция на най-маргинализираните общности, включително и на ромите.

Разбира се, всичко това може и да не се случи, както е предвидено, ако възникне политическа криза след предстоящите парламентарни избори. Липсата на редовно правителство с лекота ще блокира провеждането на процедурите, след което ще влезем в спиралата на постоянното изоставане. Нещо повече - ако не успеем да договорим навреме всички пари, има сериозна опасност от Брюксел да си ги поискат обратно - чрез т.нар автоматично отписване. Логиката на еврочиновниците е такава - щом не сме се възползвали от дадената ни възможност, значи нямаме необходимост. Пък после нека политиците ни обясняват кой е виновен и кой не. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във