Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Заводът за боклука се напълни с обещания

Един от най-ярките примери как политиците у нас изпълняват предизборните си обещания е проектът за изграждане на завод за отпадъците в София. Именно заради незабравимото лято на 2005-а, когато улиците на града бяха зарити с боклук, Бойко Борисов зае освободения от Стефан Софиянски кметски стол, с обещанието до две години столицата да има съоръжение за преработка на сметта. Оттогава всяко заседание на общинския съвет започваше с една и съща първа точка - Информация от кмета на Столичната община във връзка с временното и трайно решаване на въпроса с третирането на битовите отпадъци. На кметските избори през 2007-а обаче този въпрос си бе все така актуален. Същото се повтори и на парламентарните избори през 2009-а, и на кметските две години по-късно. Днес, много време след като Борисов обеща проблемът да се реши така, че бъдещите кметове да не се сблъскват вече с него, никакъв завод за никакви боклуци няма, но пък се задава нов вот догодина и темата отново може да влезе в употреба.


За да излезе от политическото празнословие и да види реалностите такива, каквито са, в. БАНКЕРЪ реши да провери на място, без предварителни уговорки с местните управници, какво е свършено досега и какво се върши по знаменития проект Интегрирана система за управление на отпадъците в София. Колкото и учудващо да звучи, намирането на строителната площадка се оказа изключително трудна задача. От хилядите страници в интернет с информация за завода обикновеният гражданин остава с впечатлението, че той непрекъснато се мести - ту е в Хан Богров, ту край село Яна, има го и в Долни, и в Горни Богров, явява се и в Кремиковци... Конкретно градоначалникът Йорданка Фандъкова ходи на инспекции в месността Садината, но никъде не се казва където точно насред широкото софийско поле е тя. Така, с изключение на придружаващите г-жа Фандъкова, друг трудно би се ориентирал в обстановката.


Всъщност от набелязаните преди години няколко терена в района на първите километри от магистрала Хемус действително се работи само на този в Садината. По последни планове там ще е депото за неопасни отпадъци и самият завод за третиране на сметта. А компостиращите инсталации за биологично преработване на боклуците ще са в Хан Богров. До Садината се стига по пътя за село Яна, като се хваща първата отбивка вдясно преди населеното място. Табели няма, но пък шосето е с нов асфлат и ярко контрастира на околния пейзаж. След поредица от остри завои безименната улица (необозначена дори на картите) свършва точно на главния вход на бъдещия отпадъчен комплекс.


Макар че пристигаме в късния следобед, на обекта цари неподправено оживление. Десетки работници и нито един подпрял се на лопатата. Дори присъствието ни не смути строителния процес. Та нали според последното обещание на кмета тук трябва да се режат ленти в края на август... Тогава ще бъдат открити първите две клетки от сметището за неопасни отпадъци, административната сграда и работилниците. Малко по-късно се очаква да е готова и пречиствателната станция, в която ще се обработват отпадъчните води от депото. Това са и единствените части от цялостната интегрирана система, по които се работи в момента. Изграждането им е поверено на обединението между Геотехмин и италианската фирма Униеко, което след дълга съдебна сага спечели поръчката с оферта от близо 25.2 млн. лева. Кандидатът, който предложи най-ниската цена (22 млн. лв.) - Строително предприемачески холдинг, бе декласиран и обжалва процедурата, но Комисията за защита на конкуренцията отхвърли жалбата. След това се чакаше и становището на Върховния административен съд, който в крайна сметка се произнесе окончателно в полза на италиано-българския консорциум.


Тъй като нямаме разрешение от общината за посещението на площадката, разчитаме само на това, което може да се види отвън. Но и то не е малко - редица постройки, някои от които със слънчеви колектори по покривите, кранове, багери и леещ се бетон. От разговора с един от работниците научаваме, че сега силите са съсредоточени върху портала на комплекса и околните пространства, където след седмица министър-председателят Бойко Борисов вероятно ще застане с ножица в ръка. Дали тези срокове ще се спазят обаче, никой не се наема да каже със сигурност. И без да си специалист, се вижда, че има да се свърши още доста работа, така че церемонията може и да остане за средата или края на септември.


От строителите разбираме също, че точно до новото сметище ще се намира и бъдещият завод за механично третиране на отпадъците. Но още не е ясно кой ще го изгражда, след като конкурсът от 2010-а, при който бе избран германо-българският консорциум Хут-Станилов, беше отменен. Това се наложи поради промяна в техническото задание, направена след прегледа на проекта от европейските експерти и включването на Топлофикация - София в него като място за изгаряне на блокчетата преработена смет. Именно технологията за преработване на отпадъците беше и причината Европейската комисия досега да не даде съгласие за строителството на съоръжението. От Брюксел се съмняваха в ефективността му спрямо разходите в дългосрочен план и искаха да се изготви обстоен анализ дали остатъчният материал от процеса на преработка на сметта (RDF) е подходящ за гориво на Топлофикация София. Както и дали цялата система ще отговаря на екологичните изисквания?


Новата процедура за избор на изпълнител бе обявена тази пролет и независимо че оттогава измина половин година, според кмета Фандъкова всичко върви по график. Градоначалникът обеща неотдавна ценовите оферти на кандидатите да бъдат отворени до края на август. Става въпрос за 10 дружества, които се състезават за 166 млн. лева. Сред кандидатите отново е Станилов, нотози път в партньорство с италианската компания Данеко.ПСТ Холдинг на Васил Божков пък участва заедно с германската Хохтийф. В предишния конкурс германците играха заедно с гръцката Хелектори останаха втори. Сега Хелектор е подала документи с друга дъщерна фирма на групата Актор.


Главболгарстрой на Симеон Пешов е заедно с италианската Еурека, аТрейс на Николай Михайлов - с турската Мут. Сред участниците е и Строително-предприемачески холдинг на Георги Георгиев, като негови партньори са испанците от BCM.


Строителят на депото - Геотехмин (собственост на Цоло Вутов), е в консорциум с френската компания Воше,под общото наименование МВТ София 2012. В надпреварата е и Енергоремонт холдингв съдружие с германската GeBa. Най-голям дял акции в българската фирма имат бившият енергиен министър Милко Ковачев, бившият шеф на АЕЦ Козлодуй Йордан Костадинов и Петър Манчев, син на собственика на Риск Инженеринг Богомил Манчев, чрез дружеството Миления 77.Последният български участник е Микс констракшън на Пламен Христов и Стамен Иванов. Те обаче си партнират с германската Егерсман. Остана да споменем само испанския консорциум Елекнор, в който освен едноименната компания влизат още Сорайн и Стадлер.


На практика през юни германците от Егерсман заедно с българските дружества Диана комерс-1 и АТ инженеринг 2000 вече спечелиха обществената поръчка за изграждането на компостиращите инсталации в Хан Богров. Това стана след оспорвано съперничество с обединението Арге Богров, в което са Монолит София АД и Иновацион техник - Австрия. Вторият кандидат предложи по-ниска цена ( 45 728 964 лв. срещу 46 592 435 лв. на Егерсман), но пък германците обещаха годишният разход за преработката на един тон отпадъци да е 58.37 лева, при 878 лв. за Арге Богров.


Площадката за компостиране (която също се оказа труднооткриваема) се намира на 500 м по шосето за Елин Пелин след отклонението от Подбалканския път. Според договора инсталация за биологично третиране трябва да е готова за 19 месеца, което ще рече към края на 2014-а. Предвиденият годишен капацитет е 44 000 т, но засега освен поставените огради на терена не се извършва никаква друга дейност. Единствената строителна техника е един багер, а неколцината работници дори не знаеха (или не искаха да ни кажат) какво точно ще се строи на въпросното място. Впечатление направиха няколкото коли с ямболска регистрация, което показва, че хората на обекта са били от регистрираната в Ямбол Диана комерс-1, собственост на Кольо Колев. Но от германците нямаше и следа.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Любопитно

Къде изчезнаха суходолци?


До кризата с боклука в София се стигна, след като през 2005-а сметището край Суходол беше затворено. Тогава местните жители организираха няколкодневни протести и не пускаха камионите с боклук да стигнат до уж препълненото депо. Последва сагата с балирането, която изяде на софиянци стотици милиони лева и през 2007-а, по настояване на тогавашния кмет Бойко Борисов, софийският боклук отново тръгна към Суходол. Половин година по-късно се оказа, че отварянето на сметището е било незаконно, тъй като Софийският административен съд отмени решението на Районната инспекция по околната среда и водите, с което се позволяваше ползването на депото до 3 декември 2009 година. Случайно или не обаче след парламентарните избори бе издадено ново комплексно разрешително, според което сметището можеше да работи до 6 октомври 2011-а. А сега е решено съоръжението да поема боклука на софиянци до изграждането на завода, когато и да се случи това.


Същинският въпрос в цялата тази плетеница от решения е къде се изгубиха през тези години жителите на Суходол? Защо не протестират срещу очевидното препълване на депото и нарушаването на всички еко-норми? Няма как през 2005-а нещата да са били по-зле от сега, след като за седем години там са изхвърлени още милиони тонове отпадъци.


Няма как при това положение да не ти мине мисълта, че протестите от 2005-а са били умишлено организирани и са имали по-скоро политически, отколкото екологичен привкус. Те с лекота изтриха усмивката на Стефан Софиянски и го изхвърлиха от кметския стол, така че сегашният градоначалник има за какво да внимава.


nbsp;


Новият проект


След критиките на Брюксел столичният завод за механично-биологично третиране на отпадъците ще произвежда RDF гориво, което ще се оползотворява в Топлофикаця София, а няма да се изгаря в циментовите предприятия. Тази технология наложиха и редица промени в параметрите. Капацитетът на завода се запазва на 410 хил. т годишно, но количеството на произведеното RDF-гориво се увеличава от 123 хил. на 154 хил. тона. Изменят се също съставът и качеството на горивото, така че калоричността му да удовлетворят нуждите на софийската топлофикация. Увеличава се и производството на компост - от 61 хил. на 70 хил. т, заради което пък се разширява зоната за зреене на компоста. Ръст е предвиден и при рециклируемите материали - от 4600 т на година до 14 хил. тона. В резултат на това обаче намалява обемът на отпадъците за депониране от 156 хил. на 113 хил. тона. Заради промените индикативната цена на проекта е намалена със 20 млн. лева.


Общата стойност на интегрираната система от съоръжения за третиране на битови отпадъци в Столична община е близо 360 млн. лв., от които 256 млн. лв. са осигурени по оперативната програма Околна среда и от държавния бюджет. Останалите над 104 млн. лв. са под формата на заем от Европейската инвестиционна банка. Очаква се след пускането в експлоатация на завода количествата депонирани отпадъци да намалеят с 60 процента.


Хроника

* Април 2005-а - През юли се очаква да започне процедурата за изграждане на завод за битови отпадъци, с който ще бъде намерено трайно решение на проблема. - Обещание на кмета Стефан Софиянски, дадено пред протестиращите в Суходол.


* Ноември 2005-а - Поискал съм от експертите в столичната администрация да направят идеален модел за начина на изграждане технологията и начина на финансиране на бъдещия завод за третиране на сметта. - Изявление на кмета Бойко Борисов по време на първото заседание на общинския съвет след встъпването му в длъжност.


* 2006-а - В областта на екологията и опазването на околната среда нашият град и аз като градоначалник сме изправени пред три основни проблема. Това са бездомните кучета, битовите отпадъци и чистотата на града. Моята лична амбиция е до края на настоящия мандат и по трите въпроса да има развитие, което да е достатъчно осезаемо за гаржданите. -Обещание на Борисов.


* 2007-а - До две-три години София ще има свой завод за преработка на отпадъци. Вече минаха предпроектните проучвания и се върви уверено към изграждане на съоръжението. То трябва да е готово най-късно през 2011 година - Ново обещание на кмета Бойко Борисов.


* 2008-а - София ще има завод за преработка на битови отпадъци до четири години . Това заявява Бойко Борисов след посещение в Брюксел по повод финансирането на проекта.


* Април 2009-а : Направена е първа копка за изграждането на бъдещия завод за боклук. На церемонията присъстват кметът Бойко Борисов, вицепремиерът и министър по еврофондовете Меглена Плугчиева, земеделският министър Валери Цветанов, заместник кметове, областният управител, представители на Европейската инвестиционна банка и други. Предвижда се строителството да отнеме три години - до 2011-а.


Новият завод е прекрасно място за съкратените от Кремиковци работници да намерят нова работа , каза Борисов.


* 2010-а - Бойко Борисов: Завод за боклук? Когато ЕС отпусне парите.


* Юни 2011 - Социалистите, начело със Сергей Станишев и кандидата за кмет на София Георги Кадиев, откриха непостроения завод за отпадъци.


* Декември 2011-а - Столичната община обяви нов търг за строител на завода, крайният срок се отлага за 2014-а.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във