Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАПОЧВА НОВ ЕПИЗОД ОТ ДЕЛОТО ЗА ТРАКИЯ

Поредният епизод от съдебния сериал Магистрала Тракия се задава на хоризонта. Във вторник (4 април) стана ясно, че заместник-главният прокурор Митьо Марков е протестирал решението на тричленен състав на Върховния административен съд от миналата седмица, с което на практика бе дадена зелена улица за концесионирането на аутобана от португалско-българския консорциум Магистрала Тракия АД.
Сега спорът отново се връща в съдебната зала с добре познатия въпрос дали българският участник в консорциума - Автомагистрали, е сред държавните дружества, които притежават права върху публична държавна собственост. Тоест дали правителството е имало основания да даде магистралата без търг и конкурс? Ще припомним, че според параграф 3, ал.3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите държавните дружества и предприятия, които притежават права върху публична държавна собственост, са били длъжни в тримесечен срок от влизането в сила на въпросния закон (на 20 ноември 1995 г.) да заявят пред Министерския съвет, че ще упражняват тези си права.
В решението си от миналата седмица тричленката на ВАС бе категорична, че такова заявление е било направено. Митьо Марков обаче е на мнение, че и досега липсва изискваното от закона произнасяне на Министерския съвет с решение, а тригодишният срок за него е изтекъл още през 1999 година.
Другата опорна точка в атаката на прокуратурата ще е липсата на мотивировка на правителственото решение, с което без търг или конкурс е било възложено именно на Магистрала Тракия АД изграждането и експлоатацията на основна пътна артерия с трансевропейско значение. Според обвинителите съдът неправилно е приел, че кабинетът е мотивирал решението си чрез предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството и приложенията към него. Явно Митьо Марков доста сериозно се е поровил в съдебните архиви и определенията по подобни казуси. В протеста си той се позовава на становищата на ВАС по делата на Елбит системс срещу Министерството на отбраната и за скандалната концесия за гражданските летища в Бургас и Варна. При тях петчленният състав на Върховния административен съд изрично посочва, че мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг документ към изпратената преписка, но само ако произлизат от административния орган, издал акта (в случая правителството), а не от други органи и лица. Нещо повече - в решението за морските летища върховните магистрати споделят, че Министерският съвет следва да изложи свои мотиви предвид законовото изискване за самостоятелна преценка на обстоятелствата и фактите, както и че мотивите в докладите на помощните органи не могат автоматично да бъдат пренесени в решението на Министерския съвет и да се разглеждат и като мотиви на неговия административен акт.
Като грешка на съда прокуратурата изтъква и обстоятелството, че той не е проверил доколко могат да се постигнат предвидените в решението на Министерския съвет цели на частното управление на пътя. Ако съдът бе изпълнил тези свои задължения, той неминуемо щеше да констатира, че издаденият без търг или конкурс и без каквито и да е мотиви административен акт очевидно е насочен към облагодетелстване и защита на правата главно на концесионера, а не към осигуряване на предвидената в конституцията цел на стопанисването и управлението на публичната държавна собственост - това да става само в интерес на гражданите и обществото, завършва протеста си заместник главният прокурор Митьо Марков.

Facebook logo
Бъдете с нас и във