Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Заможните българи продължават да тъпчат милиони в депозити

Ниски лихви ли? И под нулата да паднат лихвите по депозитите (в момента те са почти на  нулевото си ниво), хората ще продължат да тъпчат парите си в банките. Не за друго, а защото парите по банкови сметки нямат приемлива инвестиционна алтернатива. Под приемлива в случая се разбира  алтернатива, която е по-привлекателна като съчетание между доходност и риск, отколкото са банковите депозити. Независимо че има ръст в сделките с имоти например, преобладаващата част от хората предпочитат да купуват  само къща или апартамент, в който да живеят , а не да инвестират в имоти с цел да ги дават  под наем или да ги препродадат  по-висока цена. Разбира се, такива случаи има, но те по-скоро са изключение, което потвърждава правилото. Всички тези заключения обаче важат за състоятелните българи - онези, които имат в банките депозити и сметки за повече от по  5 хил. лева. Хората с малки спестявания се движат  в другата посока - те намаляват средствата, които държат в банките, но не  за да ги инвестират в нещо друго, а за да си плащат всекидневните разходи.

Според  последната информация, публикувана  от  БНБ за депозитите на българските граждани,  за изминалата 2017-а  броят  на банковите сметки на гражданите, съдържащи  до 1000 лв., намалява за една година със 7.2%, което е близо 500 хил. броя сметки, а общата сума по тях се е свила с над 13 млн. лева. Почти без промяна като брой и като обща сума остават спестяванията с наличности по сметките от 1000 до 5000 лева. Ръстовете започват  да се появяват чак при депозитите и сметките, съдържащи  суми над 5000 лева.

Най - чувствително е  нарастването  на  средствата в  банкови  сметки на граждани, съдържащи по повече от  200 хил.  лева. Така например ръстът на депозитите на сума  между 200 хил. и 500 хил.  лв. като бройка за една година е 13.7%, а като обща сума - около 13.8 процента. В края на 2017-а общият размер на спестяванията в такива депозити е около 2.33 млрд. лева.

В групата на спестяванията на гражданите, които държат в банките  между 500 хил.  и 1 млн. лв. по една сметка, годишният ръст на бройката депозити е 12.6%, а на общата сума в  тях - 11.8 процента. В края на 2017-а общият  размер на средствата в депозитите на суми  между половин и един милион лева е   955.7 млн. лева.

Депозитите за над 1 млн. лв. са се увеличили през 2017-а с 9.3% и в банките вече има 833 такива  влогове, а сумите по тях са общо за над 2 млрд. лева. Като говорим за милионери обаче, трябва да се има предвид, че нерядко хората с големи спестявания имат и големи кредити. Според публикуваната от БНБ информация кредитите на граждани за суми  над 1 млн. лв.  в края на 2017-а  са  308 броя, а  общият размер на задълженията по тях е  близо 475.83 млн. лева. Прави впечатление, че и като бройка, и като обща сума тези заеми нарастват чувствително  - съответно със около 70% за бройката и с близо 51% за общата сума. Това означава, че заможните българи са се активизирали на пазара. Но пък е факт, че въпросната група богати хора в личен план - а не като бизнес, все още са  нетен кредитор на банките, а не техен нетен длъжник.

Facebook logo
Бъдете с нас и във