Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Замазват провала на Нона Караджова

Откровено лицемерен опит за прикриване на гафовете на Нона Караджова направи уж новото ръководство на Министерството на околната среда и водите. Ей така, без конкретен повод, на 20 март от ековедомството решиха да осведомят журналистите, а чрез тях и обществото, че е постигнато 400% преизпълнение на приходите за 2012-а. Какъв чутовен успех! Действително щеше да е така, стига останалата част от истината за управлението на министерството през последната година да не се вземаше под внимание. Но тя е там - записана черно на бяло в същия този отчет, който сега се цитира. Явно наследникът на Караджова - Юлиан Попов, не може да излезе от амплоато си на писател и се опитва с нетолкова тънки похвати да изкриви реалността.


Преди всичко е необходимо да отбележим, че въпросният отчет бе публикуван на интернет страницата на ведомството още преди няколко седмици и сегашното прессъобщение стои като подигравка. После, не е ли логично да си помисли човек, че през всичкото това време чиновниците са умували как точно да представят нещата само в хубавата им светлина? Дори е направен съкратен вариант на доклада, в който са спестени някои много важни подробности.


Посочва се например само че преизпълнението на приходите се дължи на продажбата на квоти въглероден двуокис (СО2), от което са получени 43298 028 лева. Благодарение на тях общите постъпления са стигнали 50616 356 лева. С други думи, извън вредните емисии министерството е събрало едва 7.3 милиона. Много или малко е това обаче, никой не казва. А и как ще каже, след като в уточнения план за приходите са записани 12.6 млн. лв. без продажбата на квоти. Излиза, че екипът на Нона Караджова се е провалил тотално при тяхното събиране. На практика спад в постъпленията има по всички пера. Събрани са едва 60% от планираните държавни такси, парите от концесии са със 100 хил. лв. по-малко, с една четвърт под плана са и доходите от собственост, дори тези от глоби се понижават.


В същото време ведомствените разходи се изпълняват, както трябва. При първоначално гласувани 44.89 млн. лв. и впоследствие завишени на 53.59 млн. лв. са похарчени 52.59 милиона. Както се вижда, дори суперуспехът с продажбата на квотите не може да покрие тези харчове. Половината пари - 25614 477 лв., са отишли за персонала на ведомството. Следват разходите за издръжка - 17.53 млн. лв., в които влизат канцеларските материали, комуналните сметки, външните услуги, ремонтите...


Същинският проблем обаче лъсва, когато се разгледат консолидираните разходи на екоминистерството. По този начин всички средства, изразходвани, трансферирани или координирани от държавния бюджет за околна среда, се разглеждат като разходи, независимо от източника на финансиране. Подходът се използва в по-голяма част от страните в Европейския съюз и отразява много по-точно дейността на институциите. Та именно от консолидирания отчет става ясно, че бившият ресорен министър Караджова е имала ангажимента през 2012-а да разпредели общо 701.1 млн. лева. В действителност са отчетени само 388.79 млн. лева. Основната причина за това са забатачените екопроекти по оперативната програма Околна среда. По план е трябвало да бъдат усвоени 466 млн. лв., а реалността е 238.6 милиона. Близо десет пъти по-малко (10.3 млн. лв. вместо 97.6 млн.) са и парите по предприсъединителните програми, включително националното съфинансиране.


За какъв успех тогава може да се говори? Но в българската политика е така - и черното се изкарва бяло, само и само да се замажат очите на публиката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във