Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Законовият колапс в земеделието проваля Плана за възстановяване?

Докато редица държави ударно усвояват средствата по плановете си за устойчивост и развитие, нашенските управници все още се препъват в отговорите, които Европейската комисия изисква от тях.

Още през май „Банкеръ“ обобщи ситуацията в едно от най-бавно адаптиращо се към изискванията на Брюксел ведомство в публикацията си „Земеделското ни министерство - двойкаджията на Европа“. За съжаление обаче опитите на служебния кабинет да навакса времето, загубено от предишните две правителства, трудно биха довели до благоприятни резултати. За пореден път "ключът от бараката" се оказа заровен в Министерството на земеделието, където продължавали да финализират отговорите на коментарите, с които Еврокомисията ни върна Стратегическия план.

Според зам.-министърът на земеделието Георги Събев, „амбициозният план“ бил до 20 септември тези отговори да бъдат изпратени в комисията. Ако това се случи, а еврокомисарите не се окажа извънредно заети и не проточат "българския въпрос" във времето,

окончателният вариант на плана може да бъде внесен още през октомври.

Още през февруари стана ясно, че основно ядро в Стратегическия план е кооперирането на сектора. По този начин се целеше както да бъдат постигнати заложените в него параметри за растеж и добавена стойност, така и да се гарантира качество и взаимен контрол в организациите на производителите. А от там да се стигне и до основната му цел - засилено присъствие на българските земеделски продукти на националния пазар и ръст при експорта на преработена продукция.

Очевидно обаче темповете, с които работят в земеделското министерство,

напомнят доста забавения каданс на филмова продукция.

През май еврокомисарите изпратиха над 200 забележки върху измъчения документ, по-голяма част от които бяха в раздела за инвестиционните мерки. Само по себе, това не беше кой знае каква изненада, тъй като на всички изкушени от темата беше ясно, че земеделското ведомство едвам сколаса да подаде Стратегически план "само"... два месеца след изтичането на крайния срок, фиксиран от Еврокомисията. И ще ни се наложи да търсим спасение по „обиколни“ маршрути.

Един от тях е "идеята", че по-голяма част дейностите по този Стратегически план се допълват от Планът за възстановяване и устойчивост и това би могло донякъде да компенсира забавянето.

Така че на хоризонта се появяват новите очаквания за българските земеделски производители. И по-конкретно - че Планът за възстановяване ще трасира пътя към земеделието на бъдещето, което да осигури прехраната ни без да уврежда природата

Преди дни стана ясно, че именно чрез него се очаква

близо 1 млрд. лв. да влязат в българското земеделие.

"Това са общо средствата, които включват и 50% национално съфинансиране", обясни  заместник-министърът на земеделието Георги Събев.

Очакванията на управляващите земеделския сектор у нас, до началото на следващата година да започне и приема по мерките, а  до края на 2023 г. началниците в сградата на бул. „Христо Ботев“ № 55 да се справят и договарянето на 70% от бюджета на Плана.

Това обаче засега също попада в полето на пожеланията, тъй като далеч не е ясно, кой и как ще управлява земеделското ведомство след изборите през следващия месец.

Всъщност, за препъни-камъните в тази посока индиректно предупреди служебният министър Явор Гечев, който буквално каза, че се очаква „сблъсък с Националния план за възстановяване и устойчивост“.

Причината е, че всяко забавяне с нормативната уредба, свързана с него, може да доведе до доста неприятни последствия. Гечев не скри, че

има дефицит на законодателство в тази посока.

Колко бързо ще успеят да се справят бъдещите нормотворци с наложителните ремонти на Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за ползването на земеделските земи и Закона за горите - съвсем не е ясно. Ако това се случи в супер кратки срокове, ратки срокове пък и реализацията на мерките от Стратегическия план, има опасност да катастрофира.

И както обикновено се случва у нас, причината за това „зацикляне“, винаги се търси в предишните управления. Според Гечев, всички тези документи е можело да бъдат направени още от предходното ръководство на министерството.

Разбира се, може да се търсят и варианти за „елиминиране“ на парламентарното нехайство като проблемите започнат да бъдат решавани чрез ведомствени подзаконови нормативни актове (наредби, правилници, инструкции и т.н.). Друг е въпросът

как този екстравагантен подход ще бъде възприет от европейските ни партньори?

Гечев напомни, че вече има поети ангажименти от страна на държавата за целия План по отношение на това, в него да няма държавни дружества и в тази връзка предстои „да се измисли“ какво ще се прави с предприятията от горския сектор например.

Независимо от това, че все още е трудно да гадаем, как точно ще се развива управлението на страната след 2 октомври, няма как да не подчертаем, че новите ни народни избраници сериозно трябва да се размърдат и съсредоточат върху този безспорен дефицит на законодателство, тъй като има опасност именно заради земеделското министерство да компрометира целия План.

Да не говорим, че за да може той да бъде задействан, е необходимо в самото аграрно ведомство да положат сериозни усилия за изработването на   редица наредби и насоки за кандидатстване, които обаче да бъдат професионално изчистени от досегашните неясноти, препъникамъни и разпоредби с двойно дъно.

Както можем да се досетим, Гечев не пожали предшествениците като посочи и един от най-ярките примери за употребата на подобна куца нормативна уредба, която пречи на оптимизацията на работата на  Държавен фонд “Земеделие”. И зададе риторичния въпрос, какво би се случило,  ако се разчита разплащателната агенция да продължи да работи в тази си форма? Тоест - без старите и "неразчистени" от години проекти, се "застъпят" с новите, чиято стойност е почти 1 милиард?

Facebook logo
Бъдете с нас и във