Банкеръ Daily

Четиво за министри

Законови неуредици превръщат хиляди рибари в нарушители

Стотици жители на малките крайморски общини изкарват прехраната си с риболов. За никого не е тайна, че техните лодкостоянки (т.е. колците и кейчетата, на които връзват лодките си) са незаконни. Но, понеже тези примитивни съоръжения не пречат на никого и помагат на немалка част от населението да осигури прехраната си, никой нищо не прави за решаването на проблема. От... подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г. до наши дни. Нищо от това, че въпросното решение нито е сложно, нито е скъпо, нито ще образува някакви нерви на държавата като "такава"...

 

Най-общо казано, наистина става дума за примитивни съоръжения, които помагат на рибарите да пристанат и да разтоварят улова или да изтеглят лодките за ремонт. Те не са ситуирани в и около по-големите населени места, нямат статут на пристанища и кейове, а стопаните им не са юридически лица по смисъла на закона, т.е. не са фирми, еднолични търговци или неправителствени организации.

В преобладаващата си част тези лодкостоянки са изградени върху публична държавна собственост и е странно как от век и половина и в Царството, и в Народната република, и в европейска България никой дори и пръста си не е мръднал за решаването на проблема. Ситуацията е повече от абсурдна: властите прекрасно знаят, че тези съоръжения са незаконни, но

непрекъснато издават разрешения за тяхното ползване

и регулират достъпа до тях... според зависи. Я от рушвета, я от личните симпатии, я от политическите антипатии. 

Наскоро мой познат ми разказа, че след дълги пазарлъци е успял да се сдобие с място на една лодкостоянка в малко населено място. Човекът платил на предишния стопанин правото да "паркира" своята лодка на неговото място, след което установил, че е станал "горд собственик" на няколко греди, за които да връзва лодката си. 

Другият голям проблем е с тока и водата: няма как тези достижения на цивилизацията да се ползват законно, след като обектите са незаконни. Всъщност - няма как инфраструктурата им изобщо да стигне до тези късчета от милата ни татковина. Това естествено извиква на живот два въпроса: първо - "Защо държавните и общинските власти не осигуряват условия за труд на рибарите, след като по конституция са длъжни да го гарантират?", и второ - "Кой и срещу какви рушвети събира от рибарите пари за ток и вода - там, където има такива екстри - и как изобщо са прокарани тези тръби и жици?"

Едно от сдруженията на рибарите от Синеморец - „Свети Яни“, за пореден път търси съдействие от държавата за вкарването на лодкостоянките в нормална законова рамка.

В интерес на истината, до 2020 г. думата "лодкостоянка" изобщо не съществува в "ресорния" Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България. Пробивът е направен миналата година, когато този нормативен акт е ремонтиран подобаващо ("Държавен вестник", бр. 104 от 8 декември 2020 г.):

"Чл. 111а, (1): Специализирани пристанищни обекти за обслужване на риболовните дейности са пристаните за разтоварване на улови от прясна риба или други водни организми и лодкостоянките.

(3) Лодкостоянка е стационарно или плаващо съоръжение или комплекс от такива съоръжения на брега и/или в акваторията на Черно море, река Дунав или в устията на вливащите се в тях реки, използвани за корабоплаване, което позволява заставането на котва или приставането, престояването, изтеглянето на брега и обслужването, в т.ч. разтоварване на уловите, зареждане с гориво, вода или хранителни продукти, извършване на дребни ремонти, на малки риболовни кораби с дължина до 12 метра за дребномащабен крайбрежен риболов."

В случая "подобаващо" трябва да се разбира селективно. Тоест - на част от рибарите въпросът с лодкостоянките е решен,

останалите обаче са оставени на произвобла на съдбата.

Както си му е редът, "БАНКЕРЪ" разполага с един наръч писма, сигнали и жалби, в които хората много ясно посочват откъде тръгва проблема, как може да бъде решен и кой е длъжен да го реши. След дълги години на еднопосочно снишаване, познато и като мълчалив отказ, откъм областната управа на Бургас най-после просветна лъч надежда. В отгово на писмо, изпратено от Морско-рибарско сдружение „Св. Яни“ – с. Синеморец, губернаторът на  Бургас – проф. Мария Нейкова, декларира, че има проявено разбиране и са предприети конкретни действия.

Рибарите от селото силно се надяват, че премиерът Кирил Петков също ще реагира адекватно на техните писма, нищо че те са изпращани до предшествениците му Бойко Борисов и Стефан Янев.

Описан накратко, проблемът е следния. Както стана ясно преди малко, едва преди година законодателят призна, че по черноморското крайбрежие, реките, езерата и язовирите съществуват лодкостоянки, т.е. съоражения за връзване, разтоварване и ремонт на лодки и гемии. И... толкоз.

Без изобщо да се сети, че лодкостоянките са точно толкова много и все различни, колкото са и постройките като "такива", законодателят е пропуснал да ги подреди по категории, видове и т.н. Все едно в ЗУТ да се говори само за постройки, а не за колиби, бараки, едноетажни къщи, 10-етажни блогове или 100-етажни небостъргачи.

Абсурдно е, но е факт. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата всички лодкостоянки са вкарани в един кюп и са подчинени на едни и същи процедури и правила с яхтените и корабните пристанища. С други думи -

за да сменят десетина рибари релсите,

по които вадят лодките си на брега, те ще трябва да учредят сдружение, да съберат доста сериозно количество пари и да си извадят всички възможни разрешения, необходими за реконструкцията на едно истинско пристанище.

Ето защо от рибарското сдружение предлагат да бъдат дадени указания на областните управители на Варна и Бургас да сформират работни групи, които да извършат огледи и да заснемат съществуващите в момента лодкостоянки и места за прибиране на лодките при лошо време. Всички тези имоти да се нанесат в кадастралните карти, да се актуват като публична държавна собственост и предназначението им да се фиксира като лодкостоянки за трайно ползване. Целта е, след като бъдат вкарани в регулация, областните управи да ги отдават под наем по реда и условията на чл.16, ал.2 от Закона за държавната собственост.

А по този начин най-сетне, ще се даде възможност на рибарите да се чувстват законни ползватели на досега „незаконните“ съоръжения и ще бъде решен веднъж за винаги въпроса с начина по-който всеки един от тях ще може да поддържа и ремонтира наетото от него място.

Надяват се и новосформирания парламент да намери време и за техните проблеми и да промени цитираната преди малко разпоредба на чл.111а, ал.3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, като извади от него лодкостоянките или поне създаде по-облекчен режим за тяхното узаконяване и развитие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във