Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Заиграването с природния газ пак сочи на Изток

С над 40% се намалява цената на природния газ за България. Това обяви министър-председателят Бойко Борисов на брифинг в Министерския съвет навръх 3 март 2020 година. Намалението бе добре дошло и за бизнеса, и за потребителите. Дори клиентите на топлофикациите бяха зарадвани с по-малки сметки, макар и с 9-месечно закъснение.

Този мил спомен продължава да топли дори на фона на днешните чудовищни цени на енергоносителите. Но по никакъв начин не отговаря на сакралния въпрос "Какво се случи, че да се докараме дотук?"

 

Припомняме накратко. На 3 март м.г. бе променен договорът с „Газпром“, съгласно който цената на природния газ у нас вече ще се определя и спрямо спотовите цени в Европа. Дотогава се ползваше една стара формула за дългосрочните договори, в основната на която бяха 9-месечните цени назад на синьото гориво.

Докато спот пазара в Европа бе замрял заради кризата с коронавируса, всичко вървеше прекрасно. Тазгодишният икономически бум обаче рязко повиши търсенето на енергоносители в световен мащаб. И докато цените вървяха нагоре, а в "Газпром" парите заваляха в буквалния смисъл на думата, някой се усети, че и газовите хранилища в Европа също са празни. Накрая дойде и амбицията на Брюксел да спре "мръсните" ТЕЦ-ове и да развърти екологично чистите турбини, а това изстреля цените не в небесата, а директно в открития космос. И "принуди" спотовия пазар да удари енергийния си събрат с такава сила, че дори в Германия цените на едро достигнаха немислимите 300 евро за мегаватчас.

Да се върнем обаче в България. След широко прокламирания начин за промяна на формулата при ценообразуването на природния газ, скъпотията нямаше как да ни подмине. Първият тежък удар го отнесе бизнеса, а потребителите на топлофикация тепърва ще се чудят защо са им такива сметките? Засега „защитени“ донякъде са само потребителите на ток, но техния вестник вече е прочетен:

от Нова година КЕВР със сигурност ще вдигне цените

на електроенергията и парното. Най-вероятно ще вдигне и цената на синьото гориво, макар засега все още да няма официално потвърждение на тази "блага вест".

Ако трябва да хвърлим вината за сегашното ни дередже върху конкретна персона, "мишената" ни е пред очите: ресорните министри от последното правителство на ГЕРБ и лично на техния патрон Бойко Борисов. Гафът им обаче не може да бъде търсен в предоговарянето на цените с "Газпром", защото в случая става дума за логичен резултат от дългогодишния натиск на ЕК, призван да накара Москва да работи по правилата на свободния пазар. 

Проблемът на кабинета "Борисов 3" пак е в енергетиката, но на друго място. И Борисов, и министрите му, и подопечното им парламентарно мнозинство не направиха нищо, за да „освободят“ работата на въглищните централи за няколко години напред.

Става дума за малко известния у нас Механизъм за капацитет, чрез който Европа бе готова да даде глътка въздух на националните енергетики и икономики с цел плавен преход към зелена енергия. Тъкмо заради този Механизъм за капацитет сега въглищните мини и ТЕЦ-ове в Полша дънят с всичка сила, а поляците се радват на най-ниските цени на тока в цяла Европа.

Ето, днес управляващите се опитват да минимизират резултатите точно от тази грешка. Доколкото им е възможно, разбира се, защото все пак те са най-обикновен служебен кабинет. Единият от обсъжданите варианти е КЕВР да се намеси на свободния пазар, вадейки от ръкава си последния възможен силово-административен похват -

намаляване на цените за т. нар. доставчици от последна инстанция (ДПИ).

Тези субекти също продават на свободния пазар, но регулаторът има право по закон да регулира цените им. А ползата се състои в... прословутата немарливост на българина. От миналото лято се знае, че до 31 юли 2021 г. всички малки и средни предприятия - около 350 000 - излизат на свободната "токова" борса.

То не бяха информационни кампании, то не бяха медийни гастроли, то не бяха скъпо платени конференции и евтини срещи по села и паланки. Крайният резултат е потресен - близо 49% от малките и средни потребители така и не сключиха договори с конкретни доставчици и по силата на закона се озоваха в обятията на споменатите доставчици от последна инстанция (ДПИ).

В този смисъл, подобна намеса на КЕВР ще бъде посрещната с одобрение, но тя със сигурност ще изкриви пазара в неочаквана посока: всички ще хукнат да подписват с ДПИ, а другите... Ами те ще го закъсат, а пазарът ще се върне в познатата ни порочна схема на частните монополи.

Затова бизнесът настоява за финансови компенсации. Те бяха договорени през седмицата със служебния кабинет, но никой не знае какво ще се случи, когато на власт дойде редовното правителство.

От Асоциацията на индустриалния капитал обявиха, че закъсалите фирми ще бъдат компенсирани с помощи, взети от свърхпечалбата на държавните производители - АЕЦ "Козлодуй" и "ТЕЦ Марица Изток 2".

Втората опция е намаление на данъците. По принцип Брюксел не гледа с добро око на подобни практики, но в случая ситуацията е по-различна. "Централата" няма намерение да се намесва и е оставила националните власти да се оправят с високите цени на тока и газа както намерят за добре. Някакви мерки щели да бъдат обсъждани към края на месеца - след 25 октомври, но никой не знае какво ще се появи на бял свят и кога ще влезе в сила. До момента само Чехия се престраши и махна ДДС-ставката върху енергоносителите, а реакцията на Брюксел е по-скоро благосклонна.

Третият вариант също не е никаква тайна - "въглеродна" амнистия, т.е. стопиране на алъш-вериша с въглеродните квоти за известен период от време. Макар че, ако трябва да се вярва на заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс, който бе на посещение у нас, този бизнес бил изгоден, защото

държавите членки получавали около 11 млрд. евро годишно.

И понеже на хора като г-н Тимерманс може и трябва да се вярва, в задачата (ни) се пита "Колко са годишните "въглеродни" приходи на България и къде потъват те?"

Патриотични игри? Хаха - само на кино. В геополитиката такъв филм няма. Въпреки всички рестрикции на Брюксел, призвани да доведат до еергийна независимост на държавите членки на ЕС, "Газпром" продължава да е основен доставчик на Обединена Европа. И ще продължава да бъде поне още 30 години, без значение как ще бъдат наричани тръбите - "Мир и дружба", "Северен поток", "Балкански поток", "Турски поток 15" или "Вечна слава на другаря Владимир Путин 16". Въпросът е какво, как и кога ще направим, за да оправдаем една от най-популярните български поговорки "И вълкът сит, и агнето цяло". С навеждане ту на едната, ту на другата страна се видя, че не става. Така че вече се търси нов отговор и на стария въпрос "Кой?"

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във