Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Заиграване с информационната мъгла около ДКК

S 250 d0d922bb 4c7b 45ec a0a5 b7957007d492

Министърът на икономиката Корнелия Нинова отново влезе в роля. Този път тя се вживя в образа на многострадалната Геновева, която - видите ли - била брутално лишена от възможността да се запознае с доклада на Сметната палата за Държавната консолидационна компания. Защото е засекретен по възможно най-наглия начин - вместо отделни моменти от него, държавните одитори изпратили на Специализираната прокуратура целия доклад, тя образувала преписка и го "прибрала" под похлупака на следствената тайна.

 

Ако някой си мисли, че страданията Геновевини свършват дотук, тежко се е объркал. Защото, освен с достъпа до доклада на Сметната палата, г-жа Нинова се била простила и с правото си да говори какво и защо се случвало в ДКК през годините. Кой и по силата на каква логика би забранил на икономическия министър, който е и формален собственик на Държавната консолидационна компания, да говори за минали неща - най-вероятно и господ не може да предположи, защото принципалът Нинова наистина мълчи. А ние, докато чакаме да й мине уплаха и тя отново да се върне към ролята си на борбен социалист и пламенен народен трибун, ще си припомним това-онова по темата.

Още в началото на годината „БАНКЕРЪ“ официално зададе на министър Корнелия Нинова няколко конкретни въпроса, свързани с няколко още по-конкретни казуса около "Държавна консолидационна компания" ЕАД. По това време

нямаше никаква причина да не получим отговорите,

които се надявахме  да получим и които - макар и ограничени откъм обхват - все пак биха осветили част от пътя на

стотиците милиони държавни левове,

потънали безпроблемно в нечий дълбоки джобове.

Познайте обаче какво точно получихме от ведомството на г-жа Нинова? Точно... едно много голямо и много закръглено нищо! Даже повече от нищо, защото по-късно не последва и реакция на онова, което изнесохме на бял свят. И, за да бъдем още по-конкретни, до ден днешен г-жа Нинова не пожела да отговори на нито един наш въпрос. Или просто да каже на подчинените си да ни уведомят, че ще се видим с нея в някой следващ живот...

Ето защо ще припомним и част от въпросите, с чиито отговори новата власт трябваше да потвърди предизборните си ангажименти за борба със статуквото, прозрачност на управлението и поддържане на диалог с обществото чрез медиите.


  • По чие разпореждане и на какво основание ДКК е изкупила фиктивни и необезпечени вземания за близо 200 млн. лв. от обявената в несъстоятелност "Корпоративна търговска банка"?

  • Тази активност има ли връзка с факта, че повечето от тези вземания са свързани с фирми на основния свидетел по делото КТБ – Бисер Лазов?

  • Дали преди официализирането на решенията за тези "придобивания" някой си е направил труда да ги подложи на юридически и счетоводно-финансов анализ, който да докаже ползата за държавата, вложителите в банката и обществото като цяло?

  • Колко точно са подписаните договори и каква е реалната стойност, на която са платени тези „вземания“ - 200 милиона или три-четири пъти повече?

Както посочихме в публикацията си от преди повече от месец „Алабализмите на Нинова край нямат...“,  същата работа стана и с язовирите. Големи приказки, голямо вадене на далавери, титанични разкрития за стотици милиони, но когато

дойде времето да ни бъде предоставен поне един документ

и да бъде посочено поне едно име - настана мълчание. И то толкова плътно, че пред него дори Великата китайска стена взе да изглежда като тюлено перде.

По онова време Сметната палата не беше пречка, а цялата власт и контролната дейност в държавното дружество беше в ръцете на Нинова. Очевидно обаче предизборно обещаната ревизия на дружеството, която със сигурност можеше да отговори на всички пиперливи въпроси, не е била сред приоритетите на министър Нинова.

Тук е моментът да припомним и още нещо.

На 4 февруари Корнелия Нинова смени директорския борд на ДКК. Като независими членове бяха назначени Ивайло Лилов - бивш областен председател на БСП във Враца и Смиляна Нитова-Кръстева - адвокат и бивш народен представител от левицата. А като представители на държавата в борда влязоха Михаил Кумчев и Таня Найденова-Митова.

Връзката на Кумчев със столетницата е още по-дебела - той е син на дългогодишния червен депутат от смолянските листи Тодор Кумчев. За него се знае още, че е бивш консул в Македония и е ръководил инспекторат към Министерството на икономиката.

Колкото до Таня Найденова-Митова - тя е била общински съветник в София и кандидат-депутат на БСП, така че също може да се смята за човек от близкото обкръжение на министър Нинова.

Споменаваме всичко това, защото

тези хора са единствените по закон,

които имат право да получат засекретения доклад на Сметната палата за ДКК. И е доста наивно да си мислим, че не са информирали своята административна и партийна началничка за съдържанието му. С други думи - ако наистина е искала да си изясни цялата картина за дейността на дружеството, Корнелия Нинова отдавна да го е направила.

Също се отнася и до прокуратурата. Досега Ако Що се отнася до прокуратурата, тя също е имала достатъчно поводи да извърши проверка по отделни случаи за вземаните от ДКК решения и да предприеме конкретни действия срещу провинилите се длъжностни лица. Защо обаче замъгльосването продължава, можем само да гадаем…

 


Председателят на Сметната палата Цветан Цветков пред „БАНКЕРЪ":

Длъжни сме да спазваме закона такъв, какъвто е!

"При наличие на данни за престъпление Сметната палата изпраща одитния доклад и материалите към него на прокуратурата съгласно чл. 58, ал.  1 от Закона за Сметната палата (ЗСП). След това на практика е с вързани ръце, защото не може да огласява данни по него до приключването на наказателното производство (чл. 58, ал. 3 от ЗСП), което отнема години. Естествено, това не ни удовлетворява, защото Сметната палата е публична институция, а гражданите не могат да се информират за резултата от тези наши одити.  

Одитният доклад за одита за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г. съдържа констатации и оценки към тях, формулирани в резултат на извършените проверки на всички договори, включени в одитната извадка, които навеждат за наличие на данни за престъпление. Такива данни са налице по отношение на всички проверени договори и информация за тях се съдържа на много места в доклада. Поради това на прокуратурата е изпратен целият доклад и не е възможно да го публикуваме без частите, изпратени в прокуратурата, както постъпваме в повечето други случаи."

Нямаме избор, длъжни сме да спазим закона. Само законодателят може да промени чл. 58 ал. 3 от Закона за Сметната палата.


Facebook logo
Бъдете с нас и във