Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАГУБЕНИ ВЪВ ФИРМЕНИЯ РЕГИСТЪР

Има ли място, където човек може да направи пълна справка за някоя фирма, която го интересува - дата на учредяване, имена на съдружниците и управителите й, всички промени в капитала или в предмета й на дейност, актуален БУЛСТАТ и данъчен номер и т.н.? Този въпрос постоянно вълнува журналисти, делови хора, купувачи, продавачи и - по-рядко, обикновените граждани. Които обаче винаги са любопитни и готови да разберат колко фирми има определена публична фигура, напуснал ли е еди-кой си министър дружествата, в които е работил, преди да стане такъв, и кога точно е станало това, на кого е прехвърлил дяловете си, имат ли компаниите му задължения и пр.
Единственото място, където своевременно и в най-пълен вид се отразяват всички промени, касаещи фирмите, е търговският регистър към съдилищата - коментира за БАНКЕРЪ главният редактор на Държавен вестник Иван Гайдарски. - Той е публичен и в него може да се направи подробна справка за актуалното състояние на всяко едно регистрирано по българското законодателство дружество. В своя Неофициален раздел, където трябва да попадат различните видове фирмени обяви, Държавен вестник публикува информацията в срок до три месеца след нейното получаване. Често пъти обаче не съумяваме да спазим този срок, тъй като броят на страниците в раздела е ограничен, а по закон сме длъжни да поместваме с предимство съобщенията за ликвидации и за общи събрания на дружествата. Всичко това забавя в някаква степен актуализирането на данните за актуалното фирмено състояние и на евентуалните промени в него. С цел максимално оползотворяване на площта в Неофициалния раздал правим и някои съкращения в съдебните съобщения за регистрации и промени във фирмите. Това се отразява и на частните информационни масиви, предоставящи данни и справки срещу заплащане. Както е известно, те са изцяло зависими от Държавен вестник, тъй като де факто представляват негов електронен вариант.
Според представители на въпросните частни фирми, занимаващи се с информационно обслужване, в търговския регистър на съда също не фигурират всички възможни данни за едно дружество. Факт е, че в съдебното досие фигурират номерът на фирменото дело и единният идентификационен номер на фирмата, но пък липсва този по БУЛСТАТ, който се издава след съдебната регистрация - поясни за БАНКЕРЪ управителят на информационната система ДАКСИ Георги Крушков. - От своя страна пък нито Държавен вестник, нито съдът не разполагат с данъчния номер, който се получава в Националната агенция по приходите. Практиката още сочи, че понякога връзката на съда с дадена фирма се къса и ако тя реши да се пререгистрира под ново име в друг окръжен съд - например от Софийския градски в Пловдивския. В новия регистър тя ще получи и напълно нов номер на фирменото дело. Тогава свързването на старата фирма с новата може да стане единствено чрез базата данни на Държавен вестник, в който се пази съобщението, че фирма Х, регистрирана в София, става У в Пловдив. Не са един и два примерите за хора, които направиха серии от пререгистрации на фирми през годините. Поради естеството на работата съм длъжен да допусна и че част от тези промени станаха с цел замитане на следи.
Според Крушков търговските регистри не предлагат и някои екстри, които са във възможностите на частните фирми - като например данни за хора, срещу които са били заведени дела за издръжки и т.н. Информация от такъв характер е важна, когато даден човек например иска банков кредит - смята той.- Банката със сигурност би искала да знае дали парите й се искат за инвестиции или с част от тях ще се погасяват и задължения. В крайна сметка моето мнение е, че ако в момента човек търси цялостна информация за определена фирма и за нейните собственици, то той би трябвало да направи първо справка в съда, след това в регистъра по БУЛСТАТ, след това в Националната агенция по приходите, след това в Централния депозитар (ако собствеността й може да се преразпределя и през фондова борса) и накрая в Държавен вестник или в база - данни от рода на Дакси.
От началото на октомври с промени в Закона за търговския регистър Държавен вестник ще спре да поддържа неофициалния си раздел и да публикува фирмени обяви, съобщи главният редактор на Държавен вестник Иван Гайдарски. Ще спрат да се публикуват и обяви за общи събрания и ликвидации. На собствениците на дружества пък ще се наложи в срок от две години след това още веднъж да регистират имената на фирмите си, вече в новия електронен търговски регистър. Идеята на Народното събрание е така да се реши проблемът с фирмите фантоми. През миналата есен, когато законопроектът бе предложен за публично обсъждане, вносителите му разпространиха статистика, че в страната съществуват между 400 000 и 700 000 мъртви фирми, които се използват за данъчни измами.
Според управителя на Дакси, освен положително влияние и ред в системата за регистрация и контрол на дружествата предстоящата пререгистрация ще донесе още хаос и финансови щети за дружествата с дублирани имена. А такива случаи има с хиляди - смята той. - Не съм съгласен, че е най-справедливо пререгистрацията да става лично и на принципа пръв по време - пръв по право, както чувам, че оперативно ще се реши въпросът. Това означава, че всеки, чиято фирма има сходно или същото име с това а друга фирма, ще трябва да се прости с името, което вече е успял да наложи на пазара и да измисли ново, ако в определен ден и час не се събуди достатъчно рано, за да отиде пръв в съда. Питам се колко контракти с чуждестранни фирми, които не са запознати с особеностите на българското законодателство, ще бъдат преразгледани заради пререгистрацията и колко от тях изобщо ще бъдат прекратени. Най-грубите ми изчисления показват, че загубите за българските фирми могат да достигнат милиарди левове. Няма да се учудя и ако част от засегнатите дружества потърсят правата си по съдебен път.

Facebook logo
Бъдете с нас и във