Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Задвижиха "пазара" на индулгенции

Златните момчета на прехода преразпределят най-ценните активи на КТБ

Държавата, приемана от всички нас доскоро като географско понятие, но не като държавност, тези дни беше наречена от нашите изтъкнати юристи "местопрестъплението".

Докато  прокуратурата и ДАНС са влезли в ролята  на  екшън герои и, мине не мине месец, излъчват  пореден  епизод на екшъна  "Залавяне на лошите",  същото това държавно обвинение странно защо си затваря очите пред  очевадни и все по-еднотипно повтарящи се "операции", с точно определен  краен "потребител".

Как да си обясним факта, че докато фамилия Баневи търка наровете  в предварителния арест - с уговорката, че по всяка вероятност има защо, ликвидатора на българската тютюнева индустрия, който по  идентичен  с този на Баневи почин разпарчетоса тютюневите заводи  и на практика изпя "заупокойната молитва" на тази промишленост, която  допреди години държеше сериозен дял  в българската икономика, не го безпокоят  за нищо?!

 Да не говорим, че

същото това държавно обвинение проспива

и обвързаностите на същия този ликвидатор, както и  систематичното прехвърлянето  на голяма част от най-атрактивните активи на Корпоративна банка,  чрез продажбата на които фалираната  кредитна институция  би могла да запълни "дупките"  и да започне да се издължава към кредиторите си.  

Както в. "БАНКЕРЪ"  писа в своя статия от  11 януари (бр.2), призваните да следят за реда и законността у нас  не са особено притеснени от фалшифицирането на документи  (чрез т.нар. договори за особен залог), за да могат някои дружества да се домогнат до привилегировано удовлетворяване от Първата частична сметка за разпределение от натрупаните суми в масата на несъстоятелността на КТБ.

Сигналите за странното разбирателство между  синдиците на банката  и конкретните дружества започват да валят в прокуратурата още от февруари миналата година,  но интересът към тях и евентуалните действия по този повод   и до този момент са  равни на нула.  

Преди дни за проблема са  сезирани  и министър-председателят Бойко Борисов, и министърът на финансите Владислав Горанов, и министърът  на икономиката Емил Караниколов. В писмото си до изброените държавни  мъже  бившите директори на КТБ Георги Христов и Георги Зяпков алармират  освен за "проспания" от прокуратурата сигнал, те алармират  и за странната незаинтересованост от страна на управниците  въпреки отдавна очевидния факт,  че сметките на десетки държавни дружества  за милиони "изгоряха" при затварянето на банката и които остават ощетени благодарение на гимнастиките с въпросните активи.  Каква ще бъде реакцията им  ще разберем по време на делото на 25 януари.

В същото време обаче  не така стои въпросът с

действията  на прокуратурата  по отношение на някои "непослушници"

Скандалните обвинения  в "пране на пари"  срещу адвокатите на прогонения банкер Цветан Василев  и на оръжейния индустриалец Емилиян Гебрев, който реално спаси "Дунарит" от фалит, продължават да се разпространяват с пълна сила. Както  в. "БАНКЕРЪ"  писа в интернет изданието си преди седмица,  една година след привличането му като "обвиняем", от  Гебрев беше потърсена отговорност  за  сделка на друг човек, направена 11 години преди той да е започнал работа  в "Дунарит".

С това обаче ударите срещу фирма "Емко" не спряха.  И както  предупредихме още преди година  в наши публикации ("Офшорка оковава ВАС и "Дунарит""  и  ""Дунарит" притиснат в кръгова отбрана") заради  заведените над  120 търговски и административни дела срещу дружеството,  най-старият  оръжеен завод у нас беше  поставен в ситуация да води безкрайна  окопна битка за съществуването си.

Съобщихме, че неминуемо първенството по безумие в тази прокурорско-съдебна фуния, в която беше натъпкан заводът,  се падна на  точещото се повече от две години  административно  дело по обжалване на решението на Комисията за защита на конкуренцията  (адм. д.10793 от 2016-а), свързано с нотифицирането на сделка по придобиване на контрола в акционерното дружество  "Дунарит" от  "ЕМКО" ООД.

В случая ангажимент  на КЗК беше да  се произнесе  дали  по този начин ще се създадат условия за концентрация на пазара, но антимонополното ведомство не намери  основания за такива опасения и дори се произнесе, че нотифицираната сделка не попада в обхвата на Закона за защита на конкуренцията.

Това нейно решение обаче  не се понрави на анонимната доскоро офшорка   "Виафот Инвестмънт България" ЕООД  (регистрирана през 2014-а на адрес бул. "Цар Борис III" 159), еднолична собственост на регистрираното на Британски Вирджински острови дружество  Viafot Limited, което в продължение на години тупкаше делото и продължаваше  да "жали" решението на КЗК, независимо от факта, че неговият "правен интерес" беше повече от спорен. Допускането му като ищец, на ръба на закона, по всяка вероятност има нещо общо с влиянието , което има у нас собственикът на офшорката. А както стана ясно от публикуваното  в българското онлайн издание "Биволъ", позоваващо  се на данни от Панамските документи (Panama Papers), крайният бенефициарен  и реален собственик на Viafot ltd. е... адвокатът на  депутата Делян Пеевски - Александър Ангелов.

Не  че този факт от години не беше обществена тайна, но досега всеки път, когато се говореше за собствеността на тази компания, липсваше категоричност и тя бе замествана с формулировката - "по всяка вероятност", която след цитираната публикация би трябвало  вече да отпадне. Макар че знае ли човек...

Така или иначе

това разтакаване на делото

очевидно не е било случайно. Тук е моментът да припомним още един повече от любопитен факт -  при това дело  два съдебни състава са си направили отвод  (защо ли?), а  разглеждането му е отлагано...  шест пъти. Очевидно за да се стигне до подходящото "решение".

И на 21 януари то стана факт. Състав на Върховния административен съд  с председател Мариника Чернева и членове Ваня Пунева, Светлана Борисова, Албена Радославова и Христо Койчев  (той не е титуляр във ВАС, а е командирован от председателя на съда Георги Чолаков месец по-рано от Административен съд - Варна) се произнесе.  С окончателно решение (№800)  петчленният   състав на съда  отмени  предишното решение на ВАС от 3 август 2018-а и върна  проблема  със сделката за увеличаването на капитала на дружеството и придобиването на контролния пакет акции от фирма "Емко" за ново произнасяне  към Комисията за защита на конкуренцията.

Това на практика означава,  че

антимонополният регулатор е изпратен на "поправителен изпит"

и той  оттук насетне ще трябва да започне ново производство, в което да се съобрази и с мотивите на решението на ВАС. С думи прости, магистратите за пореден път обслужиха няКОЙ.

Една изключително любопитна подробност става ясна от протокола на заседанието от 6 декември 2018-а. Оказва се , че за пореден път офшорката не е благоволила да изпрати свой представител, който да защитава. Всички останали страни по делото доказват аргументирано, че нейната жалба по закон изобщо не трябва да бъде допускана. Очевидно обаче  магистратите са останали глухи както за становищата на представителя на Комисията за защита на конкуренцията, така и за тези на представителите на "Дунарит" и "Емко" , че дори и това на прокурора от Върховна апелативна прокуратура Динка Коларска, която много ясно заявява: "Оспорващият не е предприятие, осъществяващо стопанска дейност на очертаните от КЗК пазари , нито е лице, контролиранщо участниците в концентрацията. Обезпечаването на вземанията на кредиторите не се повлиява неблагоприятно от оспореното решение". И добавя, че жалбата  на "Виафот" е трябвало да бъде оставена за разглеждане, а производството да бъде прекратено. Въпреки всички тези аргументи съдиите вземат решение, с което на практика оставят решението без решение за още поне година.    

И то без да ги интересува  как това ще се отрази на развитието на завода.  Да не говорим какъв сигнал се дава на чуждите  контрагенти на българските фирми от оръжейната индустрия ?! И дали пък не се цели след тютюневата промишленост  и оръжейната  да отиде в историята?!  

От друга страна, юристи определят въпросното  решение на ВАС

като пълен правен абсурд

Да напомним, че  "атакуващата" компания на адвоката Ангелов -  "Виафот", отдавна не може да бъде страна по делото. Освен  че тя самата няма нищо общо с оръжейния бизнес у нас, но беше декларирала...  "намерения"  да влезе на този пазар  след  серията от прехвърляния на вземания от КТБ, но така или иначе тя самата още през 2017-а продаде "вземането"  си от "Дунарит",  което последно се озова  в...  Държавна консолидационна компания. Тя пък от своя страна много бързо  получи парите си, след като в края на август 2017-а  "Дунарит" изплати задълженията си. Сега остава въпросът: в качеството си на каква "Виафот" продължава да си разиграва коня, по коридорите на българската съдебна система...?! 

 

Историята на този "кредитор"

На 30 октомври 2014-а, дни преди отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка, Едуардо Миролио, който е един от най-големите депозанти в превзетата буквално на абордаж финансова институция, в лично качество и посредством няколко негови дружества, сключва цесии с "Дунарит". Мотивите за това са, че в онзи момент  предприятието  пък е един от големите кредитополучатели на банката. Неговите задължения са над 90 млн. лева. Чрез тези цесии италианският бизнесмен се опитва да спаси част от средствата си, а задълженото дружество - да погаси част от задълженията си към банката. На 1 декември 2015-а "Дунарит" и Миролио вече са уредили взаимоотношенията си. Като партньори по това време те са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв. - суми, дължими на "Е.Миролио" ЕАД. Какво обаче се е случило в следващите три месеца,  можем само да гадаем. Така или иначе, до средата на март следващата година Миролио започва да  разпродава сериозна част от своите активи. Освен че изведнъж решава да прехвърли това свое вземане на вирджинската офшорка "Виафот",  в един и същи ден (14 март) той се разделя и със своите 50% от "Техномаркет", както и с миноритарния си  дял от "Булгартабак".

Цената на сделката с "Виафот инвестмънт България" за вземането от "Дунарит" е 19.5 млн. евро. Само няколко месеца по-късно (на 11 август) българското дружество пък прави ново прехвърляне на това вземане - този път към своя собственик Viafot Limitd на Британските Вирджински острови. За каква сума обаче - така и не може да се разбере.

Между  впрочем не е лошо да споменем, че именно хората от групата около Viafot са свързани и с придобиването на контрола върху най-големия телеком у нас - "БТК". И неминуемо изниква въпросът  дали пък зад всички тези атаки не прозират и нечии интереси, ситуирани извън границата на страната ни...?!

И отново изниква въпросът  кога ще дойде краят на целия този цирк.  И дали  когато това стане, няма да се озовем в ролята на "опечалените"  след  края на самия "Дунарит"?!  Какъв ще е ударът  за  българската икономика?  И в този случай  кой ще даде отговор на въпроса  чии интереси защитава нашата правосъдна система - тези на полуанонимни собствици, скрити на Вирджинските острови, за сметка на реална и доказана българска компания?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във