Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАБРАВЕТЕ ЗА НЕФТА, НА СЦЕНАТА ИЗЛИЗА УРАНЪТ

В ядрената енергетика има пари и то много пари. При това те ще стават все повече. Стабилното покачване на цените на нефта и природния газ през последните няколко години накара редица страни да преосмислят отношението си към силата на атома, а предубежденията, натрупани след аварията в Чернобил, постепенно бяха преодолени. Сега 443 атомни енергоблока произвеждат 17% от електроенергията в света, като прогнозите на експертите показват, че до 2030-а делът им ще надхвърли 25 на сто. Русия вече обяви, че през следващите 25 години планира да вкара в експлоатация 40 гигавата ядрени мощности, Китай смята да построи до 2020-а 40 нови реактора, а Индия, Корея, Украйна и САЩ - други 300 блока. Полша, Чехия, Италия, България, Словакия и Германия също афишираха амбициите си да продължат да развиват атомната си енергетика.
Естествено, изграждането на централите ще струва стотици милиарди долари. Встрани от светлините на прожекторите обаче остава един много важен въпрос - кой ще доставя горивото за тях и колко струва то? Оказва се, че пазарът на ядрено гориво е сред най-упорито пазените тайни. Официалните причини са ясни, но зад тях стои преди всичко политиката. Защото едва ли има по-добър начин да влияеш върху действията на една държава от контрола върху енергоресурсите, които тя внася.
Какво е положението днес? По изчисления на Международната организация за стандартизация (ISO) сега пазарът на ядрено гориво и транспортирането на радиоактивните материали е на стойност между 10 и 15 млрд. щ. долара годишно. А играчите, които участват в него, спокойно могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Това са френската компания Арева, британската Уестингхаус, американската USEC, британско-холандско-германската Urenko group и руската ТВЕЛ.
Конкуренцията е много сериозна, тъй като всички ядрени държави в момента не разполагат с излишни свободни мощности. Но разчетите ни показват, че търсенето на ядрено гориво в близките няколко години ще се увеличи и нашето производство ще скочи с 12 на сто, твърди Олег Крюков, генерален директор на завода на ТВЕЛ в подмосковския град Електростал. Руската държавна компания е доставчик на ядрено гориво за работещите реактори на АЕЦ Козлодуй и в началото на март успя да удължи контракта си за блокове V и VI до 2020 година. Според запознати руснаците са настояли сроковете да бъдат удължени, тъй като след влизането ни в Европейския съюз шансовете на другите четири големи доставчика да се намесят в борбата за българския пазар ще се увеличат значително.
От само себе си се разбира, че всичките ни опити да установим каква точно е цената за килограм руско ядрено гориво удариха на камък. Нашето предложение за Козлодуй бе много изгодно. То позволява ефективно да се експлоатират реакторите при икономичен горивен цикъл. Основната съставка, която формира цената, е на урана и пречистването на рудата. Те могат да се видят, не са тайна, заяви началникът на управление Атомна енергетика във федералната агенция Росатом Валерий Рачков.
Впрочем и нито една от другите четири компании не е обявила официално цена на предлаганото гориво. А иначе стойността му включва четири основни елемента - добив на уранова руда, нейната обработка (изчистване на урана от скали пръст и други примеси), обогатяването на урановите ядра и производството на самото гориво. Като допълнителен компонент може да бъде включено и бъдещото управление на отработилото ядрено гориво и грижата за неговото съхранение.
Мини за добив на уран има в доста страни, а откритите досега залежи са достатъчни, за да осигурят производство на електроенергия през следващите поне 80 години. По сведения на Международната агенция по атомна енергия в света има резерви от 1.2 млн. т уран, които може да се добият на цена около 40 долара за килограм, и над 3 млн. т по-дълбоки залежи, при които разходите ще скочат на 80 долара. Основните доставчици на суровината са Канада, Австралия, Нигерия, Намибия, Казахстан, Узбекистан и Русия.
Според международната консултантска агенция UxC (The Uranium Exchange Company) през миналата година са били сключени 107 спотови сделки за продажба на уран на стойност 61.9 млн. долара. При дългосрочните договори положението е още по-добро и е отбелязан рекорд в обема на продажбите, който бие двойно старото постижение от 1996 година. Сключени са 64 контракта на обща стойност 442.5 млн. долара. Към 10 април 2006-а килограм уран върви по 41 долара.
Яснотата около ценообразуването обаче спира дотук. Веднъж постъпили в халетата на заводите, върху сандъците с уран се спуска пелената на мълчанието. Всеки от големите играчи сам определя колко точно ще струват обогатяването на рудата и оформянето й като вече готови ядрени пръти.
Все пак, с повече усилия, човек може да се добере до параметрите на алгоритъма, по който се определя цената на килограм ядрено гориво. За неговото производство са необходими към 8 кг сурова уранова руда с цена около 40 долара за килограм, или общо 320 долара. Към това се прибавят 60 долара за пречистване, така че цената достига близо 400 долара. Най-натоварващата част е обогатяването - то излиза около 450 долара. За производството на ядрените пръти отиват още към 240 долара. Така че като теглим чертата, крайната цена надхвърля 1100 долара. При това без в тях да се включват евентуалните разходи за транспорт и управление на отработилото ядрено гориво.
Вероятно цената ще расте, но това ще е следствие от цената на урана и неговото обогатяване. Поскъпването не е самоцел, а необходимост, изтъква Валерий Рачков. Затова целта на всяка от петте основни компании на този пазар ще е да увеличи ефективността на горивото и да намали периода, необходим за презареждане на ядрените реактори. Руснаците вече готвят мащабни планове да завладеят още по-голям дял в този бизнес. Властите в Москва официално съобщиха, че до 2015 г. ще инвестират 10 млрд. щ. долара в производството на уран. Ще бъдат разработени 28 находища, намиращи се предимно в Сибир. Наред с това Русия настоя да отпаднат ограниченията за внос на уран на американския пазар. Тази на пръв поглед еретична идея има доста привърженици и зад Океана. Не можем да приемем ситуация, при която най-големият доставчик не може да продава директно на нас, смята Джеймс Малоун, вицепрезидент на чикагската корпорация Exelon, която експлоатира 17 реактора в САЩ.
Френската Арева пък обяви, че през 2005-а продажбите й са се увеличили с 4.6% в сравнение с предишната година и са в размер на 8.2 млрд. щ. долара. Компанията афишира, че има интерес към пазарите на Китай, Финландия и Франция. Едва ли и останалите играчи ще стоят със скръстени ръце. Така че борбата отново ще е за енергийни ресурси - но не само за нефт, а и за уран и ядрено гориво.

Facebook logo
Бъдете с нас и във