Банкеръ Daily

Равносметка на промяната:

За три месеца "горските" ощетиха държавата с 20 млн. лева

S 250 acfa0add c5e8 493f 9583 4aed96395bf5

Непробиваемите от десетилетия уж схеми на "дървената мафия" започнаха да се пропукват.  Първата фаза от дългогодишната война на Александър Дунчев - природозащитник по призвание и депутат от „Продължаваме промяната“ по съвместителство - приключи с успех: "оцеляващият с брадви" от пет години насам заместник министър Атанас Добрев най-после се озова на трудовата борса. На 29 март премиерът Кирил Петков  подписа заповед за освобождаването му, въпреки зле сдържаното недоволство на "червените" коалиционни партньори, които по споразумение отговарят за законността на горския бизнес.

 

Очевидно фактите от обобщения доклад, с който Александър Дунчев сезира председателят на Народното събрание и парламентарната Комисия  по земеделие, храни и гори през седмицата, са извадили премиерът Кирил Петков от обувките, образно казано.

Основният акцент в четивото, с което "БАНКЕРЪ" разполага е, че само за последните три–четири месеца фирми, свързани с управлявалите доскоро е ГЕРБ и ДПС са успели да източат

не по-малко от 20 млн. лв. от 20 държавни горски и ловни стопанства.

И всичко това - въпреки че са в опозиция и въпреки усилията за изчегъртване на задкулисието, които управляващата коалиция уж полага.

Сигналите за престъпните схеми започнаха да постъпват в Министерството на земеделието още миналата година. Всички те разкриват един и същ порочен модел за организиране и провеждане на „търгове“ за добив и продажба на дървесина. Резултати - никакви.

Според документите, които Александър Дунчев внесъл в Народното събрание, само през последните три месеца са организирани 800 контролирани тръжни процедури за 300 000 кубика качествена иглолистна дървесина в Чепино, Алабак, Сърница, Доспат, Ракитово Родопи , Батак , Якоруда, Дикчан, Елешница , Гърмен, Смолян, Борино и още няколко горски стопанства в Родопите.

С благословията на уж новите управници в земеделското министерство, държавните горски стопанства са успели да загубят над 20 млн.лв. от разликата между продаваната на нулеви цени дървесина и дървесината, търгувана на пазарни цени.

Схемите,

по които се осъществяват тази порочна практика,

са узаконени още преди 10 години. И са измислени така, че дават пълна свобода на директорите на горските стопанства да продават добива от държавните гори по нареждане на... когото трябва: големец от София, кмет, областен управител или задкулисен бизнес ортак.

В доклада на Александър Дунчев са посочени и конкретни фирми, които според него са придобили „изразени монополни позиции“ Случайно или не, всички те свързани с местните общински и политически структури …

Например, велинградската фирма „Братя Коцеви“ ООД е  успяла да се уреди с близо 32 000 кубика дървесина на нулеви цени. Според данните за нейните собственици, единият от братята – Владимир Коцев, е бил общински съветник от ГЕРБ, а днес е съдружник със съпругата на велинградския кмет Костадин Коев – Веселина, в „Мебелни магазини Явор“ ООД.

Другата фирма-монополист, реализирала се при

прилагането на правилото за "защита на местни фирми“

е „Доспатлес“ ЕАД. Тя е успяла да се уреди с около 21 000 кубика дървесина

Другите две компании, които също са фаворити според доклада на Александър Дунчев, са „Вева груп“ ЕООД - с 12 000 кубика и „Фейзал“ ЕООД – с 5000 кубически метра.

А инак - в "Южноцентралното държавно предприятие" (ЮЦДП), което е "главен герой" в доклада на Александър Дунчев, всичко си е мирно, тихо и красиво...

От изнесените до този момент данни за тези дружества, през последните две години само две от тях са получили държавни субсидии за борба с последиците от Ковид-19: 300 000 лв. от субсидиите са отишли при „Братя Коцеви“ ООД, а 200 000 лв.  – при „Вева груп“ ЕООД.

Имената на повечето от "горските барони" фигурират и на още две места - сред изпълнителите на държавни обществени поръчки за стотици хиляди левове или сред изпълнителите на проекти с европейско финансиране.

Според изнесените в доклада данни, прави впечатление, че повечето от тези фирми са

в явни връзки с местните политически структури на ГЕРБ.

Така например, „Вева Груп“ ЕООД  е собственост на Аида Радева, която е съпруга на кмета на Доспат Елин Радев. А Сърма Мутафова от „Доспатлес“ ЕАД, до 2014 г. е била съдружничка в друга фирма на градоначалника Радев - „СЕВА 3“ ООД.

Подобни сценарии се прилагат в цяла България, включително и в общинските горски стопанства, но водят до най-големи загуби в стопанства с висококачествена и скъпа дървесина, която е с най-голямо пазарно търсене, като стопанствата в Родопите, категорични са изводите направени в доклада на Александър Дунчев.

В документа са посочени и

няколко доста красноречиви схеми.

Най-големите загуби за горските стопанства (над 15 млн. лв. за последните 3 месеца в Родопите) се генерират „чрез превратно прилагане на законовата възможност по чл. 115 от Закона за горите, въз основа на която до 1/3 от дърводобива във всяко стопанство може да се предоставя на т.нар. „местни фирми“, имащи седалище в съответната община.

Разпоредбата е очевидно лобистка, защото на много места - поради ограничената конкуренция, тези фирми - особено, ако броят им е под 20 - почти винаги се договорят и си разпределят обявената за продан държавна дървесина. На началната й цена, разбира се, която в бизнеса се нарича нулева и която по закон се определя от горските стопанства. Статистиката сочи, че разминаването между нулевите и пазарните цени е средно два пъти. В полза на "горските барони", а не на държавата.

Доказателства за

договорките са видими и в самите тръжни документи.

В един от търговете, описан в доклада на Александър Дунчев, минути преди да бъде входирана офертата на „Доспатлес“ ЕАД, уж конкурентът „Вива груп“ ЕООД оттегля своето ценово предложение. 

От протоколи на ДГС Смолян пък става ясно как фирмите са си разпределили обектите, като всяка е подала „ценово предложение за 1-2 предварително договорени обекта“. А за останалите обекти в пакета според доклада „са внесени празни пликове без ценово предложение“...

Именно Община Сърница е пример как при политическия монопол на ДПС всички 30 местни фирми в общината успяват да се договорят за количествата дървесина, която получава всяка фирма, без да се конкурират на търговете и съответно без да наддават, получавайки качествената иглолистна дървесина на цена от около 100 лв. за един кубически метър“, се посочва в документа, внесен в Народното събрание.

Сходна е ситуацията и в общините Велинград, Доспат, Смолян, Гърмен и донякъде - в Батак.

Например, има писмена следа, че по време на работна среща с горските стопанства в "Южноцентрално държавно предприятие (ЮЦДП), проведена на 30 септември 2021 г., община Батак и фирма „Братя Коцеви“ ООД настояват "правилото за местните фирми“ да се прилага

в максимална степен - за 1/3 от дърводобива.

От посочените в доклада данни се вижда, как „при търгове за местни фирми последните почти винаги се договарят и купуват“ дървесината за около 100 лв. за кубически метър, а участниците в "другите" търгове - средно по 250-300 лв. за кубик.

"Доказателство за съучастието на много директори е съзнателното ограничаване на конкуренцията чрез прилагането на чл. 115 от ЗГ под корупционния натиск на местните кметове и фирми, както и чрез отказ да коригират началните цени, въпреки информацията от предните търгове за достигнати ценови нива от над 200 лв./м3.

От таблиците в Приложение 1 и посочените тръжни дати е видно, че директорите на стопанства са били наясно с реалните пазарни нива, достигнати в района при предходни търгове с реална конкуренция. Но вместо да се възползват от тази информация и да увеличат началните цени преди да организират новите търгове, същите са използвали старите занижени начални цени", поставят окончателната диагноза авторите на доклада, внесен от Александър Дунчев в парламента.

От "горското" четиво стават ясни и куп други "неща". Примерно - посочени са тръжни дати, от които е видно, че директорите на горските стопанства са били наясно с реалните пазарни ценови нива, достигнати в района при предходни търгове с реална конкуренция. Вместо обаче те да се възползват от тази информация в полза на държавния и обществен интерес, те са продължили да си я карат по старому, т.е. да подаряват дървесината на символични цени. 

Има и още една - явно по-изискана хватка за елиминиране на нежеланата конкуренция. Става дума за врътките при избора на тръжната процедура - дали наддаването да е явно или тайно, дали да е открит конкурс или "нещо" друго, дали да е електронен или хартиен търг...

Според документа, най-лесно се договарят фирмите, когато "разпродажбите" се правят по старому - хартий, пликове и т.н. При електронните търгове

всички познати номера за уреждане на нещата

не минават, защото фирмите не могат да видят и да разберат кои са конкурентите им и какви цени предлагат. 

Не случайно в нормална Европа навсякъде се прилагат основно електронни търгове и електронни обществени поръчки, докато в България по-силните фирми винаги протестират срещу тях, защото "това" им  пречи да си плетат корупционните схеми. И това нито е от вчера, нито е от онзи ден. Просто у нас винаги е било така - "фирмените обръчи" винаги са воювали срещу нововъведенията, които водят до прозрачност и елиминиране на сублективния фактор като предпоставка за корупция.

Анализите на експертите обаче показват, че и на тях сме им намерили цаката.

"При прилагането на други ограничителни условия (например в ДЛС Чепино, ДГС Алабак и ДЛС Кормисош), като ограничението за „местни фирми“ или ограничението за продажба на дървесината чрез „добив на корен“, включващо ограничителни технически изисквания за вид и брой машини, секачи и/или коне

дори при електронните търгове се правят договорки“,

се казва в доклада на Александър Дунчев. И още:

"В протоколи от електронни търгове в ДГС Доспат за неместни фирми, при които са правени договорки (напр. с плащания на ръка или чрез институционален натиск от близки до водещите фирми общински или държавни служби) и търгът е спечелен на нулева цена, е установен и подхода за контрол дали не участват други фирми, неучаствали в предварителните договорки.

Предопределената да спечели търга фирма играе с още една фирма в информационен синхрон.  При липса на чужди, неразпознати наддавания, наддаването се прекратява на максимум втора стъпка..."

Втората схема,

за саботиране на държавният интерес в горите

е съчленена според изискванията на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, в която е регламентирана продажбата на стояща дървесина на корен.

Според наредбата, продажбата на „дървесина на корен“ се допуска при санитарни сечи и провалени търгове за добив (т.е. в единични случаи), но реално "прилагането на тази порочна процедура надхвърля 50% от дърводобива в България, защото позволява „повече условия за корупция. Избор, който е съвсем съзнателно се прави от директорите на горски стопанства под натиска на по-големите фирми и местните политици".

При този тип процедури се допускат

двойно повече нарушения

спрямо продажбата на дървесина от склад, тъй като фирмите много често се изкушават да добиват дървесината, която им трябва, а не която е маркирана. Нарушенията се узаконяват елементарно - чрез нанасяне на маркерите след като дърветата са били отсечени. Масова практика, която не подлежи на никакъв контрол, категорични са експертите, работили по доклада на Александър Дунчев. Е, в този случай няма как да се съгласим с тях, защото начини винаги има. Желаещи да ги прилагат няма чак толкова много...

"Тъй като дърводобивната фирма е собственик на добитата дървесина на корен, това създава условия за корупционен натиск върху горските служители с цел занижаване на качеството или количеството на дървесината при експедиция и транспортиране. При тази масова практика се нанасят допълнителни скрити щети за бюджета на горските стопанства, които по експертни оценки са над 10% от цената на продаваната дървесина на корен“, става ясно от документа.

За сведение на "посрещачите", Александър Дунчев е изпратил доклада си не само до председателя на Народното събрание и до Комисията по земеделието, а и до още два адреса - Изпълнителната агенция по горите и до Държавна агенция “Национална сигурност”.

Какво ще произлезе от всичко това, за сега не е ясно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във