Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

За България тоягата, за Гърция моркова

След малко повече от два месеца България ще отбележи първото си десетилетие като член на Европейския съюз. Въпреки това всеки е наясно, че от Брюксел ни третират като втора ръка европейци. Че си имаме трески за дялане, няма спор, но някак все по-натрапчиво става усещането, че докато се опитваме да се харесаме на западняците и изпълняваме стриктно всички техни заръки, те ни правят на балами. Тази седмица се появиха и поредните доказателства. 

В сряда (26 октомври) Витория Алиата ди Вилафранка - директор на Дирекция "Административен капацитет и изпълнение на програмите" в Генерална дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия, обяви пред български журналисти, че страната трябва да започне да привлича и частни капитали при реализацията на финансирани с европейските фондове проекти. Един вид да не разчитаме само на европейската солидарност, а да помислим как да впрегнем и частния сектор в усилията за модернизация. Вилафранка даде и пример -  в допълнение към отпусканите от структурните фондове на Еврокомисията средства за обновяване на училища и болници правителството трябва да има целенасочена политика по финансирането на обучението на учители и лекари как да работят с новата техника, за да се постига по-добър ефект от вложенията.

Макар да не го казва в прав текст, думите на еврочиновничката могат да се изтълкуват и като предупреждение, че не е изключено парите от Брюксел да бъдат намалени и да не стигнат за обученията, които сега се правят с тях. А иначе, вероятно за да погъделичка националната ни гордост, същата Вилафранка каза, че "България е по-добре от Румъния във внедряването на изискванията на Европейската комисия в националното законодателство".

Само че каква е ползата от хвалбите, след като бонусите ги обират други? Ден преди споменатото изявление евродепутатите дадоха зелена светлина за удължаване на срока, в който ЕС ще дава с 10% повече пари за регионални и социални проекти в Гърция и с 35% повече - в Кипър. За южните ни съседи облагата ще действа до 30 юни на годината след приключването на програмата за икономически реформи. Екстрафинансирането за Кипър обаче ще продължи до края на 2020 година. Законодателната резолюция бе одобрена с 627 гласа "за", 34 "против" и 31 "въздържали се".

"Днес ние решихме да продължим да подпомагаме Гърция и Кипър, които са в голяма степен засегнати от бюджетни затруднения, за да се възползват максимално от възможностите за инвестиции от Европейските структурни и инвестиционни фондове", каза докладчикът и председател на Комисията по регионално развитие, който всъщност е българският евродепутат Искра Михайлова (АЛДЕ).

"Допълващо плащане" от страна на Евросъюза над обичайната ставка на съфинансиране, която поемат страните членки, бе въведено през 2010-а, за да се подпомогне най-вече Гърция. Благодарение на него южната ни съседка успя да усвои 100% от одобрените й бюджети по оперативните програми, с което постави исторически рекорд. Днес Гърция е единствената страна в общността, която участва в програмата за финансова помощ и точно затова ще продължи да получава паричния бонус за проектите си, така че да не натоварва бюджета си. Очаква се тази благодат да продължи до средата на 2019-а.

Кипър пък има статут на "по-развит регион" в сегашната кохезионна политика на ЕС и следваше да получи 50% съфинансиране на проектите по оперативните си програми. Въпреки това му бе предоставена по-висока ставка, в размер на 85%, между 1 януари 2014-а и 30 юни 2017-а. Сега евродепутатите решиха привилегията да продължи до края на програмния период през 2020-а. Мотивът е продължителното време, през което Кипър изпитва икономически затруднения, и намаляващи инвестиции. 

Безспорно е, че в България не се живее по-добре от Гърция или от Кипър, където стандартът е много по-висок, но за нас подобни бонуси няма. Дори напротив - "съветват" ни да търсим друго финансиране за проектите си. На това му се вика равноправно членство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във