Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Вълка ще гори боклуци насред Дунавската равнина

От край време е известно, че по света пред закона всички са равни, но у нас някой са много по-равни от т. нар. обикновени хора. И колкото по-нахални са тези богоизбрани индивиди, толкова повече врати се отварят пред тях. При това - така безпроблемно, сякаш става дума за благотворителни кампании, призвани да спасят планетата, да възвестят световния мир и да спасят от гладна смърт всички африкански и азиатски деца.

 

Поредната илюстрация за този нашенски модел лъсна преди десетина дни, когато стана ясно, че слугите на Темида от Административния съд в София за кой ли път са погалили нежно най-близкия съратник и интимен бизнес-партньор на Ахмед Доган - Румен Гайтански-Вълка. И то не как да е, а спасявайки от събаряне доказано незаконно построените прелести в Ловно стопанство "Искър".

Очевидно тази поредна официална гаранция за недосегаемостта на Вълка е вдъхнала живот на следващото му бизнес начинание - чрез фирмата „Петрургия“ ООД да си построи инсталация за изгаряне на отпадъци край Павликени. И понеже той не е човек, който си играе на дребно, тази инсталация трябва да е много по-голяма от софийската (на "Топлофикация София"), която е предвидено да гори по около 190 000 тона боклук годишно. Или по 22.5 тона на час.

Според публично известните инвеститорски намерения, инсинераторът на Гайтански

ще гори по 56 тона боклук на час, т.е. по 490 560 тона на година!

И това - насред Дунавската равнина, по-известна по света като "Житницата на България".

Меко казано проектът, чието обществено обсъждане беше на връх Богоявление (6 януари) хвърли гражданите на Павликени и околните населени места в паника. И това никак не бе случайно, защото т. нар. обществено обсъждане ги свари неподготвени поне по две-три теми: какви вещества и съединения ще изхвърля в атмосферата завода за горене на боклук; колко от тях ще са безопасни и колко - вредни и отровни; как въпросните газове ще се отразяват на здравето на децата и на възрастните; какви са опасностите пред земеделието и животновъдството; има ли опасност "нещо" да замърки питейната вода и водата за напояване...

Емисари на инвеститора се опитват да убедят населението, че бъдещата инсталация ще е съвършено безопасна, защото ще бъдат използвани най-модерни австрийски и германски технологии, които няма да допуснат и грам замърсяване на въздуха, почвите и водите. И, както си му е реда, едни от най-ревностните борци за реализиране на идеята са кмета на Павликени - инж. Емануил Манолов, и кмета на село Върбовка, на чиято територия ще бъде построен завода - Антон Антонов. Според тях начинанието на Гайтански не било опасно нито за околната среда, нито за здравето на съгражданите му.

Точно на противоположното мнение са природозащитните организации и по-информираните жители на общината.

Данита Заричинова от екологичното сдружение "За земята" е категорична, че изгарянето на отпадъци е изключително опасно и е реална заплаха както за чистотата на въздуха, почвата и водите, така и за здравето на хората. А най-големият и конкретен проблем в случая е, че изобщо не е ясно кой и как ще контролира вредните емисии, ако изграждането на инсинератора все пак приключи и той бъде пуснат в експлоатация.

Според нея, докладът за оценка на въздействието върху околната среда въобще не е бил подлаган на обществено обсъждане в с. Върбовка и околните населени места, а е бил предоставен само на ограничен брой жители в общинския център Павликени. Нещо, което си е чиста проба

брутално нарушение на действащото законодателство,

колкото и елегантно да го кажем.

Разбира се, цялата тази история си има своята логична предистория.

През март 2013 г. фирмата на Гайтански - "Петрургия" ООД, взе за срок от 35 години, кариерата за базалт в село Върбовка. Пет-шест години по-късно Гайтански и хората му започват да изкупуват земя наедро, а през 2020 г. част от истината стана публично достояние:  „Петрургия“ ООД ще строи мегазавод за производство на базалтови влакна. Инвестицията ще бъде в размер на около 250 млн. лв., ще бъдат разкрити над 300 нови работни места, а минималните заплати на работещите в новата придобивка ще  бъдат доста над средната работна заплата за страната.

Логиката за появата на въпросния завод тук е повече от шокираща: базалт с такива качества, с каквито е базалтът в недрата на Върбовка, имало само... на Марс! И никъде другаде по земното ни кълбо. А допълнителните бъдещи ползи за общината (според кмета Манолов, естествено) били повече от очевидни: прекрасна прилежаща инфраструктура, невиждани досега приходи от местни данъци и такси, съживяване на региона и възкръсване на летището в Горна Оряховица, изграждане на специална връзка с магистрала "Хемус" и т.н.

И изведнъж се оказва, че вместо цялата тази чудесия да бъде "придружена" от миницентрала на природен газ, като енергоизточник за нуждите на производството ще се ползва инсталация за горене на боклук. Като това "изведнъж" също няма нищо общо с действащата нормативна уредба - само два дни преди т. нар. обществено обсъждане.

Заводът за каменна вата и

инсталацията за горене на боклук ще са в пъпа на общината

- на километър-два западно от Върбовка, т.е. на десетина километра от общинския център Павликени.

От инвестиционното предложение става ясно, че ще бъдат построени три поточни линии за каменна вата, всяка от които е с капацитет от по 5 тона на час. Те ще работят по 7500 часа годишно и ще произвеждат общо 112 500 тона готова продукция. И накрая - дешифрираме само още един показател: 7500 работни часа на година означава точно... 312.5 работни денонощия. От общо 365 денонощия в една календарна година.

Това последно уточнение е много важно, защото за подобни производствени мощности е необходимо колосално количество електроенергия. И понеже тя ще идва единствено от горенето на боклуци, работата изобщо не е толкова безобидна. Ще бъдат построени два котела, всеки от тях ще употребява по 28 тона отпадъци на час, т.е. двете "печки" ще гълтат по 1160 тона на денонощие.

За да добием конкретна представа за какво става дума, ще направим още едно сравнение. Максималният това на един стандартен ТИР е около 30 тона. Тоест - за едно денонощие двата котела ще горят по 33 ТИР-а с боклук!

И тук изниква резонния въпрос - откъде една такава инсталация ще бъде захранвана? И откъде ще идва този боклук - от Европа, Азия или Африка? И кой ще контролира неговото качество и екологичната му безопасност - общинарите в Павликени или специално създадена лаборатория, която също ще е на издръжка на Гайтански?

Facebook logo
Бъдете с нас и във