Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ ЩЕ СЕ ТЪРГУВАТ ЗА ГОРИ

Удивителна е човешката склонност сами да си режем клона, на който седим. Замърсяването на околната среда, изсичането на горите и изчезването на животински видове придобиват все по-застрашителни размери. Тринадесет милиона хектара тропически гори изчезват всяка година от лицето на Земята (по данни на Европейската комисия), колкото е приблизително територията на цяла Гърция. От 2000 г. насам пък вредните емисии се покачват четири пъти по-бързо в сравнение с предишното десетилетие. Само за 2007 г. са били излъчени 10 млрд. т въглеродни емисии в атмосферата. Двадесет процента от тях се дължат именно на безхаберното изсичане на гори в различни точки на света. Световната банка оценява щетите от незаконна сеч на 10 млрд. долара. Европейският съюз си е поставил за цел до 2020 г. да намали с 50% обезлесяването на тропическите гори и да спре изцяло загубата на дървесна покривка на Земята до 2030 година. Но дългоочакваните мерки на Европейската комисия срещу незаконната сеч, които бяха отлагани няколко пъти през годината, ще се влачат още дълго, преди да се стигне до някакъв консенсус по тях. Голяма слабост в т.нар. forest package, който бе представен неотдавна, е, че предвижданите мерки са насочени само срещу незаконната сеч в трети страни и към ограничаването на вноса в общността на дървен материал, добит по този начин. Според данни на Европейската комисия такава е 19% от внасяната дървесина. Единствено Естония и България имат сериозни проблеми с незаконното изсичане на гори за вътрешна употреба, но очевидно
ще трябва да се справят сами с това
Те няма да получат и финансиране от ЕС за борба с незаконната сеч. Едно от главните предложения на Европейската комисия е да се създаде специален фонд, който да финансира инициативи за запазване на горите в развиващите се страни. Германия и Норвегия вече са предложили да вложат във фонда съответно 500 млн. и 1 млрд. евро. Но се предвижда основната част от средствата за него да бъдат осигурени от търговията с емисии. Планира се да бъдат отделяни 5% от приходите от търгове с емисии, като по този начин до 2020 г. ще бъдат събрани между 1.5 и 2.5 млрд. евро. Но за да се пристъпи към осъществяване на тази идея от 2020 г., трябва да бъде постигнато световно споразумение на международната среща в Копенхаген, планирана за декември 2009 година. То трябва да замести Протокола от Киото, чието действие изтича през 2012 година. Според еколози обаче обвързването на опазването на горите с търговията с емисии ще даде картбланш на развиващите се страни да запазят нивата от емисии от индустриална дейност и дори да ги увеличат, което още повече ще утежни проблема.
Европейската комисия предвижда да превърне в задължително изискване търговците на дървесина да представят задоволителни гаранции, че
продуктите им са легално придобити
Тепърва обаче ще се уточнява в какво точно ще се състоят въпросните гаранции. Един вариант е въведеният през 2005 г. от Европейската комисията регламент за разрешителните FLEGT за внос на дървесина в общността. Според него се сключват доброволни споразумения с трети страни, които издават документ на местните фирми, удостоверяващ, че изделията им са произведени от дървен материал, добит според законите в дадената страна, или пък че той е внесен законно в страната. Досега обаче подобни споразумения са сключени едва с четири страни - Индонезия, Малайзия, Камерун и Конго. С множество други се водят преговори, сред които африканските държави, а също Бразилия, Боливия, Еквадор, Виетнам и много други. Регламентът FLEGT има и доста недостатъци, сочат анализаторите. На първо място, не са установени точни срокове за сключване на договореностите. Те освен това са двустранни и не решават проблема в глобален мащаб. Например най-разпространената практика за заобикаляне на европейското законодателство са незаконното внасяне на дървен материал от други страни, смесването му с легално добита местна суровина и после официалният му експорт в общността. Най-вероятно обвързаните с FLEGT страни ще бъдат едни от сериозните бенефициенти на евросредствата, което ще подтикне и други страни да подпишат споразумението. Според експерти обаче най-сигурният метод за опазване на горите е налагането на международния стандарт FSC (Forest Stewardship Council - съвет за управление на горите). При него сертифицирането изисква устойчиво управление на горите и строго спазване на законите (проследяване на пътя на дървесината от гората през всички фази на преработване до крайния продукт, който се предлага на пазара), а контрола извършват независими одитори. В някои държави като Великобритания, Германия, Холандия и страните от Бенелюкс прилагането на този стандарт е абсолютно задължително при изпълнение на държавните поръчки за закупуване на дървесина и дървен материал. Доста експерти смятат, че прилагането на FSC е най-ефективният начин за решаване на проблема със световното обезлесяване и би следвало да стане задължителен за общността. През 2007-а българското Министерство на земеделието пое ангажимент през следващите пет години да сертифицира по FSC 1 млн. хектара държавни гори. Засега обаче са сертифицирани около 80 000 дка гори край Доспат, смолянското село Стойките, Старо Оряхово, Граматиково и Айтос. От тази възможност се възползват и частни собственици на гори. Сертификатът на фирма ГПК Борика обаче е бил отнет
заради изсичането на 58 дка
смърчови гори за изграждане на лифт и ски писта между Пампорово и Стойките, съобщи природозащитникът Живко Богданов. Същата съдба може да сполети и горите край Старо Оряхово заради превръщането на 577 дка държавни гори в частни, предвижда още той. Според данни на WWF от 2005 г. незаконната сеч у нас възлиза, макар и грубо, на около 2.5-3 млн. куб. м годишно, или около 40-45% от реално отчетения дърводобив. Екологичното сдружение Зелени Балкани пък отчита между 3 и 4 млн. куб. м незаконно изсечена дървесина. Официалната статистика е далеч по-скромна: дървесината от незаконна сеч през миналата година била 38 327 куб. метра. Властите са констатирали 17 271 нарушения, от които едва 20% са били изпратени в прокуратурата. Държавната агенция по горите пък отчитат изключително ниска събираемост на глобите - едва 10 процента.
Д-р Росен Цонев, фитоценолог и еколог, коментира пред БАНКЕРЪ, че стотици декари гори, които е проучвал, вече ги няма. Според него чл.25 от Закона за горите е тотално безумие, тъй като позволява на частници, притежаващи под 20 дка гори,
да ги секат, без да изготвят лесоустройствен план
На другия полюс са организираните кражби и превозване на дървесина от достъпни гори. Според еколозите често това престъпление извършват представители от населението с нисък социален статус в райони с висока безработица, като например около Самоков, Пазарджик и Благоевград. Откраднатата дървесина от горите се превозва с каруци, често от малолетни, които не подлежат на санкция при евентуално задържане. Като се включат в сметката и случайните пожари на хиляди декари гори като последния в Рила, равносметката е наистина потресаваща. Според информация на ДАГ от началото на годината са възникнали 557 горски пожара върху обща площ 51 472 дка, като 7700 дка гори са били изцяло унищожени. Миналата година те са били десет пъти повече - около 70 хил. декара. Единственото успокоение е, че все пак в последните години се извършва залесяване, което за 2008 г. е било в размер на 40 000 декара. Но тези насаждения ще се развият напълно след около половин век, а дотогава трябва да опазим горите, които имаме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във