Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВТОРИЯТ СТЪЛБ НА ЗДРАВНАТА РЕФОРМА ОЩЕ НИЩО НЕ КРЕПИ

Обсебени от опитите да проумеят функциите, смисъла и принципите в дейността на Националната здравноосигурителна каса, повечето българи забравят за втория стълб, на който уж трябваше да се крепи здравната реформа у нас. А именно - частните фондове за доброволно здравно осигуряване. Днес, пет години след издаването на първия лиценз, вече действат цяла дузина такива фондове. Само, че броят им засега е и единствената оптимистична графа в официалната статистика. Общите им приходи за 2004-а са около 11 млн. лв., а за 2005-а - около 20 млн. (при близо 2 млрд. бюджет на здравеопазването). Всъщност цитираните суми са горе-долу колкото годишнияТ бюджет на средноголяма болница. Очевидно е, че с такива показатели няма как да се постигнат изумителни резултати. Нито пък има шанс лечебните заведения да проявят интерес към толкова незначителен финансов източник. В същото време само нерегламентираните плащания в здравната сфера - подкупите, речено по-кратко, надхвърлят по неофициални калкулации 1 млрд. лева. От доброволните фондове отдавна си блъскат главите как да извадят на светло поне част от този милиард и да го вкарат чрез вноски в системата.
От друга страна, те нямат никакво време, защото след година европейските здравноосигурителни компании ще навлязат свободно в страната и
спокойно могат да ги изтласкат от пазара
Повечето от мениджърите им отлично съзнават тази опасност и затова настояват за решителни промени - включително и законодателни - пред съответните институции.
Ще сформирам работна експертна група, за да направим крачка напред - обеща тези дни министър Радослав Гайдарски на представители на Асоциацията на лицензираните дружествата за доброволно здравно осигуряване. - Приемам всякакви предложения, които да помогнат за вливане на допълнителни средства в здравната система. Но трябва да действаме енергично, тъй като само с идеи и пожелания нищо няма да променим.
Основните фактори за ограничения пазар на здравното осигуряване у нас са два - първо, липсата на традиция и съответно на познания в тази област, и второ, незавидното икономическо положение на хората. Но дори и заможните граждани избягват да участват в доброволното осигуряване по съвсем проста причина - то в никакъв случай не им осигурява по-добро, бързо и ефективно медицинско обслужване. Когато става въпрос за доболничната помощ,
единственото видимо предимство за допълнително осигурените
е прекият достъп до специалист (без направление от личния лекар). И толкова.
Не трябва рязко да се разграничава доброволното от задължителното здравно осигуряване - те не са две паралелни системи, подчертава д-р Мими Виткова, бивш здравен министър, а сега изпълнителен директор на фонд Доверие и председател на Асоциацията на лицензираните дружества, в която членуват две трети от всички фондове. Но основният пакет медицински дейности е един, не се заплаща напълно от НЗОК (въпреки тези й претенции) и затова често се получава припокриване в дейността на двата осигурителни източника. Това допълнително обезсмисля плащането на доброволни здравни вноски. Според хората от Асоциацията здравната каса трябва да започне, образно казано, да се простира според чергата си. Тогава и за доброволните фондове ще има пазарна ниша. Днес вече е трудно да се вземе политическо решение за намаляване на утвърдения основен пакет дейности на касата, признава и доктор Виткова. Той обаче поне може да бъде остойностен и да се знае колко струва всяка дейност. Така хората ще са наясно колко точно от здравните им нужди ще покрива НЗОК и колко пари ще им се налага да осигурят от друг източник.
Друг сериозен проблем на частните здравни осигурители е данъчното облагане, обяснява Албена Димкова, главен секретар на Български здравноосигурителен фонд. Доброволните вноски са освободени от данъци (когато са до 10% от общия доход), но за сметка на това държавата облага изплатените суми за медицински разходи. Ако примерно ви се наложи операция на стойност 10 000 лв., доброволният фонд ще ви изплати сумата, като първо ще приспадне от нея 12% данък. Тоест на практика ще получите 8800 лева. Фактически
налогът може да надвиши многократно данъчното облекчение
върху вноските и по този начин се губи един от основните стимули за развитие на пазара на допълнително здравно осигуряване. Въпреки че от 1 януари 2006 г. този данък бе намален от 16 на 12%, той си остава пречка за нас при привличане и мотивиране на клиентите, пояснява Димкова. Парадоксът става очевиден, когато сравним изплащането на щета при счупен автомобилен фар и при счупена ръка. В първия случай застрахователят не се облага с данък, а във втория осигурителният фонд е длъжен да удържи 12% от стойността на лечението.
Албена Димкова смята също така, че здравната каса и дружествата за допълнително осигуряване трябва да обменят информация, за да се избягва двойното плащане на една и съща услуга. В момента липсата на такъв обмен води до оскъпяване на услугата - в разчетите на дружествата се калкулира този риск и той влияе върху здравноосигурителната премия. Ако дублираното плащане се избегне, и размерът на вноските ще намалее.
В настояванията на частните фондове за демонополизиране на касата има известна логика, но според здравния министър възможността за това е изпусната още в началото на реформата и сега
вече е много трудно нещо да се промени
Конкуренцията между фондовете и касата ще даде добри резултати - се съгласява и директорът на НЗОК д-р Иван Букарев. - Но в същото време е необходимо да има гаранция за здравните вноски на гражданите.
Представителите на частните фондове имат и други, по-конкретни предложения. На първо място е въвеждането на допълнителен втори стълб в здравното осигуряване, подобно на пенсионното. Чрез задължително допълнително осигуряване в частен фонд (например с 3-процентна вноска) хората ще могат да ползват разширен пакет от медицински услуги. Възможно е да се стигне и до трети стълб за по-заможните граждани, които ще ползват т.нар. VIP-обслужване.
Друг вариант е пакетът да остане един, но за неговото изпълнение да се конкурират на равни начала доброволните здравноосигурителни дружества и здравната каса. При това положение осигуряващите се ще имат
правото да се отпишат от касата
и да внасят осигуровки само в избрания от тях фонд. Пазарът не търпи монополи, необходимо да се въведе механизъм за оптимизиране на разходите и да се стимулира конкуренцията, убеден е д-р Илко Семерджиев, също бивш здравен министър, а сега - председател на съвета на директорите на ДОМ - Здраве. Според него е належаща приватизация не само на лечебните заведения и в извънболничната помощ, но и на самата здравна каса. Семерджиев предрича тежка криза в здравеопазването още през следващата година, ако не се увеличи здравната вноска и не се въведе втори задължителен стълб в осигуряването.
От своя страна, председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване доц. Борислав Китов изкътква, че не може да се говори за монопол на касата заради нейния ограничен финансов ресурс и заради регламентите за плащане, разписани в Националния рамков договор. Становището на Китов е, че приватизацията в здравеопазването прекалено закъснява, процесът трябва да се отпуши и да бъде съчетан с преференции както за лекарите, работещи в лечебните заведения, така и за дружества, които се занимават с доброволно здравно осигуряване.
Решението за бъдещето на здравноосигурителната система, включително и за доброволните фондове, е необходимо да се вземе още тази година, единодушни са експертите. Министър Гайдарски демонстрира воля, обеща и работна група за подпомагане на процеса. Освен това напомни, че България очаква пари от Европа и те ще са толкова повече, колкото повече успеем да реформираме здравеопазването.

Facebook logo
Бъдете с нас и във