Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Втора България - в сянката на закона

S 250 05dac760 fd53 4822 8ba6 8455f9f59d30

Парадоксът на нашето развитие е, че скритата и  ненаблюдавана, неотчитаща данъци и осигуровки  икономика, е действителният и може би основен фактор за стопанската стабилизация на България и едновременно с това - за жалкото й финансово и икономическо равнище. Подобно твърдение би могло да бъде отнесено за сметка на журналистическата сензация, ако нямаше повече от достатъчно факти, които да го подкрепят. Те не само грижливо се избягват от политиците ни, но не фигурират и в повечето изследвания върху динамиката на производството на стоки и услуги у нас, както и в изследванията на парично-финансовата система.

Официалните данни показват, че тази сива, криеща се от облагането и от закона икономика, е на стойност към една трета от брутния вътрешен продукт на нацията. Това показва последното изследване (от януари тази година) на двама икономисти - Леандро Медина от африканския департамент на МВФ и Фридрих Шнайдер от Университета "Кеплер" в Линц. То е публикувано в серията доклади на Международния валутен фонд Working Papers. Новото при него е комплексният подход, който е приложен. До неотдавна икономистите оценяваха сивия сектор на базата на редица сравнения и прости съпоставки между трудовия пазар, особеностите на паричното обращение, потреблението на енергия и т.н., като корелираха данните с такива от социологически проучвания и анкети сред бизнеса и гражданите. Медина и Шнайдер доразвиват тези анализи и затова се смята, че изследването им е представително и най-близко до истината от други подобни.

В сряда (14 февруари) прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет прие "за сведение" влязлото в сила решение на ВАС от 25.01.2018 г., с което бе отменено освобождаването на Светлозар Костов от ръководния пост в Специализираната прокуратура. Вероятно на следващото заседание на колегията същото ще се случи и с решението за отмяната на уволнението му от системата.

Как ще се развият събитията оттук нататък зависи от това, какво ще поиска самият Костов - дали ще поиска да се върне в прокуратурата, или да я напусне с 20 заплати накуп.

Също в сряда прокурорската колегия "върна в играта" и двама кандидати за шефове: Петър Петров и Владимир Станков, които беше отстранила от участие в избора за административни ръководители в системата с мотива, че имат по два мандата като началници в прокуратурата и нямат право на повече.

Само че в края на януари тази година Конституционният съд се произнесе, че наличието на "вечни началници" в съдебната власт с нищо не нарушава конституцията, стига те своевременно да сменят органите на съдебната власт, които ръководят. Така се наложи решенията на прокурорската колегия,  с които Станков и Петров не бяха допуснати до участие в изборна процедура за следващи ръководни мандати, да бъдат "преосмислени".

В крайна сметка прокурор Владимир Станков (с втори мандат като ръководител на Окръжната прокуратура във Варна) ще може да се бори за шефския пост във Варненската апелативна прокуратура, а колегата му Петър Петров (за втори път шеф на прокуратурата в Дулово) - за поста ръководител на районната прокуратура в Силистра. Но дали ще бъдат избрани зависи от членовете на прокурорската колегия.

 

Данните...

 

Както стана известно, тази истина за България я нарежда с най-висок дял сива икономика сред 31 анализирани европейски държави. За миналата година по нейното тегло в националното стопанство изпреварваме дори Турция и традиционния ни конкурент по този показател от страните в Европейския съюз - Румъния. По различните методи сивата ни икономика се колебае между 19.2 и 29.68% от стойността на брутния вътрешен продукт. Най-нисък е бил делът й през 2015-а - 20,83%, а най-висок - през 1993-а - 36.05 на сто.

Гърция, чиято икономика и финанси се сринаха през последното десетилетие, отчита дял на сивия сектор през 2017-а от 21.

5 процента. Най-добре от европейските държави се представя Швейцария - с едва 6% неформална икономика, Австрия - 7.1%, и Люксембург - 8.2 на сто. Непосредствено след тях е Холандия - с 8.4 процента. А сред страните на Стария континент, които не са членки на ЕС, "отличникът" е Русия - с дял от 38.42 на сто. 

Тези близо 30% за България през 2017-а означават сума от 30 млрд. лв., която е укрита от данъчно облагане, върху която не са плащани здравни и социални осигуровки. По днешни цени за целия период на прехода сивата икономика у нас се е "отчела" с почти 250 млрд. лева!

 

Причините...

 

Високи данъци и осигуровки, растящи разходи за труд и липса на действия от страна на данъчната администрация - това са част от факторите, които са поставени на първо място в изследването на МВФ. Второто място трайно заемат корупцията и ниската ефективност на институциите. "Ефективното прилагане на данъчното законодателство от правителството играе решаваща роля и тя е по-важна дори от реалната тежест на данъците и регулациите", пишат експертите. И още: "Корумпираната администрация се асоциира с по-голям сив сектор, докато доброто прилагане на законите увеличава стимулите за работа на светло."

На трето място по значимост са класирани различните регулации и режими. Знае се например, че изваждането на строително разрешение у нас е ходене по мъките. И не само в тази индустрия е така.

На четвърто място в световен мащаб се нарежда публичният сектор с неговите поръчки към бизнеса, където често легалните практики се смесват с плащания под масата. Разбира се, България в това отношение е особен случай, но анализът е глобален и не се спира на ролята на тези фактори в условията на всяка отделна страна. Той не отчита и различните рамки на данъчните и регулаторните режими. Знае се, че големите световни корпорации  сполучливо избягват данъчното облагане, използвайки съвсем законови механизми. Същевременно у нас вътрешното потребление се облага само с 4.7 млрд. лв. ДДС. Другите 4 млрд. идват от митниците при вноса.

Въпросните 4.7 млрд. са стойност, която въобще не кореспондира нито с над 55 млрд. лв. от БВП за разпределение, нито с обема на възнагражденията, които се изплащат (официалните), нито с данните на статистиката за вътрешното потребление на стоки и услуги.  

Неизследваното...

Факт е, че дребният бизнес и част от средния надали биха оцелели, ако не криеха данъци и осигуровки. При ниските обеми на печалбите той практически и сега - в условията на икономическо оживление, няма възможности да се развива и разширява, а при съществуващата тежест на облагането (средно 35% за плащания към НАП, НОИ и Здравната каса) просто би останал без пари. Изчисленията показват, че при такива съотношения и ако даден предприемач реши да е почтен, трудно би закрепил бизнеса си и би плащал що-годе сносни заплати

Затова е неизбежно немалка част от фирмите да се намират в зоната на здрача. В различните браншове средната норма на чистия приход се колебае между 17 и 25 процента. Тя е достатъчно висока за нормални, развити икономики, но в нашата обемите на продажби са крайно ниски и това не позволява да се формира достатъчно голяма маса на приходите. Затова компенсацията се търси чрез съкращаване на плащанията към държавата. Съдейки по редица изследвания, при продаваните стоки и услуги в България между една трета до една втора не се отчитат по ДДС.

Това чудесно се знае от управляващите, но те плътно си затварят очите. Понеже от другата страна на везните натежават 500 хил. самостоятелно заети, които покрай себе си и семействата си осигуряват хляба и на още милион. 

При големите фирми влизането отчасти на дейността им в сивата икономика е продиктувано от много ниското равнище на потребление у нас. Жалките възнаграждения не са способни да формират достатъчно платежоспособен пазар и единствената сигурна ниша за бизнеса е "евтино - още по-евтино". Това обяснява и феномена защо при толкова открита към външните пазари държава като нашата и при такива големи обеми на вноса, включително и на плодове и зеленчуци, стоките в нашите магазини са средно с 45-50%  по-евтини, отколкото в останалата част от Европа. Такива ценови равнища няма как да се постигнат с каквито и да било чудеса на мениджмънта, а само чрез пренасяне на част от дейностите в сивата зона. 

Разбира се, съществуват големи бизнеси, където делът на сенчестия сектор сякаш е регламентиран и по всяка вероятност далеч над средния за страната. Такива са редица от акцизните стоки - особено горивата, цигарите и др.

Показателно е, че миналата година са задържани около 1.857 млн. кутии контрабандни цигари. Което е жалките 0,0026% от онзи брой кутии, които се реализират на нашия пазар. При това всяка година заловената контрабанда спада, докато България продължава да си остава европейска столица на този нелегален бизнес. 

 

Обективните фактори

 

Тръгвайки в един такъв анализ от простото към сложното - от детайла към синтеза, може би трябва да разгледаме като нагледен пример как сивата икономика се поражда от обективни фактори - например в туризма.

През 2017-а общият брой туристически посещения на чужденци в България е 8 882 747. Два милиона двеста деветдесет и шест хиляди от тях са: от Гърция (1 157 622) и Румъния (1 139 189). От Турция са 636 046. От Македония са дошли 545 000, от Сърбия - 394 000. Или общо туристите от съседни до нас държави са 3. 872 млн. души. Отделно, 5.010 млн. са пристигнали по въздуха. Няма как англичаните, немците или руснаците да въртят хиляди километри със собствените си автомобили, за да дойдат на българското Черноморие.

Според други данни черноморските ни летища са обслужили общо 4 953 039 пътници. Естествено е, че който е кацнал, впоследствие ще излети. Така броят на реално пътувалите по въздуха е 2 476 519 души (заедно с българите). "Летище София" също внася своя дял в сметката. Но въпреки шестте му милиони пътници  пътуванията на чуждестранните туристи от него са под 1 милион. Равносметката - статистиката отчита 8.8 млн. чужденци, а реално пристигналите у нас са с 2 млн. по-малко. Този извод косвено се потвърждава и от данните на паричното предлагане.

Например през летните месеци, когато българите отворят по-широко кесията си за лятната почивка и милиони гости се изсипват у нас, е нормално БНБ да пуска повече банкноти в обращение. Само че стойността на наличните пари в обращение през юли и август миналата година е нараснала до 15 млрд. лв - само с 1 млрд. спрямо май и юни. И странно - през септември, октомври, ноември, които въобще не са туристически месеци, тази стойност от 15 млрд. въобще не спада. Явно можем да я отдадем на други фактори, а не на харчлъка на хукналите към България туристи.

Затова и сочените 6 млрд. лв. приход от туризма вероятно са твърде спорна величина. Факт е, че почивката на среден западняк по тарифата "ол инклузив" излиза около 200-300 паунда, респ. 300-400 евро за седмица заедно с чартъра. Като се изключат отстъпката за съответния задграничен оператор (15 на сто) и превозът със самолет, остават средно около 180-280 евро. При оценки за 5 млн. туристи това прави не повече от 1.5 млрд. евро, или към 3 млрд. лв. вместо "фанфарните" 6 милиарда. 

Дори емпирични наблюдения показват как се върти "оборотът" по Черноморието. Например един от големите хотелски комплекси в "Слънчев бряг" отчете заетост през изминалото лято от близо 100%, докато на практика през целия сезон бяха резервирани места единствено за приятели и роднини. Заведенията му стояха като гробници, но според издадените фактури би трябвало да са се пръскали по шефовете. Практика е в ранните сутрешни часове някои управители да застават пред касовите апарати и като луди да чукат бон след бон. Този трик масово е прилаган от заведения и хотели. Всъщност не става дума за нищо друго освен за елементарна операция по пране на пари. 

Както е известно, туризмът, строителството и още две-три дейности са любимите отрасли за инвестиции и за изпиране на сенчести пари, независимо в коя страна. Може би и затова с такива мащаби се разгърна градежът край морето, в столицата, планинските курорти и на други места в страната.

Могат да се дадат още много примери, но и тези са достатъчни. Получава се нещо като "Параграф 22". Сивата икономика е тежко заболяване на българската държавност и бизнес, от една страна, но от друга - без него тя вероятно бързо ще се катурне на смъртно ложе.

При ниската покупателна способност и намаляващо, недостатъчно население, ограничаващо потребностите си, криенето на приходи от облагането спасява голям брой работни места, създава постоянна заетост, задържа на повърхността дребния и част от средния бизнес и криво-ляво крепи финансовото дередже на българите.

След като националната икономика в значими свои аспекти е извън закона, то тогава държавата и обществото - едновременно като нейни субекти и като нейни продукти, не могат да бъдат непорочни девици, а неизбежно се корумпират и криминализират. Пък и проблемът със сивия сектор в стопанството не е единствено проблем на санкциониращи режими и тяхното прилагане, а на цялостна промяна на икономическия и финансов климат у нас, на извършването на реални реформи.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във