Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Всички се разсейват, но по скъпотия горивата вече настигат тока

S 250 3c1c750a 34a7 421f 9dec 69678d7cd679

Повишаването на цените на горивата и много стоки през последните месеци е неоспорим факт. Поскъпва всичко – от бензина и дизела през олиото, плодовете и зеленчуците до кафето и тортата в местната сладкарница. Поради това по-големи или малки протести срещу повишаването на цените през последните седмици се състояха в София, Стара Загора и други градове. Но, ако ценообразуването на електроенергията, олиото и зеленчуците в голяма степен зависи както от сезона, така и състоянието на местния и регионалния пазар, цените на петрола и на неговите деривати от десетилетия се диктуват от международните борси и затова те са приблизително еднакви по целия свят.

 

Ще караме подред. Против какво масово говорят и протестират хората у нас? Против „високите“ цени на горивата. Кавичките в случая са си съвсем уместни, защото използването на прилагателно "високи“ задължително води след себе си сравняване с нещо друго - още по-високо, много по-ниско или...

Та, с какво бихме могли да сравним цените на горивата днес, за да си изясним картинката? На първо място, разбира се, с цените на горивата от преди ден, седмица, месец или по-дълъг период назад във времето. И действително – една бърза справка показва, че от началото на годината цените на горивата наистина доста са скочили (виж Таблица 1). Цифром и словом, през последните шест месеца (от 18 април до 18 октомври  - бел.авт.) бензинът е поскъпнал с 27 ст. (13%), дизелът – с 29 ст. (14%), а автогазът – с 21 ст. (близо 20 на сто). Спрямо първия ден на 2021 г. скокът е още по-висок: 55 ст. за А95 (почти 30%), 56 ст. за дизела (31%) и 42 ст. за автогаза (48 процента).

Както сами се убеждаваме,

поскъпването на течните горива през 2021 г. е значително.

Странното е, че най-драстично е то за най-масово използваното у нас екологично гориво - автогаза (пропан-бутан). Природният газ (метанът), се използва като автомобилно гориво основно от таксиметровите автомобили в най-големите градове и не оказва почти никакво влияние нито на пазара на горива, нито на чистота на въздуха.

Как ви се струват това поскъпване на горивата от 30-48% за последните 9 месеца и половина, уважаеми читатели? И то на фона на постоянно отчитаните от НСИ инфлационни индекси от 0.8% месечно и на 1.6% за цяла година назад – от 1 октомври 2020 до 30 септември 2021 година? Още повече, че скокът на цените на горивата спрямо 18 октомври 2020 г. е дори още по-висок, тъй като тогава средните цени на бензина, дизела и автогаза са били, съответно - 1.79 лв., 1.78 лв. и 0.84 лв. за литър. Мили спомени, нали?!

След като се убедихме наистина колко много са скочили през последните месеци цените на бензина, дизела и автогаза, нека ги сравним с тези в съседните страни, както и в основните транзитни държави, където на нашите превозвачи най-често им се налага да зареждат.

Не е трудно да се забележи, че като изключим Русия (обяснимо защо), Турция и Северна Македония, във всички останали държави цените на горивата са по-високи от българските. Това е особено впечатляващо за страни като Сърбия, която все още не е член на ЕС и не е задължена да прилага задължителен минимален праг на акциза, и за Румъния, която експлоатира и собствени петролни залежи.

Така че, за бъдем обективни, трябва да признаем очевидното: въпреки драстичното повишение, цените на горивата в България

бяха и си остават едни от най-ниските в Европа.

За да сме докрай обективни обаче трябва да направим още една крачка - да анализираме и да сравним съотношенията между световните цени на петрола и цените, на които се предлагат "неговите" продукти по бензиностанциите у нас. За по-голяма нагледност и яснота – погледнете Таблица 3.

В крайна сметка какво се получава? Че при най-големия скок на цените на петрола през юли 2008 г. българинът е купувал литър бензин А95 за 2.45 лв. (или 1.98 щ. долара). А през април миналата година, когато фючърсите на „черното злато“ се сринаха заради пандемията до 9.12 долара за барел, т.е. поевтиняването беше цели 16 пъти,

ние плащахме за същия бензин само 2 пъти по-малко!

Та, пита се в задачата, кога търговците на горива са ни лъгали – през юли 2008-а или през април 2020-а, когато при 9.12 долара/барел бензинът у нас се продаваше срещу 1 долар, а не, както сочи логиката – за 0.12 долара? (При цялата условност на тези сметки, разбира се, поради разликата от няколко седмици между обявяването на петролните фючърси и отражението им върху цените у нас - бел. ред.)

Отговорът е ясен! Или може би господата от Българската петролна и газова асоциация ще искат да ни убедят, че от 2008 до 2020 г. ставките на акциза, минималната работна заплата, осигуровките, цената на тока и пр. са скочили 8 пъти? Хайде де...

Истината, разбира се, е далеч по-прозаична. През онези близо три месеца на почти пълно затваряне през миналата година високите спрямо петрола цени на горивата у нас компенсираха липсата на клиенти по бензиностанциите.

Но в същата Таблица 3 виждаме и друга истина, която също трябва да бъде отбелязана: при повишение на цената на петрола през последните 6 месеца средно с 28.5% (от 66.54 на 85.48 долара за барел), бензинът, дизелът и автогазът у нас са поскъпнали, съответно - с 13, 14 и 20 на сто. Или средно - с 16-17 процента.

Разбира се,

не можем да търсим право пропорционално поскъпване,

тъй като разходите за покупка на петрола формират около 27-28% от крайната цена на горивата. Около 7% от нея са разходите за рафинирането му, към 2% е делът на биокомпонентата в дизела и бензина, 12-13% са разходите за дистрибуция, от които приходите на бензиностанциите не надвишават 2%, а малко над 50% съставляват държавните вземания от всеки литър гориво – акциз и ДДС.

Тази логическа верига обаче ни води до "абсолютния" извод, че при 28.5% ценови скок на петрола, крайните цени на горивата би трябвало да се повиши само с около 7-8 на сто. А не процентите на "горницата" да са цели два пъти повече - при класическите течни горива, и три пъти повече - при пропан-бутана.

В заключение – редно би било всичките тези сметки да ги правят оторизираните държавни органи, а не журналисти и фейсбук-активисти. Но какво можем да очакваме от тези органи, при положение, че през последните 20-25 години те бяха сезирани десетки пъти, но нито успяха да открият някаква следа за картелни споразумения между "горивните" фирми, нито успяха да съчинят поне една алинея за нормално регулиране на пазара. Така че е по-вероятно човек да получи от умрял писмо, отколкото ресорните комисии да защитят конкуренцията и потребителите!

 

Белчо Цанев

Facebook logo
Бъдете с нас и във