Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВСИЧКИ ИСКАТ ДА ИГРАЯТ РОЛЯТА НА ДОБРИТЕ ЛЕЛИЧКИ

Визитка
Иван Нейков е роден на 17 април 1955 в гр. Хасково. Завършил е право в СУ Св. Климент Охридски. От 1992 до 1997 г. е заместник-председател на КНСБ. Социален министър е в служебното правителство на Стефан Софиянски. От 1997 г. е министър на труда и социалните грижи в правителството на ОДС начело с Иван Костов. Той е един от малцината министри, които остават и във новия кабинет на Костов след правителствения ремонт през декември 1999 година. Сега е общински съветник от СДС, председател е на постоянната комисия по бюджет и финанси.
Женен, има двама синове.

Г-н Нейков, как ще коментирате политиката по доходите на правителството на Сергей Станишев в контекста на последната акция на социалния министър Емилия Масларова за повишаване на заплатите и пенсиите?
- Всъщност това правителство няма политика по доходите. Иначе щеше да си постави най-малкото средносрочна цел и да направи пътека или поне пролука за нейното постигане. Но коалицията БСП-НДСВ-ДПС и до този момент не е обявила каква й е целта. Тъй че нейната т.нар. политика е нещо като кошница, в която има разни идеи в насипно състояние. И когато малко се покачи напрежението, някой бърка в нея, вади нещо, започва да го размахва и да твърди: Ето, това е нашата политика.
Факт е, че всички страни от Югоизточна Европа, които са в бедната част на европейския дом, са ни изпреварили не само в нашите, но и в собствените си очи. Мисля си, че това би трябвало да предизвика реакцията на българското общество. Ето, сега и президентът започна да скърца със зъби и да размахва пръст. Та затова и тези дни трябваше да се бръкне в кошницата...
Къде би трябвало да се фокусира вниманието на правителството на този етап?
- Ако наистина се прави сериозна политика, трябва да се създадат механизми и мотивация за квалификация на българите. Защото съществува пряка връзка между ръста или задържането на доходите на хората и тяхната квалификация. Това всъщност са две успоредни прави. Едната са доходите и покупателната способност, които намаляват. А другата - сериозният процес на деквалификация на хората. Повечето българи се оказват неподготвени за изискванията на работодателите и за пазара на труда. Но проблемът не е само в това да нараства минималната работна заплата. Ще му намерят цаката и на това. Тогава все повече хора ще работят само по документи на непълно работно време - на четири или шест часа, за да се заобиколи минималната работна заплата.
Но нещата са по-дълбоки. Пирамидата се е обърнала и много от хората просто нямат ориентир какво да правят, за да са сигурни, че доходите им ще нарастват. Очевидно е, че управляващите не могат им дадат подобен ориентир.
Какъв е точният ориентир?
- Живеем във водовъртежа на бесния циклон на технологичната революция. И който има квалификация, ще бъде търсен, ще има по-високи доходи, ще бъде сигурен за бъдещето си.
Но в България има 2.5 млн. работещи, колко от тях са на възраст, в която тази преквалификация, за която говорите, е решението на проблема с доходите?
- Развитието на европейската цивилизация в момента е феноменално. За първи път в нейната история има три генерации, които стоят на ученическата скамейка - това са младите, златната среда и по-възрастните работещи. Има само един начин да се избегне участта на аутсайдера. И никой не може да е сигурен, че със знания, придобити преди 20, 30 или 40 години, ще бъде пълноценен работник. Защото животът на самите знания се съкращава все повече и повече. Наистина, трябва и самите хора да обърнат парадигмата на своето ежедневие, въпреки че от години са захвърлили на тавана ученическите си тетрадки. Така че ще трябва и 40-, и 50-годишните да продължат да учат. Другият вариант е да вдигнеш ръце и да обявиш, че всички са ти криви.
...или да станеш държавен чиновник?
- И чиновникът само на пръв поглед може да кара с образованието от гимназията - отпреди десетилетия. Все по-малко шансове имат хората с такава квалификация. Новата генерация идва динамична, амбициозна, на моменти агресивна. Вече средната и по-старата генерация чиновници са подложени на много голям натиск. Така че и държавната служба не е вече оазис на благоденствие.
Какви политически и административни мерки могат да помогнат за нарастването на доходите?
- Трябва да се създадат механизми за допълнителни възнаграждения тогава, когато човек докаже, че е придобил допълнителна квалификация. Това е връщане към корените на идеята за допълнителното плащане - т.нар. клас, който сега обаче е деформиран. Причината е, че в момента няма национална система за квалификация на хората. Даже и прословутите ПУЦ-ове не бяха заменени от нещо по-съвременно. Липсват и стандарти за професиите. В Унгария, с която имахме равен старт, съществуват 800 стандарта за различни професии. Докато у нас официално стандартите са 50-60, като има още толкова, които не са утвърдени.
Тоест няма вариант българите да забогатеят, ако г-жа Масларова бръкне по-дълбоко в бюджета и раздаде огромни заплати на чиновниците и пенсионерите. А властта убеди частниците да вдигнат възнагражденията на останалата част от работещите, като намали данъците?
- Сега сме на път да проверим теорията, че като се намали един разход на работодателите, те автоматично ще увеличат заплатите. Намаляването на осигуровките е факт от началото на годината и още след първите шест месеца ще се види дали това е дало адекватно отражение върху възнагражденията на работниците. Впечатлението ми е, че спестените пари от осигуровки отиват за плащания към доставчици, към НЕК, ТЕЦ и т.н.
Но пряка управленска намеса може да има върху пенсиите. И всъщност точно тя беше заявена предизборно и декларирана преди дни в изказването на министър Масларова. Смятате ли, че надуването на парите за старите хора на този етап е икономически обосновано?
- Доходите на пенсионерите наистина подлежат на по-голяма административна регулация. Тревожното е, че непрекъснато расте приносът на държавата, респективно на републиканския бюджет, в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ). През 2000-2001 г. трансферите от хазната към НОИ се равняваха на плащанията на пенсиите за месец-месец и половина. Сега инжекциите от бюджета покриват три-четири месечни плащания на осигурителния институт. Тоест на практика една трета от бюджета на НОИ е зависим от трансферите на републиканския бюджет.
Всъщност, така продължава постепенната ерозия на пенсионния модел, въведен в страната през 2000 година. Всички искат да играят ролята на добрите лелички, затова се отказваме от важни елементи на пенсионната реформа. Единият от тях е намаляващата роля на подкрепата на бюджета.
Какво страшно има в това държавата да дава все повече и повече пари на пенсионерите?
- На пръв поглед изглежда, че това е социална политика. Че такава е ролята на социалния президент. Че така прави истинският социален министър. Но откъде идват парите, с които се доплащат пенсиите? Основният източник на приходи в бюджета е от данък добавена стойност (ДДС), който по веригата отива в бюджета на НОИ. А ДДС се плаща от крайния потребител и най-вече от пенсионерите като едни добри платци на ток, парно и т.н. Излиза, че колкото повече нараства подкрепата на хазната към НОИ, толкова повече пенсионерите сами финансират пенсиите си. Това е омагьосаният кръг и опасността, която се случва в момента. За съжаление, носталгията към намесата на държавата във всичко все още е много жива. Хората мислят, че държавата е длъжна да им даде пари. Без да си дават сметка, че тя взима парите от единия джоб и ги връща в другия.
Този омагьосан кръг може ли да се превърне в примка за държавните финанси?
- Ако продължи това неконтролируемо нарастване на финансирането на бюджета на НОИ, прегръдката става много застрашителна. Всъщност това е директен път към одържавяване на пенсионния фонд и тотална подмяна на осигурителния модел в страната. С всички последици от това....
Поне ясно ли е, че правителството води лява политика, която е доминирана от идеите на титуляра в коалицията БСП?
- Политиката на кабинета наистина е лява. Само че тя означава повече държава в социалната сфера. Но не и по-добро качество на живот на хората.
Какъв инструментариум от политиката по доходите пропуска министър Масларова? Не е ли време да постъпим като големите икономики и да въведем почасовото плащане на работниците?
- Всеки министър има своя визия за политиката по доходите. Мисля, че няма да настъпи кой знае какво подобряване на ситуацията дори и да въведем почасово, подневно или поминутно минимално възнаграждение.
Очаквате ли нагнетяване в социалната сфера в страната заради демографските й проблеми?
- Не споделям идеята, че тежката демографска ситуация в страната води към катастрофа. Нациите не изчезват, защото намалява раждаемостта. Затова не мисля, че българите изчезват. Минаваме през тежък период, но това е картина, позната на всички страни. Колкото и странно да звучи, моделът на т.нар. зелена карта е инструмент за промяна на демографска криза, чрез който се привличат млади хора на пазара на труда. Затова не мисля, че има драма. Още повече че към България тепърва ще започнат миграционни процеси заради членството ни в Европейския съюз.
Как оценявате ролята на частните пенсионни дружества в социалния модел на България? Наясно ли е обществото, че и през следващите 10-15 години те само ще акумулират ресурси, без да могат да повишат доходите, като изплащат т.нар. втори пенсии?
- Миналата година частните пенсионни дружества празнуваха десет години от своята дейност в България. Това съвпадна с акумулирането на първия 1 млрд. лв. в техните фондове. Изчисленията сочат, че вторият милиард ще бъде събран след четири-пет години. След това активите ще растат в почти в геометрична прогресия. Но и сега е ясно, че те са най-големият национален инвеститор. Няма друг бизнес, който да е създал толкова голям ресурс. Друг е въпросът, че той няма голям избор къде да инвестира. Фондовете вече имат затруднения в намирането на атрактивни инвестиции в България. Напоследък битката им за либерализация на режима, по който влагат средствата си, позатихна. Те просто престанаха да си блъскат главата в стената, на която пише: правителство и парламент. И чакат приемането ни в Европейския съюз, когато ще заработи в пълнота моделът за свободно движение на капитали. Тогава ще станем свидетели как с парите на българските пенсионни фондове ще се строят магистралите в Белгия, Испания и Германия. Защото дружествата ще търсят най-добрите и сигурни инвестиции, за да увеличат парите на пенсионерите. За съжаление, ще се окаже, че българското правителство е пропуснало възможността да използва ресурса на пенсионните дружества. То само е натрапвало като сигурен остров държавните ценни книжа, но светът се развива....
Говорейки на тази тема, излиза, че имаме втори омагьосан обръч в осигурителната система, след като националният капитал ще се инвестира в европейски проекти?
- Така е, но по нищо не личи, че някой мисли по тези въпроси. Нито пък има диалог за това, как да се мотивират фондовете да инвестират в българската икономика. А става дума за основен елемент на социалната политика.
Пропуск ли е, че т.нар. сребърен пенсионен фонд, в който да се акумулират пари от приватизация, концесии и др., не беше създаден още в началото на пенсионната реформа в страната?
- Мисля, че на сребърния фонд се възлагат функции, които той не може да изпълни. Твърди се, че с него ще се оправят пенсиите на днешните пенсионери. Но това не е истина. Сребърният фонд може да увеличи пенсиите на хората след 15-ина години. Защото събраните в него ресурси също трябва да се управляват. Така че той е още едно нещо, извадено от кошницата и размахано. Без зад него да има някаква сериозна икономическа обосновка.
Сметките са прости. Годишният размер на бюджета на НОИ за пенсии надхвърля 5 млрд. лева. За да се качат парите за старини на хората дори само с половин пенсия, са необходими допълнителни над 2 млрд. лева. Няма такива ресурси, затова не е коректно да се твърди, че сребърният фонд може да бъде решение на днешните проблеми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във