Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Всяка дюна паркинг, всеки плаж - площад!

"Пропуски" в кадастралните карти заличават километри дюни по бреговата ивица.

S 250 e2c281d7 2f9d 4d95 97ca 8b2c84290c21

„Не превръщайте окръжаващата ни среда в обезкуражаваща!“. Този призив от неизвестен автор напоследък става все по-актуален. Особено след като информациите за настъплението на багерите по   черноморското ни крайбрежие  започват да засечват дори съобщенията за развитието на пандемията у нас.

Това е и причината тези дни  радетелите за опазване на природата в България да обвържат традиционното посрещане на слънцето на 1 юли  с инициативата  “Джулай за Натура 2000 - за да имаме къде да посрещаме изгрева!”, което беше организирано с подкрепата на организациите Коалиция “За да остане природа в България” и “Зелени закони”.

“Джулай си е  и  наша българска традиция - някъде по морето да посрещнеш изгрева и да се радваш на свободата,на слънцето и природата. Нека тази година всеки от нас, където и да сме да кажем и да покажем, че искаме да остане природа - незастроена, чиста, дива и жива“, призоваха организаторите.

Седмици наред природозащитници от различни организации организират шествия и протести срещу предвидените промени  в Закона за биологичното разнообразие  и за истинско опазване на Натура 2000, да не се позволяват  безразборни строежи.  Подплашени от нестихващите скандали около управлението в страната законотворците  от  ГЕРБ оттеглиха част от предложенията за промени. Опозицията пък  поиска законът да не се променя изобщо. В навечерието на Джулая - на 30 юни парламентарната Комисия за околната среда и водите  организира  кръгла маса, с идеята  да се чуел  гласът и на истинските природозащитни организации.

 Но докато в кулоарите на властта пазарлъците около закона вървят с пълна сила, на много места по морското ни  крайбрежие продължават да леят бетон, а булдозерите изгребват  плажната растителност.

Един такъв пример е

„изгребването“ на няколко  квадратни километра  с дюни

от Резово до Дуранкулак, които странно защо не са нанесени на картите. Това е установило  проучване на “Зелени закони”, което накара екипът на сдружението заедно с учени да се отправи на мисия по Черноморието под надслов  "По следите на “невидимите” дюни”. Целта беше да се провери каква част от дюните по крайбрежието не са включени в кадастъра. Резултатът се оказал потресаващ -  по цялото крайбрежие - от община Царево- на юг, до община Шабла - на север, има дюни, които не са „пропуснати“ в кадастралните карти на съответните населени места, съобщават природозащитниците.

Тези „пропуски“ едва ли са случайни, като се има  предивд, че според Конституцията и законите на страната дюните са изключителна държавна собственост и те не могат да бъдат приватизирани, нито увреждани по какъвто и да било начин.

Но тъй като част от тези, които са открили зелените експерти  не са картирани се оказало, че са  частна собственост. А тези случаи не са един и два. Такива са открити около къмпинг “Градина”, други са" притиснати" около  вече  застроени бивши дюни  в Несебър или пък са разорани и се третират като дивечови ниви, какъвто е случаят в района на Камчия.

В тази „поредица от грешки“

попадат реално незащитените от подобна съдба природни забележителности  в местността "Алепу" ,в райна на Шабла, на Дуранкулак и Крапец, съобщават от сдружението.

Но както се установи многократно през годините  тези „случайности“ едва ли  са случайни. Преди дни възмутени туристи съобщиха, че плаж "Робинзон" , който се намира пред хотелския комплекс "Падарайз бийч" е ...бетониран почти до морската вода .

Както хотелът, така и плажът тук са под опеката на хотелиера Венелин Ташев. Преди няколко години той се сдоби с хотела, който беше част от наследството на вдовицата на боса на „Мултигруп“ Илия Павлов - Дарина. Грандиозен  ремонт превърна позапуснатия след смъртта на Павлов имот в луксозния петзвезден днес "Парадайс бийч" .Луксозният комплекс беше открит само година преди разстрела на шефа на "Мултигруп" -  през 2002 г. , но след смъртта му постепенно започна да губи блясъка си.

Самият Венелин Ташев е  общински съветник в Несебър и е собственик на още два хотела - комплексите "Мариета Палас" в центъра на Несебър и "Котва" – разположен до  входа на Слънчев бряг. Името му нашумя след опита за покушение срещу него на 10 февруари 1997 г. , но то така и остана неразкрито. Познавачи на бизнеса по морето го определиха като щрих от войната за преразпределяне на зоните на влияние в Слънчев бряг.

Хората му обясниха сегашните си действия  с мотива, че бетонът е бил излят, за да бъде укрепена подпорна стена. Това се наложило  след буря, която  унищожила плажната ивица и по нея останали само камъни...

Наскоро друг подобен случай

влуди защитниците  на природата.

Беше направен пореден опит за нови градежи в защитената местност около  Иракли. Екоактивисти алармираха, че повече от декар от  терена  над екоплажа е заравнен и в гората е започнало ограждане на местността. Оказа се, че имотите са частни и за тях има инвестиционно предложение за изграждане на къмпинг. След намесата на екоинспекцията в Бургас, „инициативата“ беше спряна. (Но докога ли?)

Мераците за строителството в региона от години не стихват , особено след като преди година бе изградено  ваканционно селище и зад плажа „Вая“. Въпреки тогавашния скандал, в  края на миналата година, се появява ново инвестиционно намерение на фирми, свързани със същите хора, които вече бяха вдигнали комплекса.Инвеститорът е фирмата „Дарс Инвест“, собственост на Иван Добринов Иванов. Едноличен собственик на капитала ѝ е “Емона 2000“, която е притежание на баща му - бизнесменът Добрин Иванов. Тя е и другият инвеститор в района. А конкретното предложение е за къмпинг, разположен  в два поземлени имота. Те са в землището на несебърското село Емона. Уведомлението е внесено в Община Несебър и е резюлирано в началото на февруари. Намерението  на инвеститора е било да бъде изграден къмпинг с една звезда за туристи с каравани и палатки, с паркоместа. Тъй като в местността няма  възможност за изграждане на ВиК система,  идеята на фирмата е била да се доставят химически тоалетни, мобилни писоари и мивки, диспенсъри и мобилни танкове за чиста и за отпадъчна вода.

 От РИОСВ – Бургас, обаче са категорични - двата парцела попадат в две защитени зони от Натура 2000 - „Емине – Иракли“ - за опазване на природните  местообитания и на дивата флора и фауна и зона „Емине“ - за опазване на дивите птици. Забранителният режим на зоната за птиците обаче, не позволява курортно и вилно строителство до влизането в сила на нов Общ устройствен план на Несебър или до неговото изменение. Инвестиционното намерение е недопустимо, посочва  в своето решение  бургаската екоинспекция.

Едва ли обаче инвеститорите ще се примирят с тези констатации и както показва практиката у нас , те със сигурност ще „намерят път към сърцето" на някой, който да разреши проблема, ако не сега – малко по-късно.

Тези и още десетки случаи продължават да бунят духовете особено на природолюбителите, но в повечето случаи, тези от които зависи да се вслушат в призивите им  и да решат този вид проблеми  веднъж завинаги остават "незаинтересовани". А у нас  отдавна е известно, че  лакомията без проблеми  успява да задуши мисълта за бъдещето. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във