Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Всеки се спасява поединично в европейската енергийна криза

Неприятен привкус остана след срещите на евролидерите и енергийните министри от общността, от които се очакваше да решат дали да има общо европейско решение срещу енергийната криза на Стария континент. Без заобикалки може да се каже, че резултатът от нея бе катастрофален. 

Разногласията между страните от ЕС само се задълбочиха, а накрая Европейската комисия просто развя бялото знаме пред рекордно високите цени на електроенергията и природния газ. И на практика каза: Всеки да се спасява сам. Затова не е и изненада, че някои по-далновидни държави, които отрано предусетиха задаващото се фиаско, вече излязоха със спешни мерки, за да подпомогнат своите граждани и фирми.

 

На 26 октомври еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон заяви, че държавите от ЕС ще трябва да преценят сами с какви мерки ще противодействат на високите цени на енергоносителите. Симсон опита да завоалира разделението в ЕС с характерните за Брюксел витиевати обяснения. Например, че положението в отделните страни е различно - от гледна точка на състава на т. нар. енергиен микс, на данъчните ставки, на икономическата сила на обществата. И това налагало всяко правителство да преценява мерките самостоятелно. С което даде да се разбере, че когато става дума за кризата с цените на енергията Европейският съюз не е съюз. 

Преди срещата на енергийните министри от ЕС вече се бяха оформили 

две сериозни лобита

които защитаваха диаметрално различни позиции. 

От едната страна застанаха Испания, Франция, Чехия и Гърция, които настояваха за дългосрочен европейски план за смекчаване на колебанията в цените на енергията. 

Срещу тях се позиционираха девет държави начело с Германия, които заявиха, че няма да подкрепят реформите на европейския пазар на електроенергия. Предвид това, че Германия е най-голямата икономика и най-големия пазар за електроенергия в Европа не е изненадващо, че нейната коалиция успя да надделее.

Къде бе България в този спор, дори не смеем да питаме, защото нейната позиция явно изобщо не е била чута.

Кой какви мерки е взел

Преди дни Франция разшири пакета от мерки срещу високите цени на енергията и покачващата се инфлация. Първоначално Париж обяви, че замразява цените на тока и природния газ. Те ще останат на сегашните си нива до края на 2022 година. След това премиерът Жан Кастекс съобщи, че всеки френски гражданин с ниски и средни доходи ще получи държавна субсидия в размер на 100 евро, за да посрещне по-високите цени. С такива "инфлационни чекове" ще се сдобият 36 милиона граждани.

Сходни са и мерките в Испания. Още преди месец Мадрид замрази цените на природния газ и обеща 90 евро на всеки гражданин с ниски доходи. Страната възнамерява да се откаже от печалбата на държавните дружества за комунални услуги, която е в размер 2.6 милиарда евро. Тези средства ще бъдат реинвестирани в подобряване на мрежите.

Правителството в Атина беше едно от първите в Европа, което въведе спешни мерки за защита на домакинствата, особено тези, които са изложени на риск от енергийна бедност. Наскоро бюджетът на антикризисната програма в Гърция бе удвоен до 500 млн. евро. Субсидиите, които  получават гръцките домакинства и бизнеса в южната ни съседката, се изплащат като отстъпки в сметките им за енергия. Домакинствата със среден доход имат право на субсидия от 60 евро на месец, а по-бедните на 24 евро. Субсидиите са изчислени на база месечно потребление на енергия. Отделно, контролираният от правителството доставчик на газ DEPA въвежда 15% отстъпка за домакинствата и увери, че ще предоставя горивото на намалени цени и за бизнеса.

Чехия взе решение да премахне данъка добавена стойност при продажбите на енергия. Засега мярката важи за ноември и декември, но Прага вече поиска разрешение от Европейската комисия да запази нулевата ставка и през цялата 2022 година. Решението има за цел да спре възходящите цени на енергията, след като чешкият гигант за комунални услуги ЧЕЗ прогнозира цените на електроенергията да се повишат с 30%, а цените на газа да се повишат със 70% през януари 2022 г. спрямо сегашните нива. Очаква се облекчението да струва на чешката хазна около 78.5 милиона евро на месец.

България е в очакване на работещ парламент

Под натиска на работодателските организации и синдикатите служебното правителство у нас одобри схема за компенсации за бизнеса. Преди седмица премиерът Стефан Янев обяви, че от нея ще могат да се възползват 630 000 небитови клиенти, които ще получат компенсация от 110 лв на мегаватчас. Бюджетът на програмата е 450 милиона лева, като компенсациите ще се изплащат до края на 2021 г, уточни министър-председателят. 

Тези средства ще бъдат преведени безвъзмездно към държавния бюджет от АЕЦ "Козлодуй". Впоследствие държавата ще се откаже доброволно от получаване на дивидент от печалбата на енергийното дружество. Помощта ще се отпуска автоматично въз основа на сключен договор между Министерството на енергетиката и търговците на електрическа енергия. Подпомагането ще започне със задна дата - от 1 октомври и ще продължи до 30 ноември, като компенсациите ще се изплащат до края на 2021 година. Изплащането може да започне веднага и не се налага актуализация на бюджета. Първите компенсации се очакват със следващите фактури за електрическа енергия, които са от 1 до 15 число на месец ноември.

Механизъм за подпомагане на домакинствата засега не е обявен. Вероятно правителството изчаква конституирането на 47-я парламент. Освен това мерките в подкрепа на гражданите може би ще трябва да изчакат и приемането на Бюджет 2022. Натрапва се усещането, че и в този случай, както бе и при първата вълна на Ковид-пандемията, управляващите оставят населението и бизнеса да се справят сами. Не се взема поука от опита на европейските ни партньори, които дори не дочакаха общо решение на ЕС, но взеха първите бързи мерки срещу новата кризисна вълна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във