Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Врътките за разрешаването на поголовната сеч у нас удариха на камък

Както е добре известно, управляващите у нас са неуморни, когато трябва да обслужат нечии интереси. И често номерата им минават, ако работата се свърши без много шум. Не така обаче стана, след като тези дни се разрази скандалът, свързан с „отвързването“ на поголовната сеч у нас. Това трябваше да се случи посредством внесените от народния представител от ВМРО Александър Сабанов изменения в Закона за пчеларството и съответно в Закона за опазване на селскостопанското имущество.  

Опитът да се прокарат промени в регламента за изсичането на дървета в земеделските площи се препъна в гражданското недоволство, а парламентарната Комисия по земеделие отхвърли предложените текстове с 15 гласа „против“ и 2 гласа „за“.

Преди дни от инициативата „Зелени закони“ алармираха, че с този законопроект се създава възможност за изсичането на близо 3 700 000 дка гори, залесени върху земеделски земи, или над 10% от всички български гори. Природозащитниците обявиха, че близо една трета от тези гори са с възраст над 50 години. А в някои общини като Медковец, Кнежа, Никопол и Долна Митрополия тези гори са над 50% от наличните в района.

С този пореден опит да се обслужат нечии интереси се даваше право на всички кметове на общини да разрешават с един хвърчащ лист хартия по реда на ЗОСИ изсичането на голо на горите върху земеделски земи без никаква отчетност, без контрол, без съответните лесовъдски правила на Закона за горите и без съгласувателните процедури по реда на ЗБР и ЗООС при промяна на предназначението на съществуващи гори чрез изсичането им на голо.

Аргументите на експертите от инициативата бяха, че близо 2 400 000 дка, или две трети от всички гори върху земеделски земи, са собственост на общините, което прави кметовете още по-заинтересовани, вместо да изискат прехвърлянето на тези гори в горски територии по реда на Закона за горите, направо да издават разрешения за изсичането им с цел реализиране на бързи печалби от дърводобива и получаване на евросубсидии за почистване на земеделски земи. Природозащитниците прогнозираха, че всичко това за няколко години ще доведе не само до изсичането на стотици хиляди декари гори, но и до наказателни процедури на Европейската комисия поради неспазване на европейските директиви за опазване на биоразнообразието и новите изискванията на Еврокомисията за увеличаване на залесената площ в европейските държави.

На практика опитите за изсичането на горите върху земеделски земи започнаха още в началото на месец декември 2020 г. с решението на Изпълнителна агенция по горите да не се инвентаризират горите върху земеделски земи. То беше „оправдано“ с необходимостта собствениците на такива залесени земи да бъдат принудени да ги прехвърлят в горски територии, ако искат да получават безплатна държавна инвентаризация и да ги стопанисват като гори. По това време лесовъди от цялата страна алармираха, че с това решение държавата отстъпва от законовото си задължение да защитава тези гори, а липсата на актуални данни за състоянието им създава условия за безконтролното и безотчетното им изсичане. Решението на Изпълнителната агенция по горите беше отменено след силен обществен отпор и острата позиция на Съюза на лесовъдите в България.

За да се справят с „неприятната“ ситуация по очевидно спуснатото от някъде „задание“, управляващите вкараха в играта финта със законодателните промени.

Но и този номер не мина, след като подробностите около тази „инициатива“ лъснаха в общественото пространство, вследствие на което ресорната комисия е била залята от близо 1000 становища на граждани и организации, които призовават депутатите да не допускат предложените промени.

Коментарите на специалисти по темата пък поведоха дебата в посока, че такива промени биха довели до облагодетелстване на определен кръг от хора и техните бизнес интереси. И напомниха, че същата законова поправка е имала неуспешен опит за прокарване и чрез Закона за рибарството и аквакултурите, чието обсъждане обаче също беше отложено преди време.

Може би в сегашните мотиви за това предложение и да е имало нюанс на решаването на проблема на земеделските стопани, които се нуждаят от облекчена бюрокрация при разчистването на земеделските площи, но както всички знаем, зад демонстрираната „защита“ на техните интереси често пъти се прокрадват едни други, доста по-големи и съвсем не провокирани от загриженост…

Засега добре. И така до следващия рунд на мераклийски послания тепих от заинтересованите от безпроблемната и поголовна сеч.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във