Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Врътки със сръбската газова връзка

Проект, обслужващ интересите главно на Газпром, ще бъде реализиран с европейски пари

След като реши да понапомпа слабата усвояемост на европейските средства по оперативната програма Околна среда с купуването на трамваи и тролеи, властта ще приложи същия подход и за другата зациклила програма - Конкурентоспособност. С тази разлика, че вместо за превозни средства, този път пари ще се харчат за газово трасе. Преди дни управляващият орган на програмата за дребния бизнес покани Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да представи проектно предложение за получаване на безвъзмездна помощ от над 93.8 млн. лв. за изграждането на газовата връзка със Сърбия. Доста странна ситуация, при положение че въпросният управляващ орган е дирекция във ведомството, на което ще даде пари. В петък (14 декември) пък премиерите на България и Сърбия Бойко Борисов и Ивица Дачич подписаха в Брюксел Меморандум за разбирателство по проекта за междусистемната газова връзка, а на церемонията присъства и европейският комисар по енергетика Гюнтер Йотингер.


Иначе за купуването и отчуждаването на земите, през които ще премине тръбата, са предвидени до 10% от общите допустими разходи на проекта, или около 9.3 млн. лева. Останалата част от средствата ще се използват за придобиване на ограничени вещни права и сервитути, изготвяне и получаване на необходимата документация за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръжението, включително и за предварителни проучвания, строителство, надзор, та дори и за визуализация и публичност на начинанието.


Първоначално газопроводът до Сърбия трябваше да се финансира по програмата Регионално развитие, но в края на миналата година Комитетът за наблюдението й реши, че изпълнението на проекта се е забавило прекалено много. Експертите на Лиляна Павлова бяха категорични, че има риск парите, предвидени за него - около 60 млн. евро, да не могат да бъдат усвоени до 2013-а и затова предпочетоха да ги пренасочат към други дейности. Така горещият картоф бе прехвърлен на Министерството на икономиката и енергетиката, а то от своя страна видя изход от ситуацията в Приоритетната ос 2 на Конкурентоспособност - Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда.


Интересното е, че още в началото на 2012-а, т.е. далеч преди да е ясно дали изобщо ще има финансиране за тръбата, енергийното министерство подписа споразумение за предпроектно проучване с Газтек БГ АД. Мажоритарен собственик на фирмата е Овергаз Холдинг, зад който пък стои руската Газпром. На Газтек бе даден срок от максимум 12 месеца, през които да направи необходимите анализи и да представи поне три варианта за трасе на свързващия газопровод на наша територия, схема за пренос на природен газ и местоположение на технологичните площадки. Компанията трябваше да проучи приложимата нормативна уредба в България и Сърбия, както и на общоевропейско равнище, да изготви обхват на проекта и оценка на финансовата му ефективност, както и предварителен времеви график за реализацията на отделните варианти на трасето. Фирмата бе натоварена също така с ангажимента да прецени разходите и ползите, да анализира съществуващите газови връзки и възможности на преносната система, да разработи дейностите по управление на проекта и да извърши оценка на въздействието върху околната среда, както и на потенциалния търговски интерес. За целта тя трябваше да получи 1 344 400 лв., но явно парите тепърва ще се плащат.


Доста е спорно и доколко една подобна тръба ще подобри бизнес средата у нас. Просто защото тя няма да спомогне по никакъв начин за диверсификация на газовите ни доставки. Сърбия получава главно руско синьо гориво (през Унгария) и не разполага с терминал за втечнен природен газ. Затова българо-сръбската връзка реално ще е еднопосочна - от нас към съседите ни и по нея пак ще тече руско гориво.


Впрочем идеята за газовата връзка до Ниш е още от 1998 г., когато бе подписан транзитният договор с Газпром. В контракта руснаците визираха именно този участък, обещавайки с допълнителен анекс да бъдат уточнени самото строителство и размерът на транзитна такса, която да позволи на Булгаргаз да финансира съоръжението. Подобен анекс така и не бе сключен, но пък е готов проектът на отклонението. Той бе разработен от Топенерджи, а след ликвидирането на дружеството - усъвършенстван от Овергаз. Сега, при все че обслужва интересите главно на Газпром и Сърбия, интерконекторът ще бъде реализиран с европейски пари. През седмицата министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев потвърди, че договорът за изграждането на интерконектора между Дупница и Ниш ще бъде подписан до края на годината. А същинското строителство ще започне през 2013-а или 2014 година. Дължината на тръбата на българска територия е 50 км, а останалите 100 км са в Сърбия. След завършването й по нея ще може да се пренасят 2 млрд. куб. м синьо гориво годишно.


Друг е въпросът дали реализирането на начинанието ще се вмести в сроковете на оперативната програма Конкурентоспособност и ще успеем ли да усвоим парите за него?


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Заявление за намаляване на цената на природния газ на входа на българската мрежа с 9.3% внесе през седмицата в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Булгаргаз. Изпълнителният директор на обществения доставчик Димитър Гогов посочи, че реално вносната цена ще падне със 70 долара за 1000 куб. м спрямо сегашните тарифи.


Според председателя на енергийния регулатор Ангел Семерджиев намалението ще е по-голямо - 9.83%, тъй като комисията ще преразгледа валутния курс, както и количествата газ, които Булгаргаз ще вземе от Газпромекспорт и ще нагнети в газохранилището в Чирен. По думите на Семерджиев цената на топлоенергията също ще намалее - от 3-3.5 до 7-7.5 на сто за различните топлоснабдителни компании. Цената на топлоенергията може да пада още, ако дружествата увеличат доверието на клиентите си към услугата. Тарифите им са приемливи, но начинът на доставка за част от клиентите не е удовлетворителен. Затова дружествата трябва да вземат мерки за спиране на отказа на клиенти от парно и присъединяването на нови абонати, отбеляза председателят на ДКЕВР.



Шефът на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов коментира поевтиняването на газа от януари като добра новина, но посочи, че така големите консуматори на синьо гориво в страната само ще намалят загубите си от повторната рецесия в европейската икономика, която е по-страшна от тази през 2008-а и принуждава фирмите да търсят нови пазари извън Европейския съюз. Така той опроверга прогнозите на Делян Добрев, че свалянето на цената на газа ще намали годишните разходи на българската икономика с 300 млн. долара.














Facebook logo
Бъдете с нас и във