Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВПИСВАТ ДИСПАНСЕРИТЕ В ЧЕРВЕНАТА КНИГА

Специалистите в диспансерите от известно време нямат покой. В становище, изпратено до парламентарната здравна комисия, Министерството на здравеопазването препоръчва диспансерите с повече от 80 легла да се преобразуват в специализирани болници за активно лечение, а останалите - в отделения към съответните областни многопрофилни болници.
Това е поредното глупаво намерение на здравното ведомство. Истинското име на това предложение е, че се прави опит да се ликвидират диспансерите в този вид, в който те съществуват в момента, твърди депутатът от Демократи за силна България доц. Васил Паница. Според заместник- председателя на комисията доц. Атанас Щерев обаче бъдещите модерни диспансери трябва да бъдат специализирани или многопрофилни болници. Още преди две-три години е била подготвена промяна в Закона за лечебните заведения, с която те да се преобразуват в медицински центрове или в специализирани болници - в зависимост от наличието или липсата на стационар.

Днес в страната функционират 13 диспансера за пневмофтизиатрични заболявания, 12 - за онкологични, 11 - за кожно-венерологични, и 12 - за психиатрични заболявания. След като няколко години този вид лечебни заведения стояха в седма глуха, а здравата каса отлагаше до последно да ги включи сред договорните си партньори, сега изведнъж големите стратези решиха, че те трябва да се трансформират в някаква друга структура. Естествено това не означава само смяна на наименованието, но и нов начин на финансиране, нови или по-скоро отнемане на някои досегашни функции. По традиция обаче за тези детайли в България се мисли след преструктуриранията.

От здравното министерство признават, че диспансерите са в неравностойно положение спрямо останалите лечебни заведения за извънболнична дейност, що се отнася до финансирането. В същото време се отправят обвинения за двойно финансиране, когато освен от общинските бюджети те получават пари и от здравната каса по определени клинични пътеки.
Държавата не може да дезертира от задълженията си към социалнозначимите заболявания, подчертава д-р Константин Терзов - управител на Пневмофтзиатричния диспансер в Пазарджик. И за да се разсеят съмненията за двойно финансиране, той предлага държавната субсидия да остане за преминали болни от туберкулоза, само че сумата да е адекватна на действителните разходи. А за нетуберкулозните болести да останат парите от касата по клинични пътеки.
Структурите и източниците на финансиране на диспансерите трябва да се запазят, смятат от Националното сдружение на общините. Само през 2005 г. те са осигурили допълнителни средства за диспансерите в размер на 9.3 млн. лева. Според представители на сдружението тези лечебни заведения са без аналог в медицинското обслужване, решават социалнозначими здравни въпроси и трябва да са приоритет и на държавата. Механичното им преобразяване няма да реши проблемите - по-добре е диспансерите да се оставят на техните собственици - общините и местните власти да преценят по какъв начин ще гарантират дейността им.
Пациентите нищо няма да спечелят от закриването на диспансерите, убедена е и д-р Мария Рачева - управител на Междуобластния онкодиспансер във Велико Търново. В болниците за активно лечение хората влизат, лекуват даденото заболяване и си излизат излекувани. Онкоболните или пациентите с опасна инфекция - сифилис, СПИН, или с туберкулоза, са хроничноболни. Не може да се смесват хронично и активно болни, категорични са специалистите. Затова и в цял свят има болници за активно лечение и други заведения за хронично болни, за долекуване и т.н.
Ако онкодиспансерите минат към многопрофилните болници, за пациентите ще се появи друга неприятна последица - ще бъдат принудени за всяко изследване да вземат направление от личния лекар. Става дума за 300 хил. души и касата в такъв случай трябва да предвиди поне същия брой направления - нещо немислимо при бюджета, с който разполага. Тоест реални са опасенията, че тези болни могат да останат без контрол и без лечение.
Някой от здравното министерство май е не е чел Закона за лечебните заведения или го е чел много отдавна - отбелязва пред БАНКЕРЪ д-р Рачева по повод министерското предложение. - По сега действащите закони не може предприятие да смени така лесно собствеността си - от общинско търговско дружество да станат държавно. Неотдавна тя е обсъждала с председателя на парламента Георги Пирински някои дейности, които онкодиспансерите принудително са спрели поради липса на финансиране. Пример е скринингът, на който в западните страни много държат и за който отпускат доста пари. Тези скринингови програми трябва да се извършват в онкологичните диспансери, а не в някакви случайни центрове и болници. След толкова правителства и техните заповеди за съкращения в диспансерите не останаха хора, които да извършват профилактика и скрининг. Затова сме на това дередже. Сега при наличието на пари от еврофондовете е необходимо всичко това да се възстанови, казва д-р Рачева. В момента в България 30-32 на сто от онкоболните се откриват късно - когато болестта е вече в III и в IV стадий. Тези хора не подлежат на комплексното класическо лечение и затова консумират много пари за скъпи медикаменти. Именно чрез скрининговите програми заболяванията се откриват в ранен стадий, когато още не са необратими и лечението е много по-евтино и ефикасно.
Реално погледнато, никой не отрича спецификата и полезността на диспансерите. Специалистите, работещи там обаче, са в треска, защото реформа у нас стана синоним на съкращения, свиване на разходи и закриване на структури. Налага ли се, питата риторично те, да разрушаваме това, което функционира и е полезно за обществото, особено сега, когато не е ясно какъв ще е резултатът от единното финансиране на болничната и извънболничната помощ от здравната каса.
Когато диспансерите влязат в структурата на многопрофилните болници за активно лечение, ще започнат съкращения, а поликлиничната им част ще се разпилее, но май това е целта - подозира д-р Константин Терзов. - Още не се знае с какви пари ще разполагат финансиращите органи, заплатите на места са по-малки и колегите се бунтуват, но здравните стратези решават да правят промени в други сектори. Какво да очакваме тогава? Пълна бъркотия навсякъде.

Facebook logo
Бъдете с нас и във