Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Войната посече транспорта

Войната в Украйна удари най-жестоко транспорта. Хиляди полети до и от Русия и Украйна веднага бяха анулирани. Сухопътните връзки умряха. Морските – също. Войната уби със замах традиционни транспортни линии, градени трудно и упорито с години. А бъдещето им остава неизвестно. Засега.

 

От 26 февруари насам, заради войната в Украйна, бяха анулирани 16 полета седмично между София и Москва - по 8 полета в едната посока. Причината е, че спазвайки санкциите, наложени от Европейския съюз, България забрани излитане, кацане и прелитане всякакви въздухоплавателни средства, регистрирани в Русия. Москва светкавично стори същото.

Освен прекратяването на бизнес контактите, културните и лични връзки, наложените забрани със силен замах ограничиха сериозно приходите за концесионера на летище София – „Соф Кънект“ АД. Елементарната сметка показва, че за 8 излитащи и 8 кацащи полета, загубите само от летищни такси ще са средно по около 14 000 евро седмично или над 55 000 евро месечно.

Отделно от това, сериозни загуби ще отчетат фирмите, които обслужват на земята самолетите на „България ер“ и „Аерофолт“, магазините и заведенията на летището, от които много от пътниците пазаруват.

Много по-жестоки обаче ще са загубите за концесионера на двете ни морски летища във Варна и Бургас – „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ АД. По информация на „БАНКЕРЪ“ досега са

анулирани над 1300 чартърни полета с 350 000 пътници.

Става въпрос за официално закритите чартърни програми за превоз на туристи през летния сезон на 2022 г. както от Русия, така и от Украйна. Тъй като иде реч за двупосочни полети, това означава само едно: тази година българският туризъм ще се размине със 175 000 "братушки", решили да почиват по българското Черноморие. Означава и още нещо, разбира се - огромни загуби за хотелите, ресторантите, нощните клубове, концесионерите на плажове…

Какво ще е цифровото изражение на тези загуби - все още е трудно да се каже, но по най-груби изчисления говорим за не по-малко от 80 млн. лева.

Освен въздушният транспорт, войната удари и "събратята" му по суша и море. За всички трябва да е ясно, че превозите на всякакви товари за и от Русия вече са в миналото и още дълго ще си останат там.

На теория превозите с тежкотоварни автомобили са възможни по две направления.

Първото е през цяла Турция и Грузия – до Южна Русия, към Краснодар, Ростов на Дон, Волгоград, Астрахан, Воронеж и т.н. Второто е на север към Москва, Петербург и пр. - през Румъния, Унгария, Словакия, Полша и Беларус. И двата маршрута обаче са толкова дълги, че обезсмислят превоза на какъвто и да било товар. На всичкото отгоре минават през държави, които не са членки на ЕС, а това допълнително усложнява и оскъпява процеса.

По информация на „БАНКЕРЪ, в неведение остава само персоналът, обслужващ

единствената директна транспортна връзка

между България и Русия – фериботът между черноморската ни столица и порт Кавказ (Керченския проток).

„Засега не знаем какво да ви кажа предвид извънредната обстановка. Желаещи да пътуват с ферибота има, на опашка чакат много камиони – и тук, и в порт Кавказ“, обясни по телефона любезен женски глас с руски акцент от името на корабоплавателната компания „Варнафери“. И уточни, че чакат не само информация, но и разрешаване на наложените от войната проблеми.

А проблемите пред превозите в Черно море наистина са сериозни. Още в средата на февруари големи международни застрахователни компании, базирани в Лондон, обявиха териториалните води на Русия и Украйна в Черно и Азовско море за зони с висок риск, поради което се отказват застраховки за плавателните съдове и товарите. А за всички е ясно, че

без застраховка нито един капитан няма да вдигне котва.

За читателите ще припомним, че фериботната линия гр. Варна – порт Кавказ бе открита навръх 3 март 2009 година. Тя бързо стана популярна, тъй като спестява на превозвачите над 800 км разстояние, много време и пари за транзитни такси. По линията се превозват големи количества пропан-бутан (с жп цистерни), химия, храни, а напоследък и пелети - заради по-ниските им цени.

Крайният извод за транспорта е, че тази индустрия ще пострада много по-сериозно от войната в Украйна, отколкото от ограниченията заради корона вируса.  В края на миналата година световната авиация (в т. ч. и българската) успя да възстанови полетите до около 60% спрямо предпандемичните си нива. Със затварянето на такъв голям авиопазар като руския, плюс украинския и белоруския, полетите ще паднат с 10-15 на сто. Тоест - около

50% от европейския авиофлот трайно остана на земята.

При това положение, въздухоплавателната индустрия го закъсва в още една посока - поръчките на нови самолети в „Боинг“, „Еърбъс“ и „Ембраер“ ще паднат допълнително.

И накрая - санкциите спрямо Русия и Беларус ще ударят като бумеранг и производителите на самолетни части в САЩ, Канада, Франция, Германия и куп "трети" страни. Защото огромната част от "международния" самолетен парк на Русия и Беларус се състои от „Еърбъс“ и „Боинг“. Не след дълго ресурсът на тези самолети ще изтече и те трябва да влязат за ремонт. А като няма резервни части?

За вътрешните си полети, Русия и Беларус постепенно ще подменят западните самолети със собствено производство. Санкциите ще послужат като катализатор за новите руски разработки от типа МС-21 (Магистрален самолет на XXI век - бел. авт.). Самолетът вече мина част от изпитанията и до серийното му производство остава твърде малко. По вътрешните полети в Русия отдавна летят и „Сухой Суперджет 100“, така че няма да е изненада, ако на тези самолети им бъде разрешено да пътуват до Китай, Монголия, Иран и пр.

Що се отнася до сухопътния и морския транспорт, войната в Украйна окончателно ще доведе до тотална промяна във веригите на доставки на много суровини и стоки. В крайна сметка, руските гости ще бъдат заменени с други, защото и туризма не търпи вакуум. Най-тежко обаче войната ще се отрази на енергетиката ни, която няма абсолютно никаква готовност за преминаване към други източници на ядрено гориво и на петрол. 

Що се отнася до доставките на природен газ, дори интерконекторът с Гърция влезе в експлоатация още утре, дали цените на азерския газ все още ще са ни по джоба? И ако отговорът се окаже положителен, останалите 70% откъде ще ги вземем, че да компенсираме руското синьо гориво? Въпрос, който едва ли скоро ще получи някакъв отговор...

Белчо Цанев

Facebook logo
Бъдете с нас и във