Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Водещите дестинации за балнео и СПА туризъм са привлекли над 649 хил. туристи

С най-висока температура е минералният извор при Сапарева баня, като това е единственият в България и континентална Европа гейзер-фонтан (103ºС).

Минералните води са от съществено балнеоложко значение за България и са широко използвани за рехабилитация и санаториално лечение. Терминът СПА е свързан с водолечението, познато като балнотерапия. Минерална вода може да се използва както за външно приложение (чрез бани, вани, душове) при хидротерапията и водолечението, така и за инхалации или промивки при заболявания на носоглътката и горните дихателни пътища, и други подобни цели.

Класификацията на минералната вода зависи от нейното предназначение, както и от минерализацията ѝ. Също така може да бъде разделена на натурална минерална вода за пиене, минерална вода за външно приложение или други.

Много малко са страните в Европа, които могат да конкурират България в областта на СПА, балнео и уелнес туризма. С нейното изобилие и многообразие от термоминерални води и калолечебни находища тя заема едно от челните места в този вид туризъм. Страната ни е богата на минерални води. Проучени са над 550 находища с 1600 извора с общ дебит 4900 л/с. Преобладават слабоминерализираните минерални води, минерализираните минерални води, и газови води. С най-висока температура е минералният извор при Сапарева баня, като това е единственият в България и континентална Европа гейзер-фонтан (103ºС).

Водещите направления за пътувания се запазват, като това са Велинград, Хисаря, Разлог, Сандански, Троян и други. Водещи чуждестранни пазари общо за 13-те избрани общини , които са водещи дестинации за балнео и СПА туризъм, са Румъния, Р.С. Македония, Израел, Германия, Русия, Франция и Украйна. По данни на ЕСТИ от януари до август 2021 г. пренощувалите български туристи в тези 13 общини са над 649 хил., информира министър Балтова. И допълни, че чуждестранните гости за същия период са повече от 26 хиляди.

Министърът Балтова отбелязва, че на базата на анализ на ситуацията в сектор „Туризъм“ и взаимообвързаността му с останалите сектори на българската  икономика, са очертани най-важните предизвикателства, залегнали в Националния план за възстановяване и устойчивост. Министерството на туризма участва в заседанията на работната група за изготвяне на плана. Предложено е включването на туристическите предприятия като бенефициенти във фонда за енергийна ефективност и изпратена апликационна форма с искане този компонент да бъде допълнен конкретно със сгради в сектор туризъм, казва министър Балтова.

В настоящата версия на Националния план туризмът е включен в "Инвестиция 1", която е насочена към енергийна ефективност в сграден фонд. Вторият и третият компонент предвиждат мерки за финансиране за енергийно обновяване на нежилищни сгради, включително обществени сгради и сгради в областта на производството, търговията и услугите, както и сгради от сектор "туризъм", обяснява министърът. Туризмът се припознава и в рамките на "Инвестиция 9" за проучвателни дейности за разработване на пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електричество от геотермални източници.

Също така, туризмът е посочен в Програмата за развитие на регионите, чрез която ще се подкрепя изпълнението на инфраструктурни мерки, насочени към подобряване и развитие на здравните и социалните услуги, образованието, професионалното обучение, културата, спорта, туризма, устойчивата градска мобилност и други, отбелязва министър Балтова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във