Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Властта реже грубо достъпа до информация

Залагат ни капан, а ние се правим, че не го виждаме. Идната седмица Министерският съвет ще приеме промени в Закона за достъп до обществена информация, който значително ще ограничи и оскъпи правото на гражданите да питат и да вадят наяве факти, които не правят чиновниците щастливи.

Формално поправките в норматива се правят, за да се въведат разпоредбите на европейската директива 2003/98, отнасяща се до повторната употреба на информацията в обществения сектор. Само че, както често се случва у нас, с този иначе благовиден претекст нашите  управници се опитват да прокарат и коренно различни неща. Записано е например, че организациите от обществения сектор ще предоставят информация в отворен, машинночитаем формат, и заедно със съответните метаданни само "по възможност". С други думи, няма да са задължени, тъй като винаги ще се намери оправдание за това. Впрочем, да кажеш на администрацията у нас да направи нещо по възможност е абсолютно безсмислено. Доказват го и съществуващите от години законови текстове, забраняващи на служителите да изискват документи, които са налични в дадена администрация, а да си ги набавят по служебен път. Да сте чули и видели обаче някой да спазва този принцип? Не, разбира се, заради липсата на "по възможност". Същият ще е ефектът и сега.

Наред с всичко останало се предлага организациите от обществения сектор да не са длъжни да предоставят информация за някои финансови данни, когато това изисква нейното създаване, събиране или адаптиране или когато изисква "непропорционално много усилия", излизащи извън рамките на обичайната операция. Ами да! С какво право някой любопитен гражданин ще кара онези многобройни безхаберници по отдели и гишета да си нарушат идилията? 

Подобни похвати по никакъв начин няма да ни доближат до Европа, колкото и да крякаме, че и ние сме на Стария континент. Но следващите предложения за промени в Закона за достъп до обществена информация направо ни връщат далеч назад във времето. С тях неимоверно се разширяват сферите, за които изрично ще е забранено институциите да дават сведения за последващо ползване. Според действащите сега разпоредби такива са случаите, когато исканите данни са: извън правомощията и функциите на съответното ведомство; обект на право на интелектуална собственост на трето лице; създадени от обществени радио- и телевизионни оператори или училища, от научни и изследователски организации, от Държавния архивен фонд, библиотеки, музеи, оркестри, опери, балети, театри и от други научни и културни организации. Намеренията са занапред списъкът да бъде допълнен с данни, представляващи статистическа, търговска или професионална тайна или съдържащи лични данни. Това на практика засяга всички договори за обществени поръчки, споразуменията за услуги и какво ли още не, та чак до размера на заплатите, които получават висшите държавници. То не че и досега бюрокрацията беше отворена да предоставя такава информация, но поне можеше да питаме. 

Интересно как писачите на изброените ограничения са пропуснали да пипнат и §1 от допълнителните разпоредби на норматива? Който гласи, че: "Не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й." Посочено е още, че въпросният обществен интерес е налице, когато информацията дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; улеснява прозрачността и отчетността на институциите; разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица; опровергава разпространена недостоверна информация. Логично би било в този параграф да се допише, че той се отнася и до статистическата тайна и личните данни. Иначе никога не бихме могли да разберем какви бонуси, да речем, са си раздали в дадено министерство. 

Безспорно, най-неприятната изненада е, че достъп до обществена информация ще се отказва и ако заявителят не може да докаже правен интерес по случая. Това определение на практика развързва ръцете на чиновниците винаги да отказват данни, ако някой буден гражданин реши да ги тормози с питания като тези за броя на валидните лични карти на лица над 18 години преди избори или пък за разходите по назначените извънщатни сътрудници на някой министър. 

Все пак върхът на наглостта е идеята да се въведат допълнителни такси за предоставянето на метеорологични данни, информация за пътното движение, туристически справки, цифрови географски карти и други. Нелепото в цялата ситуация е, че тези ценни данни от публичния сектор, които биха могли да представляват основа за нови услуги с добавена стойност, би следвало да са под формата на т. нар.отворен код и да са общодостъпни. Точно затова по принцип е прието информация от обществения сектор да се предоставя безплатно или след заплащане на материалните разходи по възпроизвеждането и предоставянето й, както е и сега. В подготвения законопроект обаче са заложени три безкрайно широки и мъгляви хипотези, за които това правило няма да се прилага, а ще се начисляват такси и за оказване на самата услуга. А "за капак" съответните им размери ще се определят от отделените ведомства и ще могат да се различават значително. 

От Националната асоциация на секретарите на общините отиват дори още по-далеч. Нейният изпълнителен директор Васил Панчаров е подготвил официално становище, в което настоява да се актуализира заповедта на министъра на финансите №ЗМФ-1472 от 29 ноември 2011-а, за да се осъвременят цените на услугите "Предоставяне на достъп до информация". Мотивите му са, че "към момента цените едва покриват разходите за консумативи, а не включват времето и работата на съответните служители". Наред с това асоциацията на Панчаров предлага  срокът, в който съответната администрация трябва да се произнесе по дадено искане за достъп до информация, да бъде променен от две седмици на 14 работни дни, тъй като големите и средните общини срещали сериозни затруднения да го спазват.

В крайна сметка управниците у нас за пореден път показват как публичността и прозрачността са им крайно чужди. И че стоят много по-близо до отминалия социализъм, отколкото до съвременна Европа. Още по-лошото е, че и медиите, призвани да предупреждават обществото за подобни опасности, масово си затварят очите. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация формално бе подложен на обществено обсъждане цял месец - от 23 октомври до 22 ноември. Но остана напълно незабелязан. Пушилката около него навярно ще се вдигне чак при гласуването му в пленарната зала, и то ако някой от депутатите случайно вникне и задълбае в темата.

Иначе за парлама през седмицата правителството реши вицепремиерът по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова да отговаря за участието на България в инициативата "Партньорство за открито управление". Тя има за цел да осигури конкретни ангажименти от страна на държавните власти за насърчаване на прозрачността, овластяване на гражданите, борбата с корупцията и използването на новите технологии за укрепване на управлението. Дето се вика: с едната ръка ще взимаме, с другата ще даваме.

 

Лоши практики

От 2006-а насам "Програма достъп до информация" прави проучвания, които да оценят как органите на властта изпълняват задълженията си по Закона за достъп до обществената информация. Последно са били изпратени заявления към 535 административни структури, като: министерства, общини, агенции, комисии и други. От всички е поискано предоставянето на копие от договор за обществена поръчка. Резултатите от тази заигравка с чиновниците са крайно притеснителни. Едва 332 (62.1%) от структурите са отговорили навреме, а други 85 са просрочили 14-дневния законов срок. Цели 118 институции пък изобщо не са отговорили. Казано иначе, всяко четвърто ведомство е предпочело да не споделя информацията за сделката. Това е все едно Агенция "Пътна инфраструктура" да скрие с коя фирма е подписала договор за изграждането на дадена магистрала.

Абсолютни рекордьори по неангажираност са  Държавната агенция за бежанците, Главната дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" и още няколко, които не са отговорили цели 58 дни. Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и др. също са се скатали почти два месеца и са оставили запитванията за достъп до обществените договори без отговор. Не се е намерил и никой от стотиците служители на Министерството на околната среда и водите, който да реагира на писмото от неправителствената организация. 

Още по-интересно става, ако погледнем какво точно са отговорили иначе стриктните администрации. Конкретна информация са дали 71.2 на сто от запитаните, 14.9 са предоставили частична информация, а 13.9 са отказали да предоставят каквито и да е данни. Конкретно Агенцията за държавна финансова инспекция е отказала да даде копие от договор, под предлог, че същият не представлява акт на държавен орган, което е повече от абсурдно. Държавната агенция за национална сигурност обаче също си измива ръцете по този начин. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във