Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЛАСТТА ПАК НАРОЧИ БУЛГАРГАЗ ЗА КАСИЧКА

Несъбраните вземания са сред основните проблеми, с които трябва да се справи Булгаргаз, съобщи на 24 януари изпълнителният директор на дружеството Кирил Гегов. Газовата компания има да прибира около 250-260 млн. лева, като основната част от тях (около 160 млн. лв.) са задълженията на топлофикационните дружества в страната. По традиция челното място в списъка заема Топлофикация - София, следвана от Топлофикация - Пловдив и Топлофикация - Бургас. Другият основен длъжник е металургичният комбинат Кремиковци. Отделно от това Булгаргаз има да взима около 107 млн. лв. от фалиралия врачански комбинат Химко.
Ние класираме задълженията си в три категории - събираеми, трудносъбираеми и несъбираеми. В последната графа попадат фалирали предприятия като Диамант (Разград) и Кристал (Перник). С Кремиковци сме подписали няколко договора и смятаме вземанията ни за събираеми, обясни Гегов.
Човек направо може да завиди на оптимизма на дългогодишния шеф на газовата компания, но със сигурност той прекрасно знае, че проблемът със задълженията съвсем не е за пренебрегване. Въпреки подписаните погасителни планове с основни длъжници като Топлофикация-София и Кремиковци от четири години насам вземанията на Булгаргаз от тях си остават приблизително на едно и също ниво. През 2002-ра топлофикациите дължаха 150 млн. лв., следваше Химко с 80 млн. лв. и Кремиковци- 30 млн. лева. Година по-късно газовото дружество имаше да прибира 270 млн. лв., а сега се оказва, че дълговете към него вече надхвърлят 360 милиона. Днес обаче то не възнамерява да спира кранчето. Изпратихме писма до всички топлофикации, че до отминаването на студената вълна няма да ги санкционираме. След това ще преминем към сериозни разговори с тях, заяви Кирил Гегов.
В намеренията на газовия монополист да отложи финансовите санкции за по-топло време няма нищо лошо. Лошото е, че несъбраните му взимания доближават 400 млн. лева. Приблизително толкова имаше да събира Булгаргаз през 1998-1999 г., когато неговите задължения към хазната и борчовете за неплатеното синьо гориво се превърнаха в една от основните спънки в преговорите с Международния валутен фонд. За да подпишат първото тригодишно споразумение с България, експертите от Вашингтон тогава настояха всички необслужвани задължения на компанията да бъдат уредени и властта да престане да я използва като касичка за раздаване на милиони (така бяха квалифицирани неплатените суми за доставено синьо гориво). След съгласуване с МВФ кабинетът на Иван Костов разработи и утвърди специална програма за преструктуриране и финансово оздравяване на дружеството. Гласуван бе дори специален закон, според който на практика бяха опростени несъбраните държавни вземания от Булгаргаз ЕАД в размер 370 млн. лв. (за дължими мита и митнически такси, данък върху добавената стойност и начислени лихви за просрочие). Със същата сума бе увеличен капиталът на дружеството. За останалата част от неговите задължения към държавата то и Министерството на финансите подписаха специален погасителен план.
Сега, в началото на 2006-а, ситуацията доста прилича на тази отпреди 1999-а, особено що се отнася до навика на управляващите да използват Булгаргаз като касичка. Като финансови показатели на газовото дружество обаче ситуацията е малко по-различна: през миналата година то е внесло в държавната хазна данъчни, неданъчни постъпления и дивидент за общо 225 млн. лева. Отчитайки, че през 2005-а продажните цени са се увеличили едва с 9.6%, независимо от многократно по-високия скок на стойността на алтернативните горива и на доставната цена на синьото гориво, логично приходите на Булгаргаз са спаднали с 30 млн. лева - от 960 млн. през 2004 г. на 930 млн. лв. през миналата. Печалбата също е пострадала. Предварителният финансов резултат за 2005-а е 128 млн. лв., или с 32 млн. лв. под летвата от 2004-а. Любопитна подробност е, че спада в печалбите си дружеството обяснява с.... преминаване към нова методика в съответствие с изискванията на Международните счетоводни стандарти.
Доколко подобно обяснение е коректно, могат да преценят само дипломираните експерт-счетоводители. За националната икономика е по-важно съобщението, че Булгаргаз вече е готов да се преструктурира според изискванията на европейската газова директива за разделяне на дейностите по транспортиране на горивото и доставката му до потребителите в две отделни дружества. Ако бъде взето политическо решение това да стане, сме готови да го изпълним за девет месеца, каза пред БАНКЕРЪ заместник-министърът на икономиката и енергетиката и председател на борда на директорите на дружеството Валентин Иванов.
Според Кирил Гегов и линейният график за преструктуриране на компанията е готов и е изпратен за одобрение в Европейската комисия. Практически обаче България засега не може да изпълни другите две условия, които налага газовата директива. Първото е нито един от доставчиците на газ в страната да няма дял, надхвърлящ 75 на сто. Като изключим незначителния местен добив от находището край Галата, цялото синьо гориво у нас идва по договорите с Газекспорт. Реално статуквото може да бъде променено едва след 2010 г., ако бъде изграден успешно газопроводът Набуко. Второто условие - газотранспортната ни система да е свързана с тази на страна членка на ЕС, на този етап също е кауза пердута. Вярно е, че чрез транзитните газопроводи България е свързана с Гърция и Румъния, но те не са реверсивни. Тоест, горивото може да бъде подавано само в една посока. Освен това, според подписаните договори с Газпром, полученият транзитен газ не може да бъде реекспортиран.
Впрочем тези затруднения не засягат само България. От всички 25 членки на Евросъюза само 12 са споменатите изисквания на директивата. Чехия, Естония и Словакия нямат намерение да започват преструктурирането на газовия си отрасъл, тъй като са изцяло зависими от Газпром, а Люксембург, Португалия, Гърция и Финландия са договорили отлагателни периоди.
В Булгаргазобсъждат различни варианти как точно да стане разделянето. Възможно е да бъдат обедини транспортьорът и общественият доставчик в холдинг, в който да влезе и Булгартел - телекомуникационната фирма на Булгаргаз. По-малка е вероятността двете дружества да се обособят самостоятелно, а на по-късен етап да се влеят в мегакомпанията, която ще обедини активите на АЕЦ Белене и държавните ТЕЦ.
Докато страната ни зависи само от руското синьо гориво, правителството едва ли ще пристъпи към преструктуриране на Булгаргаз. Още повече че в момента Европейският съюз разработва специална програма за ограничаване на енергийната зависимост от Русия. Кабинетът обаче ще трябва да се откаже от касичката Булгаргаз и спешно да предприеме мерки за намаляване на задълженията към газовото дружество. Иначе при предстоящата енергийна инспекция рискуваме Евросъюзът да ни покаже червен картон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във