Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЛАСТТА НАРАМИ ЕВРОПЕЙСКИ ЖЕЗЪЛ

Всеки войник носи в раницата си маршалски жезъл, твърди старата максима. За немалобройната армия от държавни служители, които имат пряко отношение към интеграцията ни в ЕС, жезълът е във формата на пост в общите европейски институции.
Само няколко месеца преди евентуалното ни членство в общността обаче цари странно затишие около предстоящото разпределяне на висши и нисши постове в Брюксел. Първият полъх на бурята, която несъмнено ще се развихри в близките месеци, се усети с лансираното за пореден път през тази седмица искане на НДСВ час по-скоро у нас да се проведат избори за евродепутати. Във вторник (11 юли), след заседанието на политическия съвет на жълтата партия, нейният заместник-председател Пламен Панайотов отново представи пред журналистите идеята си за обединяване на президентските избори тази година с вота за 18-те ни пратеници в Страсбург. Като се оставят настрана тънките коалиционни сметки на царистите, поставеният от тях проблем идва точно навреме. Някак си неестествено изглежда в момент, когато страната ни е току пред входа на общността, дебатът за бъдещата ни роля в ЕС да се свежда единствено до това как (и по-скоро от кого) ще бъдат усвоени средствата от еврофондовете.
Колкото до изборите за българските евродепутати, договорът ни със страните членки, подписан през 2005 г. в Люксембург, е категоричен, че те трябва да се проведат най-късно до края на 2007 година. Но опасенията на НДСВ, че ако вотът не се състои тази есен, страната ни може да остане през първата година от членството си без представители в Европарламента са силно преувеличени. В споразумението ни с 25-те е посочено, че няма пречки първия път 18-те ни депутати да бъдат излъчени от Народното събрание. Така че поне юридически не съществуват никакви пречки сегашните наблюдатели, включващи хора от всички парламентарни групи, да бъдат преизбрани и да работят временно и като европейски депутати. Отделен въпрос е, че в най-скоро време Народното събрание все пак трябва да започне обсъждането на подготвения още през 2004 г. проект на закон за избор на народни представители в Европейския парламент. Той бе депозиран в деловодството на Народното събрание още през август миналата година, но отстъпи ред на други по-належащи нормативи. Документът предвижда 18-те щастливци, които ще заминат за Страсбург, да бъдат избрани по пропорционалната система (т.е. по партийни листи). Регламентиран е и статутът на бъдещите ни евродепутати. Той не допуска участие в правителството или в парламента на страна членка, а също така и с работа в някои от другите общи институции на Евросъюза (освен парламента).
Ако някои политици си правят сметки, че евентуалното им избиране за евродепутати ще им донесе сериозни финансови дивиденти, те са доста криви. На практика първите български представители в Европарламента ще получават възнаграждение равно на това на колегите им от нашето Народно събрание. Този принцип на формиране на заплатите им ще отпадне през 2009 г., когато изтича и петгодишният мандат на сегашния Европейски парламент. Тогава заплатите на всички 783 евродепутати ще бъдат изравнени и ще бъдат по 7000 евро (без допълнителните плащания). Това решение на практика ще облагодетелства пратениците на новите страни членки (включително и България и Румъния), чиито възнаграждения ще скочат неколкократно. Точно обратно - заплатите на депутатите от страни като Италия и Австрия (между 10 000 и 12 000 евро) ще бъдат орязани. Все пак това, което ще получават като екстра нашите евроизбраници след 2007 г. в сравнение с колегите им в националния ни парламент ще бъдат плащанията за покриване на транспорта, дневните разходи, настаняване и др.
Пътните разходи на парламентаристите обаче ще зависят от представените от тях разписки и квитанции за реално изхарчени суми. Така българите няма да могат да приложат схемата, която дълги години се използваше от някои западни депутати - да получават пари за самолетни билети първа класа, но да заделят част от тях, пътувайки с икономична. За периода, в който има заседания на комисии или пък пленарни дебати, българите в Европарламента ще получават от единния бюджет командировъчни в размер на 268 евро на ден. Депутатите ни ще разчитат също така на 3785 евро месечно като бонус към заплатата. С тази сума те ще трябва да заплащат наема за използваните от тях кабинети. Бюджетът ни за наемане на съветници пък ще възлиза на 14 865 евро на месец.
На доста по-добра заплата - 18 500 евро (без добавките за стаж и семейно положение), ще се радва онзи наш сънародник, който ще попълни квотата на България в Европейската комисия. Поне засега за него не се говори сред управляващите. Едва ли някой се съмнява обаче, че предстоят повече от любопитни преговори в рамките на управляващата тройна коалиция. Неофициално като най-сериозни се преценяват шансовете на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. Подобен подход избра през 2004 г., Полша, която номинира тогавашния си главен преговарящ, а сега комисар по въпросите на Регионалната политика на ЕС Данута Хюбнер. Не е изключено обаче престижният пост да стане предмет на сериозни политически пазарлъци между партиите от управляващото мнозинство.
При излъчването на българския комисар трябва да се има предвид, че неговият мандат ще продължи едва две години (до 2009 година). Освен това не е ясно и за какво точно ще отговаря той, след като почти всички атрактивни ресори вече са разпределени между сегашните 25 комисари на Жозе Мануел Барозу. Освен това предложеният от българското правителство кандидат ще трябва да получи доверието на Европейския парламент и на страните членки. Едва след това той ще заеме мястото си в изпълнителния орган на ЕС, което означава, че встъпването му в длъжност може да стане след януари 2007 година.
Макар да не изглежда чак толкова политически обвързан, не е за подценяване и изборът на наши представители в Съда на Европейския съюз. Както е известно, след 2007 г. той ще се състои от 27 съдии (по един от всяка страна-членка). Любопитното е, че те се посочват от съответните правителства. При решаването на сложните казуси магистратите са подпомагани от генерални адвокати, също номинирани от изпълнителната власт в различните държави. Управляващите у нас ще трябва да посочат и един висококвалифициран одитор, който ще замине на работа в Сметната палата на ЕС. Върху местните власти и работодателските организации пък ще падне отговорността да определят имената на 24 наши специалисти в Икономическия и социален комитет на ЕС и в Комитета на регионите.
За по-простосмъртните българи, които имат амбиция да станат евробюрократи остава надеждата, че ще преминат през иглените уши на организираните от Службата за подбор на персонал на ЕС (ЕПСО) конкурси за преводачи, юристи и администратори. Средната заплата, която биха могли да си извоюват, те започва от 3 хил. евро месечно и расте в зависимост от движението им в служебната йерархия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във