Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Вижда се краят на евтината пушилка

Управляващите толерират от години определени въглищни централи, натоварващи мощностите си буквално като за последно, въпреки очевадната липса на необходимите според европейските изисквания очистващи инсталации. Глобите, които им се налагат заради изхвърляните във въздуха отрови, са символични на фона на огромните печалби от продадения ток, които пълнят джобовете на енергийните лобита. Навярно тези андрешковски номера зад гърба на Брюксел щяха още да продължават, ако Европейската комисия не бе започнала процедура срещу страната ни за нарушаване на ангажиментите, поети по Директива 2003/87, определяща общата схема за търговия с квоти за емисии парникови газове от 2013 година.


След като усетихме тоягата

с огромно закъснение през май Министерският съвет набързо прие списъка с ТЕЦ-овете, които ще могат да разменят квоти на Общия пазар, а само преди броени дни бе пуснат за междуведомствено съгласуване и амбициозният проект на закон за ограничаване на изменението на климата.


Целта на норматива според Министерството на околната среда и водите е да даде обща правна уредба на обществените отношения, свързани с осъществяването на политиката по изменение на климата, като регламентира компетентните органи и уреди техните правомощия. Тоест намеренията са да се сложи край на сегашния хаос, при който компетенциите се поделят между министерствата на околната среда и водите, на икономиката, на транспорта и дори на земеделието.


В проектозакона вече ясно е посочено, че държавната политика по изменението на климата ще се определя от Министерския съвет, а с цялостното й провеждане ще е ангажиран министърът на екологията.


Специално внимание е отделено на Европейската схема за търговия с емисии за периода, който ще започне от началото на 2013 г. и ще приключи през 2020-а. Най-общо казано, държавата ще отпуска определени емисии парникови квоти на всяка инсталация, която отделя въглероден диоксид. Тези, които поддържат нивото на емисиите си под определените им граници,


могат да продават излишъка си

nbsp;


а пък по-големите замърсители ще трябва да си купят допълнителни. Всичко това отдавна е добре известно на теория, но на практика не се прилага по простата причина, че наказанията за нарушителите са твърде скромни. В действащия сега Закон за опазване на околната среда единствената разписана санкция е глоба от 200 лв. на всеки тон въглероден диоксид, за който дадена компания не е представила коректен отчет в ековедомството. Новият проектонорматив обаче предвижда въвеждането на далеч по-богата палитра от финансови санкции. Например физическо лице - оператор на инсталация, което осъществява дейност без разрешение, ще олеква с от 5 хил. до 10 хил. лева. А на юридическите може да им се наложи да плащат и до 100 хил. лева. В случай че предприятията не осъществят задължителния мониторинг на дейността си, глобите ще са между 1000 и 10 хил. лева.


Предвидени са и санкции за лицата от управителните органи на бъдещата платформа, на която на борсов принцип ще се продават квотите. В зависимост от провинението те също могат да достигат до 100 хил. лева.


Под лупа ще се следи дейността не само на ТЕЦ-овете и горивните инсталации, но и на


доставчиците на горива за транспорт

nbsp;


Последните ще е необходимо да достигнат до 6 на сто намаление на емисиите си парникови газове до 31 декември 2020-а. Това може да става чрез използване на биогорива, алтернативни горива и т.н. В случай че доставчиците не изпълнят тези изисквания, с всяка следващата година ще бъдат глобявани от 2 хил. до 20 хил. лева. Такава глоба се предвижда и ако не предоставят в Изпълнителната агенция Околна среда до 31 март на съответната година доклад за интензитета на парникови газове на доставените от тях горива.


Интересното е, че дистрибуторите ще получат правото да се обединяват за съвместно изпълнение на вменените им задължения.


Другият любопитен момент в проектозакона е


къде ще отиват приходите от търговете

nbsp;


с квоти за парникови газове. Половината от средствата ще постъпват в националния доверителен екофонд и ще се използват за предотвратяване на обезлесяването и увеличаване на залесяването, за насърчаване на прехода към видове транспорт с ниски емисии, за финансиране на научноизследователска и развойна дейност, свързана с енергийната ефективност, и др. Останалата част от парите ще се превежда по сметка на Министерството на финансите и ще отива за плащане на вноските на България в различни международни екологични фондове, за екологични проекти в съответствие с националните стратегии и планове, както и за... други бюджетни разходи. Какво се крие зад последната точка не е обяснено и е много вероятно това да е още едно потенциално кранче за запушване на евентуални пробойни в хазната.


Притеснителното в цялата работа е, че проектозаконът е пуснат за


обществено обсъждане през август

в разгара на отпускарския сезон. Някакъв по-активен дебат по него може да очакваме едва в началото на следващия месец, когато той вече трябва да бъде внесен и за разглеждане в Народното събрание. На този етап малкото на брой критики са само в интернет и са свързани най-вече със заглавието на проекта или с опасенията, че ще се наложи да се правят сериозни корекции в действащите закони за околната среда и за чистотата на атмосферния въздух.


Едно нещо обаче е сигурно още отсега. С влизането на норматива в сила всички засегнати от него ще са принудени да увеличат допълнително разходите си, което ще оскъпи произвежданата от тях продукция. Така в крайна сметка контрата отново ще отиде във фирмите и потребителите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във