Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЕРИГА ОТ БОРЧОВЕ

При нас - каза Алиса, задъхвайки се - когато тичаш дълго и с всички сили, няма как да не попаднеш на друго място.
- Каква бавна страна! - каза Кралицата - А пък тук трябва да тичаш с всички сили, за да стоиш на едно място! Ако искаш да отидеш на друго място, тогава трябва да тичаш най-малко два пъти по-бързо!
Люис Карол

Макроикономистите определят т.нар. междуфирмена задлъжнялост като бомба със закъснител, заложена под цялата стопанска система. Кога точно ще се запали фитилът - не е ясно. Но е сигурно, че част от икономиката на страната е минирана от взаимните дългове. И някои от играчите на червено плащат съответната цена за това.
Българската стопанска камара (БСК) обяви неотдавна, че публичните и частните задължения в България са достигнали до 55.1 млрд. лв. в края на 2004-а. Като абсолютната сума на междуфирмената задлъжнялост е над 34.5 млрд. лв., т.е. 62.6 на сто от всички дългове на предприятията. Към момента те вероятно са над 60 млрд. лв., смятат от БСК. В същото време БНБ оповести, че за миналата година брутният вътрешен продукт (БВП) на България е достигнал 41.948 млрд. лева.
Според изследването на стопанската камара от 1998-а досега, задълженията на предприятията са нараствали с 22% всяка година. БВП обаче се е увеличавал едва с около 5% годишно, а по-бавен ръст бележат и инвестициите. Ако тези темпове се запазят, стопанството и финансовата система ще бъдат подложени на сериозни рискове. Показателно е също, че в края на 2004 г. дълговете на фирмите от нефинансовия сектор на икономиката са 3.3 пъти по-големи от края на 1997-а, когато хиперинфлацията на практика ги обезценява, смятат от бизнес организацията.
Най-тревожната констатация в анализа
е, че задълженията на предприятията от реалния сектор вече са по-големи от техните приходи (без стойността на стоките) и ръстът им изпреварва ръста на продажбите, твърди Камен Колев, заместник-председател на БСК. Това означава, че дори и да искат, с текущото си производство и продажби фирмите не са в състояние да ги погасяват. Затова около 25 на сто от дълговете вече са в опасната графа просрочени.
Последните данни на Българската стопанска камара показват, че дълговете в частния сектор достигат 87% от общата междуфирмена задлъжнялост, докато на обществения се падат 13 процента. През 2002 г. това съотношение е било съответно 86 към 14 процента.
От 2003 до 2004 г. общите дългове към доставчици и клиенти, свързани предприятия и по търговски заеми (заемите между фирмите, в това число и стоковите), бележат ръст от 3.7 млрд. лв., отбелязват от камарата. Ако през 2001 г. задълженията към доставчици и клиенти са 9.141 млрд. лв., то в края на 2004-а те са вече 15.226 млрд. лева. При свързаните предприятия тези данни са съответно 4.655 млрд. и 8.510 млрд. лв., а при търговските заеми - 1.225 млрд. и 3.022 млрд. лева.
Отличници в надпреварата за трупане на дългове са предприятията от търговията, транспорта, производството на храни и напитки, метали, метални изделия, лекарства. Държавата също има своя принос в задълбочаването на проблема заради неравномерното разпределение на средствата от бюджета и политиката на субсидирали на отделни сектори на икономиката.
Грешката на бюджета е системна
твърди председателят на БСК Божидар Данев. Причината е, че правителствените разчети се гласуват през декември, като първостепенните бюджетни разпоредители са наясно с какви ресурси ще разполагат едва през март следващата година. Самите пари обаче достигат до болниците, училищата, детските градини и др. чак през септември. А дотогава те вече са станали длъжници на частния сектор, който през цялото време е правил доставки. Освен това към края на 2004 г. невъзстановените данъци на републиканския бюджет са 1.115 млрд. лв., т.е. около 40% от всички данъчни задължения на предприятията за годината. Което е с 205 млн. лв., или 18 % повече в сравнение с края на 2003 година.
Бизнесът страда и от хронични трудности с връщането на данък добавена стойност (ДДС). По неофициална информация сега около 600 млн. лв. са блокирани в ДДС-сметки, а отделно за обслужването им се плащат близо 1.3 млн. лв. месечно. След отпадането им тези средства ще могат да се използват като оборотни. Затова пък срокът за възстановяване на данъчния кредит ще остане по общия ред - 90 дни. Днес фирмите със сметки би трябвало да си го връщат до 45 дни. С премахването на ДДС сметката, заложено в новия проектозакон за данък добавена стойност, ще се удължи срокът за възстановяване на налога - в границите на 135-дневен период, в който се прави неговото прихващане, плюс 45-те дни за възстановяването му. В този смисъл, хазната отново ще спечели от промените, докато средствата на частниците ще остават замразени.
Политиката на субсидии също опорочава финансовата дисциплина в икономиката. В черния списък на държавните длъжници влизат БДЖ, части от холдинг Тютюн, някои предприятия от минната промишленост, енергийни дружества, както и общински фирми, свързани с топлофикацията, градския транспорт и др. Заради очакванията, че ресурсите ще бъдат отпуснати, икономическите агенти сключват договори предварително, но твърде често плащанията по тях не се осъществяват. Така че всъщност държавата се е превърнала в един от основните виновници за дълговата игра, без засега да дава видими признаци, че има намерение да предприеме сериозни мерки за промяна на ситуацията.
Все пак в анализа на БСК има и позитивни моменти -
делът на банковото кредитиране
през последните години се увеличава забележимо и действа лечебно върху ръста на междуфирмената задлъжнялост. Заемите от финансови институции са се вдигнали от 17.88% през 2001 г. на 23.2% към началото на 2005-а. Над една трета от кредитите (34%) вече са дългосрочни (31% предната година), което също е позитивен признак, защото означава повече инвестиции в производството.
Според неангажираните с властта икономисти в случая става дума за забавяне на оборота на националния капитал, което може да прерасне в ликвидна криза на фирмите от реалния сектор. Другият проблем е, че веднъж попаднали във веригата от дългове, фирмите остават в блатото докрай. В началото те не успяват да получат навреме или изобщо не получават парите си от продадени стоки и услуги. Затова са принудени да бавят или да не плащат на работниците и служителите. По-нататък се преустановяват и разплащанията с НЕК, ВиК, БТК и т.н., като паралелно се натрупват дългове за местни данъци и такси и данъци към републиканския бюджет. Дупките в бюджетите на длъжниците генерират данъчни задължения и към персонала, и към социалното осигуряване.
От доста години властта говори и се опитва
да проправи път на Института на частния съдия-изпълнител
в правната ни система. Идеята е, че по този начин ще бъде осигурено бързо, качествено и ефективно събиране на задълженията. Наред с това конкуренцията между частните изпълнители ще понижи разходите за събиране на дълговете, което пък ще намали разходите на данъкоплатците и ще стимулира икономическия растеж. На този етап обаче идеята се препъва в неясноти и пазарлъци, свързани с тарифата и таксите за услугите на частните съдия-изпълнители.
Иначе в страни като Турция и Гърция например неплащането на задължения се третира като престъпление, докато нашата държава е в ролята на пасивен наблюдател на постепенния фалит на предприятията. Съвсем зад борда изпадна и идеята на НДСВ, обявена още през 2002 г., за промени в нормативната уредба, така че да стане възможно превръщането на фирмените заеми в облигационни емисии (секюритизиране), които да се търгуват на фондовата борса. Може би защото подобен род инвестиционно посредничество по сделките с въпросните дългове е далеч по-скучно занимание от политиката.

Е-дългове
Експерти на БСК разработват ИНТЕРНЕТ борса, която ще поддържа база данни за български и чуждестранни компании, които са готови да купуват или продават вземания към фирми. Те ще правят оценка за истинността на вземането и състоянието на длъжника, от която ще зависи на каква цена ще се продават дълговете. Съществуват компании със свободен финансов ресурс, които биха проявили интерес към откупуването на такива дългове срещу придобиването, например на активи от длъжника, смятат от стопанската камара. Досега в бизнес организацията са постъпили шест предложения за продажба на дългове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във