Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВАС се изправя пред капана заложен за "Дунарит"

Споровете за оръжейния завод преминаха по стъргалото на всички съдебни инстанции

„Хората имат право да правят всичко, което не е забранено от закона, а закон против лъжите няма“.

Този цитат от емблематичния  роман на Джоузеф Хелър „Параграф 22“, чието заглавие отдавна се е превърнало  в синоним за абсурдно действие  може да бъде сравнен  едно към едно със ситуацията , в която вече четири години е вкаран оръжейният завод „Дунарит“. И то от една офшорка  с неясни собственици и с вече приключена бизнес история. Става дума за Регистрираната  на  Британски Вирджински острови - Viafot Limited , чрез българското й  "представителство" - "Виафот Инвестмънт България" ЕООД , чийто краен  "бенефициент"  и реален собственик се оказа адвокатът на депутата-бизнисмен  от Движението за права и свободи Делян Пеевски - Александър Ангелов и която на всичкото отгоре вече е заличена в правния мир като дружество. Но успява да оплете такава мрежа от съдебни, прокурорски и институционални „плетива“, че изход от тях  не се вижда.

Съвсем наскоро предстои (но едва ли ще е последният ) нов епизод  от този меко казано

абсурден спектакъл.

Безспорен „принос“  към това „плетиво“  даде Комисията за защита на конкуренцията , ръководена от а“  Юлия Ненкова. На тази институция  й бе отредена  ролята на...откровен слугинаж в описваната  ситуация.

Стотици съдебни дела и безумни прокурорски обвинения съпровождат  проявеното  от собственикът на фирма "Емко" - Емилиян Гебрев "своеволие"да разшири бизнеса на компанията си (така както това се прави  в нормалните държави, сред които уж се числи и нашата), без да се съобрази с „началниците“  във върха на  властта.

Преди година 

вследствие  на скалъпен  съдебен процес,

дирижиран от същата тази  офшорка ("Виафот Инвестмънт България"), която  противно на всякакви правила атакуваше предишното решение на КЗК (от 11 август 2016 г), противно на всякакви правила за "съпричастност" към процеса, успя да удържи победа. Инак в това решение ясно беше записано, че „нотифицираната сделка, с която дружеството "Емко" придобива акции от капитала на  русенското „Дунарит“ АД, " не попада в обхвата на чл.24, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията“. Или преведено на човешки език, това означаваше, че "Емко" може да изкупи акциите на "Дунарит след решението на Общото събрание на русенския оръжеен завод за увеличение на капитала.

Върховният административен съд си изми ръцете, като прати  решението по казуса отново в КЗК, но този път с точни указания. Върховните съдии някак си проспаха факта, че „жалбоподателят“  декларираше своя "интерес"  за провалянето на сделката, единствено с намерението за  "проучване на пазара" за производство на боеприпаси, без да има данни той да е произвел и една гайка някъде по света...Затова пък дефинитивно  разпореди  на антимонополното ведомство  да „преосмисли“ предишното си решение ( от 2016-а) и поиска да бъде направено ново "задълбочено проучване" на намерението на "Емко" да влезе като водещ акционер в русенския оръжеен завод.

И преди в. „Банкеръ“ е писал, че хората на Юлия Ненкова  бързо се коригират в сходни ситуации  и като едни старателни  прислужници, обслужващи  нечии мераци, взеха,  че се разбързаха да изпълнят "указанията". Преписката беше образувана на 4 февруари миналата година  и преди да е минал и месец  - на 7 март, „задълбоченият“ анализ беше готов. Комисията излезе  с пространно двадесетстранично Определение ( № 315), в което същите тези  добросъвестни чиновници, които само допреди няколко месеца бяха защитавали  в съда предишното си решение (от 2016-а) с аргументи и факти, направиха нови "предварителни заключения".  В тах вече беше  записано, че "концентрацията между предприятия чрез придобиване на контрол от страна на "Емко" ООД  върху "Дунарит" АД  води до установяване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на пазара на производство и реализация на специална продукция". И по този начин на практика  „отсвириха“ възможността военният  завод да поеме по пътя на стабилизация и обновление.

Естествено това решение на Комисията, което и до днес звучи повече от несъстоятелно, беше атакувано в съда от адвокатите на „Емко“. Но както се казва

прангите на завода са сложени,

поне докато делото мине по стъргалото на всички съдебни инстанции.

Сега  Върховният административен съд е изправен пред дилемата как да се справи с купищата съществени нарушения в съдопроизводството до този момент. Да не говорим за погазването на твърде много регламенти на Европейската общност и решения на Европейската комисия, свързани с осъществяването на концентрация на сходни помежду си производства с цел увеличаване на конкурентноспособността им. И до ден днешен някак лежерно се подминава въпросът, как общо 1800-те работещи в "Емко" и "Дунарит", като обединена група ще установят "годсподстващото положение" на пазара (каквато беше формулировката на КЗК), когато общо в  седемте дружества, които се трудят на този терен, хората са над 18 хил. души. 

Според официалните данни към миналата година, работещите в "Арсенал"  са над 10 хил. души, във ВМЗ "Сопот" те са над 5000, в "Аркус" - Лясковец, над 2500, в "Терем" и "Булармас" са около 300, а в "Максим" АД и "Електроапаратура" ЕООД  - над сто. Преведено на човешки език, това означава, че от комисията са приели, че 10 на сто от всички ангажирани с този тип продукция  щели да установят "господство" над другите 90 на сто...?!

Да не говорим

за другия очеизваждащ факт,

свързан с изследването на общия пазарен дял на предприятията, които биха били засегнати от тази концентрация. От дадената доста конкретна справка за общия пазарен дял на "засегнатите" от концентрацията предприятия, съгласно методиката на самата Комисия за защита на конкуренцията и от преценката само на петте най-големи участници на пазара, която Комисията е направила, се вижда, че на практика концентрация няма.

От нагледно приложена таблица в преписката по казуса, изготвена на база годишни финансови отчети, регистрирани в Търговския регистър за периода 2014-2017 г. става ясно, че пазарният дял на обединената група ("Емко" и "Дунарит") имат дял 33.16% през 2014, но той намалява значително до 2017 г., когато вече е 23.28 на сто?!

От всичко казано дотук и за най-непредубедения става ясно, че сметката на Комисията няма как да е била точна - дори ако се базира на теория на вероятностите. Остава открит и въпросът, защо и до днес адвокатите на фирма "Емко“  са били лишени от достъп до всички материали по преписката, както от Комисията, така и от съда. А тази тайнственост, облечена  във витиеватото тълкуване на „правилата за достъп“ на практика се поставят съществени спънки пред правото им на защита.

Да не говорим, че съгласно чл.55,ал.3  от Закона за защита на конкуренцията е записано ясно, че „ материали, посочени като съдържащи производствена или друга защитена от Закона тайна, могат да бъдат разкрити и използвани от комисията, в случай че са от съществено значение за доказване на нарушението или за упражняване на правото на защита на ответната страна“...

И не на последно място

трябва да отбележим, че някак необяснимо остава пренебрегването на факта, че съгласно разпоредбата на чл.24 от Закона за защита на конкуренцията, при преценката от съществено значение  са оборотите на предприятията-участници в концентрацията, които географски могат да бъдат разпределени към територията на Република България. Географското разпределение на оборота съвпада с мястото, където се извършва присъщата дейност по изпълнение на съответния договор и където продуктът действително е доставен на клиента ( т.196 и т.197 от Консолидираното юрисдикционно известие на Европейската комисия, съгласно Регламент ( ЕО) № 139 от 2004 г. на Съвета относно контрола върху концентрация между предприятия ).

В този смисъл са и решенията на Европейската комисия по няколко дела, свързани с казуси, при които трябва да се има в предвид именно „точката на продажба“.  А както самата КЗК е посочила  „реализацията на специална продукция  (бел.ред - на двете дружества) е извън територията на Република България и ЕС“ ...?!

Това на практика говори, че хората на Ненкова са стигнали до извода, че няма как при това положение да бъдат достигнати праговете на производство, които биха създали проблема с„господстващото положение на пазара“, но някак са решили да "пропуснат" този факт, за да „изсмучат“ от пръстите си възложеното им решение.

А за всички е ясно, че продукцията на тези две компании не остава в страната. И на най-незапознатите с темата е ясно, че  95 на сто от нея се изнася за трети страни и то с посредничеството на държавната фирма „Кинтекс“, която сключва договорите на ниво  правителства на съответните държави ...?!

При всичко казано дотук сега се очаква решението на върховните съдии, които ще докажат (или пък не) дали Решението им ще бъде основано на истинското право и колко независима (или пък не) е съдебната ни система. И колко "заклещен" (или пък не) е Върховният административен съд?!

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във