Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Вадят от нафталина автомагистрала „Рила“

S 250 17f98d88 4e34 4e30 a19b be2e295507e0

Кръгла маса на тема „Автомагистрала „Рила“ – свързаност, коридори, перспективи“ организират в сряда, 14 юли, Форумът за Балкански транспорт и инфраструктура и Научно-техническия съюз по транспорта. Целта е привличане на внимание на управляващите и обществото към един проект, с чието реализиране биха могли да се решат голяма част от проблемите на тежкия автомобилен трафик и екологията на столицата и Софийското поле.

 

Има у нас едни брадясали вечни инфраструктурни проекти, които – мине се, не мине – все се вадят от нафталина, за да се представят пред обществото и да се търси финансиране за тяхната реализация. Такива са тунелите под Шипка и Петрохан, каналът Русе - Варна, жп линията Левски - Бяла... Такъв е и проектът за изграждане на автомагистрала „Рила“ - байпасът между магистралите "Тракия" и "Струма".

Криво да седим, право да съдим! Всичките тези проекти - без грандиозния и безсмислен канал между Русе и Варна - наистина са изключително необходими на България и тяхната реализация би решила

множество проблеми на трафика и на екологията у нас.

Историята им продължава от няколко десетилетия до повече от век, като единствено тунела под Шипка има шанс да се "добере" до реална първа копка. Като изключим въпроса за цената и политическите пристрастия около него, изграждането му със сигурност ще доведе до драстично намаляване на движението през Прохода на републиката (т.е. през Хаинбоаз), където почти ежедневно стават тежки пътни катастрофи.

Изключително необходим - от инфраструктурна, екологична и икономическа гледна точка - е проектът за изграждането на автомагистрала „Рила“ (АМ „Рила“). Най-малкото, защото би извел целия транзитен автомобилен трафик - от Близкия Изток, Турция и Гърция към Румъния, Централна и Западна Европа - далече от София.

Да обясняваме ли по-подробно за какво става дума, или да споменем само хилядите ТИР-ове на денонощие,

милионите турски гастарбайтери всяко лято,

километричните тапи по околовръстното - от резиденция "Бояна" до "Люлин" или между Княжево и Перник (през Владайското дефиле)?

Идеята за проекта за АМ „Рила“ е хвърлена в публичното пространство преди близо половин век, като през годините е "сервиран" на обществото като „Далечен южен обход на София“ или като „Скоростен път „Рила“.

Проучванията започват през 1978 г. от тогавашното Главно управление на пътищата (ГУП) и „Пътпроект“. Едва ли са много хората, които все още помнят защо току що стартиралото начинание потъва в забвение за цели 15 години. За сметка на това обаче не са малко хората, които помнят с какъв апломб през 1994-1995 г. идеята бе реанимирана и бе взето "високо" решение да бъде направено технико-икономическо проучване с цел "Изнасяне на транзитния трафик по направленията „Север – Юг“ и „Изток - Запад“ далеч от столицата".

На 4 юни 1998 г. между Американската агенция за търговия и развитие (AATD) и ГУП е подписан Меморандум за разбирателство по Инициативата за развитие на Южните Балкани, в който се включва и проекта "Далечен южен обход на София".

Четири дни по-късно е подписан и финансов меморандум за

предоставянето на 400 000 долара безвъзмездна помощ

от AATD на ГУП за финансиране на Технико-икономическо проучване на проекта. То е възложено на три фирми - две щатски и една българска - и приключва през 2001 година.

На тази база, през 2005 г. е предложено трасето да е част от тогавашния Коридор № 8 България – Македония - Албания, а година по-късно са проучени и вариантите за връзката му с магистралите „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“.

През 2007 г. е възложено трасето да бъде разработено с магистрален габарит.

През април 2009 г., по инициатива на „Главболгарстрой холдинг“, Национална агенция „Пътна инфраструктура“ (НАПИ) приема проектна разработка, според която изграждането и експлоатацията на АМ „Рила“ ще стане чрез концесия. През юли 2009 г. обаче на власт идва Бойко Борисов и този проект е замразен. При това - трайно и безответно, въпреки очевидната му полза от транспортна, екологична и икономическа гледна точка. Ето и няколко доказателства с днешна дата.

Проучванията показват, че през последните пет години (2015-2020 г.), трафикът по направлението София – Кюстендил се е увеличил с над 27%, т.е. от 11 398 на 14 560 автомобила на денонощие, а между София и Дупница - с над 18% (от 16 500 – на 19 616 автомобила за 24 часа).

През същата петилетка, трафикът по Южната дъга на Софийския околовръстен път е скочил с почти 37% - от 26 898 на 38 280 автомобила в денонощие!

А според най-песимистичните прогнози, до 2025 г. трафикът към Кюстендил и Дупница ще се увеличи съответно с още по 2000 и 5000 автомобила, а за южна София – с 8000 - до 46 000 автомобила в денонощие.

Следователно и с просто око се вижда, че освен столица София на практика е и огромен авторазпределителен център между Западна и Северна Европа и Гърция и Турция. Нещо, в което лично се е убедил и всеки водач.

Положението може да бъде спасено единствено чрез изграждането на АМ „Рила“, категорични са вече близо половин век пътните експерти.

Бъдещата магистрала ще започва от АМ „Струма“ край Дупница и - заобикаляйки Самоков от север - се разделя в две посоки. Първото трасе минава през Ихтиман и свършва на магистрала "Тракия", а второто прави завой на североизток, пресича „Тракия“ при Елин Пелин (там е ще е втората връзка между двете магистрали) и през Лозенска планина ще се свърже с магистрала „Хемус“ край с. Потоп.

Така човек, който пътува от Румъния (съответно от Северна или Западна Европа) влезе в България през Русе или през Видин, може да стигне до Гърция, Турция, Македония, Южна Сърбия и Албания без изобщо да "помирише" София. По обратния път трафикът от Южните Балкани и Близкия Изток също няма да минава през столицата на път за "Моста на дружбата" или "Дунав мост 2".

Общата дължина на АМ „Рила“ ще е 107 км., а цената се движи в два ценови диапазона - 534.2 млн. евро (по 4.9 евро на километър) или 489.8 млн. евро (по 4.6 млн. евро на километър).

Ефектът е повече от безспорен: разстоянието между Пловдив и Дупница се скъсява с 48 километра, а времето за пътуване намалява с 60-70 минути. Тези две числа, умножени по няколко милиона МПС-та годишно и по Хикс тонове отработени газове, правят този харч наистина целесъобразен.

Дано!

Белчо Цанев

Facebook logo
Бъдете с нас и във