Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗНОСИТЕЛИ

Външнотърговското салдо на България продължава да е с отрицателен знак, но износът постепенно набира инерция и очертава сравнително стабилни тенденции. По данни от Националния статистически институт (НСИ) за десетте месеца на 2005 г. отрицателното търговско салдо възлиза на около 6.3 млрд. лв., като износът за периода е близо 15.1 млрд. лв. и отбелязва ръст от 18%, в сравнение със същия период на 2004 година. Което означава, че българското производство постепенно, макар и бавно, се съвзема, възвръща самочувствието си, като от време на време преодолява дори гравитацията на регионалния си балкански манталитет.
Важен компонент за икономическото и в частност за външнотърговското оживление е развитието на банковия кредитен пазар, твърдят макроикономисти. Експортното застраховане постепенно се утвърждава като един от най-сигурните механизми, чрез които бизнесът успява да покрие рисковете си от неплащане по външнотърговските контракти и да избегне евентуални сривове и намаляване на собствената си ликвидност. Продажбите с отсрочено плащане (с което всъщност се кредитира купувача) са все по-честа практика в съвременната външна търговия. Този тип сделки позволява договаряне на по-ниски и по-изгодни цени и повишава конкуренцията на фирмите, особено в условия на икономически преход, каквато е стопанската конюнктура на България.
Както е известно, повече от седем години у нас работи Българска агенция за експортно застраховане (БАЕЗ), която предоставя застраховки на плащания, като подсигурява експортните сделки на българското предприемачество. Уставният капитал на БАЕЗ е 10 млн. лв., а основният му акционер е Министерството на икономиката и енергетика.
БАЕЗ застрахова за своя сметка плащания срещу пазарен търговски риск, свързан с износ за някоя от 27-те страни от Европейския съюз. Агенцията обезпечава и плащания срещу непазарен риск за сметка на държавата. Тя застрахова и банкови кредити, отпуснати за предекспортно финансиране.
Обезщетения по сключени от БАЕЗ полици се изплащат от заделени специално за това средства в държавния бюджет. Доскоро те бяха фиксирани на 10 млн. лв., с които можеха да бъдат застраховани само ограничен брой сделки. От началото на 2005 г. Законът за експортното застраховане бе променен и новата схема се основава на т.нар. мултипликатор или коефициентно число (за 2005 г. то бе 10), с което се умножава предвиденият за експортно застраховане бюджетен лимит. На практика това означава, че бизнесът може да застрахова в БАЕЗ експортни сделки за повече от 100 млн. лв. за сметка на държавата. Обемът на застраховките през 2005 г. надхвърля 280 млн. лева. Клиенти на държавния застраховател са всички български търговски дружества, с приоритет на малките и средните предприятия, както и почти всички български банки. БАЕЗ застрахова не само плащания по сделки, но и банкови кредити и гаранции, включително акредитиви и инвестиции в чужбина. Застраховките са краткосрочни - до една година, но могат да бъдат за срок до пет или над пет години. Изискванията при средносрочните и дългосрочни полици е фирмите да докажат прецизно стопанско планиране в перспектива. Едногодишните застраховки на БАЕЗ са с мултиприциращ ефект за всички контрагенти на фирмата клиент, с което застрахователният риск се диверсифицира, а премията поевтинява.
Рамковите полици
са предпочитана от предприемачите методика и се прилага както за един чуждестранен контрагент, така и за всички останали по сделката, с които българският търговец е договорил разсрочено плащане. Покритите търговски рискове са свързани с евентуална неплатежоспособност на чуждестранния купувач или в случай че той забавя разплащателните си вноски. БАЕЗ осигурява максимално обезщетение - 85% от застрахованата сума. Ако в държавата на чуждестранния купувач се случат политически събития като война, стачки, ембарго, финансов мораториум, конфискация, национализация и други подобни обществено-политически и икономически сътресения, възможно е купувачът да спре плащанията си към България. При тези случаи застраховката за политически риск предвижда максимално обезщетение - 90% от размера на застрахованата сума.
Според експертите от БАЕЗ не съществува безрискова държава, нито абсолютно надежден търговски контрагент. Понякога загубите от просрочия на дължими суми се мултиплицират и са по-големи в сравнение с произтичащите от политическите рискове или от неплащане поради несъстоятелност на купувача. От първостепенно значение е и събирането на актуална информация за чуждестранния търговец. БАЕЗ я получава от междунродни и местни кредитни бюра, между които френското КОФАС и свързаното с него българско дружество Интеркредит, българският клон на немското бюро Кредит Реформ, румънското - Мелколм Консулт, турското Тюрк Ексим Банк, руското Ингосстрах, което неотдавна бе приватизирано, италианската кредитна компания САЧЕ и много други.
БАЕЗ предлага и застраховки на търговски плащания по сделки в България, с което подпомага редуцирането на друг негативен феномен, характерен за прехода - високата междуфирмена задължнялост. Застраховките покриват търговски рискове, свързани със несъстоятелност и забавяне на плащанията от страна на купувача, с период на отсрочване до една година и максималното застрахователно обезщетение - 85% от застрахованата сума.
Български инвестиции в чужбина
под формата на капитал, собственост, придобито имущество, нематериални права или услуги, също са част от продуктовия портфейл на държавната застрахователна агенция.
БАЕЗ застрахова в полза на износителя банкови гаранции за добро изпълнение на поръчката, за участие в търг или конкурс, за авансово плащане. С полиците всъщност се покриват рискове, предизвикани от основателно или неоснователно усвояване на гаранцията, от политически събития и административни решения на държавата, в която живее и оперира чуждестранният контрагент на българския търговец, както и ако настъпят природни бедствия, които могат да осуетят изпълнението на сделката.
БАЕЗ осигурява на фирмите износители и възможности за предварително или текущо финансиране на дейността им. Ако компанията е взела банков кредит, за да произведе стоката, която възнамерява да изнесе, БАЕЗ застрахова финансиращата банка, а търговецът получава по-благоприятни условия по кредита. Когато той има нужда от текущо финансиране на дейността си, може да прехвърли полицата срещу търговски или политически риск в полза на банката броени дни след като пласира в чужбина стоката си. Така на практика
фирмата избягва разсроченото плащане
и получава банков кредит, по който кредитната институция не заделя провизии (съгласно Наредба 9 на БНБ), тъй като прехвърлената в нейна полза полица е сключена за сметка на държавата и се класифицира като безрисково обезпечение.
Реализираният от Агенцията премиен приход за 2005-а ще стане ясен в края на януари 2006 г., но републиканският бюджет досега не е товарен с обезщетения, които на практика се изплащат от задължителните резерви на застрахователя. Понеже отдавна сме пропуснали шанса страната да се сдобие със специализирана Ексимбанка, каквато има съседна Румъния, перспективите пред експортното застраховане тепърва ще се увеличават успоредно с развитието на българската икономика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във