Банкеръ Weekly

след фанфарите

В транспорта пак го удариха на стратегии

Магистрали, магистрали и пак магистрали. Това бе мотото, под което преминаха последните няколко години от управлението на ГЕРБ. Някакви резултати вече се виждат, но все още предстои твърде много работа, за да се подредят парчетата от транспортния пъзел. Какви са намеренията показва приетата тези дни от правителството интегрирана транспортна стратегия до 2030 година. В нея е записано, че приоритети ще са ефективното поддържане, модернизацията и развитие на инфраструктурата и на интермодалния транспорт, подобряване на условията за прилагане на принципите на либерализация на транспортния пазар и повишаване на сигурността и безопасността. Документът се разпростира на впечатляващите 245 стр. (без приложенията). Но при по- внимателен прочит остава впечатлението, че той дава по-скоро статистическа снимка на отделните видове транспорт (как са се развивали през годините и какво е състоянието им сега), вместо да акцентира далеч по-съществено на конкретни трасета, които е необходимо да се развиват с предимство, за да се привлекат транспортни потоци.

В стратегията са разработени четири сценария - един референтен (текущото състояние на транспортната система) и три с бъдещо развитие. Като най-подходящ се препоръчва "вариант B". В него са включени всички инфраструктурни начинания, за които има идеен, технически проект и екооценка, проведени са отчуждения и е осигурено финансиране. Както и планирани за изграждане обекти до 2022-ра, за които ще е необходимо национално финансиране или държавни заеми от международни финансови източници. Залегнали са и проекти, чиято реализация ще е между 2022-ра и 2030-а.

В групата на инфраструктурните обекти, които вече са в процес на реализация, са рехабилитацията на жп линията Пловдив - Бургас (293 км) срещу 675 млн. лв., която трябва да приключи през 2022-ра, както и ремонтът за 959.2 млн. лв. на жп трасето Елин Пелин - Костенец, чийто краен срок е година по-късно. Финансирането и в двата случая е по новото издание на оперативната програма "Транспорт". 

По механизма "Свързана Европа" пък се осигуряват парите за други четири жп проекта  - "София - Елин Пелин" (132.96 млн. лв.), "Костенец - Септември" (348.6 млн. лв.), "София - Волуяк" (203.8 млн. лв.) и "Развитие на жп възел "Пловдив" (224.8 млн. лв.). Те трябва да приключат до 2020-а. С национално финансиране или заеми от банки ще се извърши строителството на жп линията Волуяк - Драгоман (258.68 млн. лв.), възстановяването на проектните параметри на трасетата Русе - Варна (749 млн. лв.) и Горна Оряховица - Каспичан (466 млн. лв.), модернизацията и рехабилитацията на отсечката Мездра - Горна Оряховица (647.663 млн. лв.), както и на жп линията от Карнобат до Синдел (338.4 млн. лв.). Крайният срок е 2022-ра. 

Най-сериозните жп проекти са разсрочени във времето. Към 2027-а трябва да са готови участъците Видин - Медковец (882.7 млн. лв.), Радомир - Гюешево (933.32 млн. лв.), Русе - Горна Оряховица - Димитровград (1.985 млрд. лв.), Радомир - Кулата (1.691 млрд. лв.) и железопътният възел София (419 млн. лв.). Трасето София - Перник (400 млн. лв.) е планирано за 2026-а, а модернизацията на линията от Медковец до Столник, за която ще са необходими 3.64 млрд. лв., ще е готова най-рано през 2034 година. 

По-различна е картинката при пътното строителство. Основният приоритет там е ясен - завършването с парите по оперативната програма "Транспорт" на магистрала "Струма", която уж трябваше да е готова за гръцката олимпиада през 2004-а. Намеренията са до 2020-а да е готов пътят от Благоевград до Крупник, от Кресна до гр. Сандански, както и тунелът "Железница", които ще струват общо 739.2 млн. лева. Довършването на магистралата през Кресненското дефиле - от Крупник до Кресна, е насрочено за 2022-ра и ще излезе 261.158 млн. лева. Другият по-голям европейски проект, който ще се реализира с европейски пари до 2020-а, е околовръстното на Кърджали. За него са предвидени 109.2 млн. лв. по механизма "Свързана Европа". В списъка са и няколко по-малки градежа като рехабилитацията на второкласните пътища Стара Загора - Раднево, Пловдив - Асеновград, на пътни отсечки по направленията Костинброд - Берковица, Варна - Кардам, Плевен - Ловеч и т.н. 

С пари от бюджета ще се строи липсващата част от магистрала "Хемус" между Ябланица и Шумен, оценена на 2.658 млрд. лева. Оставащите седем участъка твърде амбициозно са разчетени за изграждане в периода 2017-2022-а, но това явно е направено с оглед предизборните обещания на ГЕРБ. И с уговорката, че трасетата между Ябланица и второкласния път 35 (водещ към Ловеч и Троян), както и между Белокопитово и Шумен ще се финансират от оперативната програма "Транспорт", ако има такава възможност. Което на този етап изглежда малко вероятно. Сходна е ситуацията и с тунела под връх "Шипка", оценяван на 152.5 млн. лева. До 2018-а обаче трябва да приключи работата по околовръстното на Габрово (54.38 млн. лв., а до 2022-ра да са готови обиколните шосета на Казанлък и Бургас. 

Приключат ли всички тези проекти, се предвижда усилията и парите да се насочат към строителството на мостове по река Дунав. В периода между 2029-2034-а е планирано изграждането на цели четири подобни съоръжения - между Оряхово и Бекет (357 млн. лв.), Никопол - Турну Магуреле (357 млн. лв., Силистра - Калъраш (267.7 млн. лв.) и втори мост при Русе (267.7 млн. лв.). 

При този сценарий, макар и най-приемлив от гледна точка на разходи и ползи, извън сметките остават ключови проекти като магистралата към Сърбия, скоростните трасета между Видин и Ботевград, между  Кюстендил - Дупница - Самоков до пътен възел "Богородица" на магистрала "Тракия, както и скоростният път Русе - Бяла - Велико Търново - Габрово - Хасково - магистрала "Марица". Така че може да се очакват някои доста сериозни "рокади" в начертаните сценарии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във