Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В ПРИМКАТА НА ИНФЛАЦИЯТА

Да имаш малка инфлация е като да си малко бременна. Крилатата фраза се приписва на Франклин Рузвелт, който изведе САЩ от Голямата депресия. Ако Рузвелт е бил прав, то българската икономика на прага на влизането на страната в Европейския съюз (ЕС) си е направо трудна.
Само за първите три месеца на 2006 г. инфлацията вече удари 4.1 на сто. Което може да се окаже сериозен препъникамък по пътя ни към еврозоната. По дефиниция България трябва да спазва инфлационния критерий за членство в Икономическия и валутен съюз през 2009 година. В него изрично е посочено, че средногодишната инфлация в държавата не трябва да надвишава с повече от 1.5-процентни пункта инфлацията на трите страни членки с най-ниска инфлация. Маастрихтските критерии ни задължават да постигнем висока степен на ценова стабилност. При това въпросната ценова стабилност трябва да бъде устойчива.
Ако инфлационният критерий трябваше да се спазва към момента, то след сумиране на показателите на отличниците в ЕС и прибавяйки 1.5%, нашата обезценка би трябвало да е 2.6 на сто за 2005 година.
Наистина,
евродогмата за ниска инфлация
влиза в сила в момента, в който България стане член на ЕС и правителството декларира, че иска да се присъедини към еврозоната. Преди два месеца обаче шефът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише предупреди правителствените финансисти да внимават с този показател. Той може да се окаже основната трудност за членството ви в еврозоната, прогнозира Трише. И ни нахока за миналогодишните инфлационни постижения. Както е известно, през 2005 г. бюджетът бе сметнат при 3.6% поскъпване, но впоследствие се оказа, че реалният процент е 6.5 на сто.
През тази година гимнастиката с прогнозната инфлация, изглежда, съвсем изкриви сметките на управляващите. По лошото е, че грешките им всъщност удрят по доходите на хората. Защото при 4.1% поскъпване на стоките и услугите в потребителската кошница от началото на годината досега януарското вдигане на пенсиите с 5% на практика е почти изконсумирано.
С обещанието за задържане на обезценката в обозримото евробъдеще правителството взе решение за предсрочно въвеждане на високи нива на акцизите на цигарите и алкохола. Пак с това обяснение и бюджетът за 2006 г. беше вързан при инфлация до 4.9% в края на годината. В средата на март обаче настъпи истинска драма, защото стана ясно, че само февруарската инфлация е заковала цели 3 процента. А общо за първите три месеца на 2006 г. поскъпването е достигнало 3.8 процента.
Основен принос за рекордните стойности имаха 64% по-скъпите цигари, както и цената на алкохола, която скочи с 3 на сто. Захарта също даде горчив привкус на инфлационните показатели. От ноември 2005 г. до февруари тази година поскъпването й е с повече от 58%, което се отрази на цените на вътрешния пазар. Освен това лъснаха грешки с разпределението на квотите за внос на евтина захар с ниски мита, които допълнително стимулираха поскъпването на стоките.
Толкова високо
ниво на инфлацията не е отчитано от шест години насам
- от август 2000 г., пресметнаха статистиците. Седмици след това подопечната на финансовото министерство Агенция за икономически анализи и прогнози обяви, че актуализира оценката си за инфлацията за цялата година - до 6 на сто.
Според анализ на Банк Аустрия Кредитанщалт транспортът, здравеопазването, алкохолните напитки и цигарите са сред стоките и услугите, чиито цени у нас са с най-голямо отклонение от европейските. Това дава основание да се направи изводът, че предприсъединителната хармонизация на цените е основната причина за инфлацията в България, отбелязват от Банк Аустрия. Анализаторите също очакват средногодишната инфлация тази година да е 6 процента.
Някои икономисти обявиха, че акцизната инфлация през първите месеци на 2006 г. всъщност е логическа въдица. Както и елементарен начин държавата да увеличи приходите в хазната. При това веднага. Няма никаква гаранция, че инфлацията ще бъде задържана на някакви минимални нива, коментира финансистът Емил Хърсев. Според икономическия закон за едностранната еластичност на цените нещо, което се е вдигнало, обикновено след това не пада, припомни той.
Георги Стоев от анализаторската група Индъстри уоч също твърди, че инфлацията в България през годината ще надхвърли 6 процента. Той напомни, че през идните месеци се очакват нови тарифи за водата, тока, парното и природния газ. А България е зависима и от вносни суровини и материали, чиито цени на външните пазари също растат.
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) пък прогнозира 7.5% инфлация. Като основни фактори експертите откроиха продължаващото нарастване на паричното предлагане, високите цени на горивата, увеличаването на акцизите върху бензините, алкохола и цигарите. Главната причина за поскъпването на горивата у нас през тази година ще бъдат нетолкова косвените данъци, а
цената на петрола на международните пазари
Петролната заплаха е нещо, пред което вече коленичат всички световни икономики. През седмицата цените на петрола нееднократно превишиха рекордните показатели от септември миналата година. Във вторник (18 април) синьото гориво счупи нов рекорд - на Лондонската борса барел Брент се продаваше за 71.93 долара. Това е с 1 цент над рекорда от август 2005 г., когато ураганът Катрина порази крайбрежието на САЩ. Само през последната седмица черното злато поскъпна с повече от 10 долара за барел. Основна причина е напрежението около ядрената програма на Техеран. Иран е четвъртата световна сила в производството на нефт.
Повишеното световно потребление също е предпоставка за неудържимото поскъпване на нефта. Глобалното търсене на петрол през 2005 г. се е увеличило с почти един милион барела дневно, заявиха от Организацията на страните, производителки на петрол (ОПЕК). Междувременно най-засегнатите от поскъпването на горивата икономически сектори вече започнаха да повишават своите цени за продуктите и услугите си. Поскъпването на световните пазари доведе до увеличение на цените на горивата и у нас. За по-малко от месец ЛУКойл Нефтохим промени цените на бензините и дизела десет пъти.
Ситуацията е доста драматична на фона на обстоятелството, че сметките в бюджет 2006 са правени при прогноза за цената на петрола малко над 60 долара за барел. В хода на обсъжданията на сметките на хазната финансист №1 Пламен Орешарски заяви, че отрицателният ефект от галопиращите цени на петрола върху инфлацията в страната ще бъде преодолян още в бюджета за 2005 година.
Правителствените финансисти поясняват, че от 2003 г. насам именно възходът на цените на петрола и другите енергийни ресурси е основен виновник за дефицита по текущата сметка на България, респ. за инфлацията. Данните на Централната банка показват, че разходите за внос на тези продукти от 1.7 млрд. евро през 2002 г. са скочили до близо 3.0 млрд. евро през 2005 година. Само през миналата година за внос на енергийни ресурси България е похарчила с 52% повече спрямо 2004 година.
Азбучна истина е, че колкото по-високи са цените на петрола, толкова по-висока е инфлацията, толкова повече се забавят икономическият растеж и притокът на инвестиции. Според експерти на ИПИ 20-процентно увеличение на цените на горивата мигновено качва инфлацията с 5-6 % на годишна база. Така простите сметки насочват към извода, че инфлацията в България през 2006 г. може и да достигне 8-9 процента. От друга страна, хазната получава по-големи приходи, тъй като акцизът и ДДС формират 50 на сто от крайната цена на бензините.
България'2007 и след това - ценово цунами
Скок на инфлацията с няколко процента в първите месеци на следващата година заради предсрочното затваряне на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй по настояване на ЕС, обеща министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Загубата за енергийния сектор от предсрочното затваряне и на четирите малки реактора (I и II бяха изведени от експлоатация в края на 2002 г.) е 1.6169 млрд. евро. Повишението на цените на тока неизбежно ще натисне инфлацията - директно, т.е. ще оскъпи самата стока и ще доведе до оскъпяване на производството в другите отрасли. Така че увеличението ще засегне всички стоки в потребителската кошница. Очаква се и допълнителна инфлация заради въвеждането на акцизи върху електроенергията, въглищата и природния газ, които от своя страна също се използват в други производства. Цените на техните стоки също ще поскъпнат, което в крайна сметка ще се поеме от крайния потребител. За него остава безмълвно да преглътне максимата, изречена от Милтън Фридман: Инфлацията е единствената форма на наказание без законово основание.

ХИПОТЕЗИ
Средно два пъти в годината пред публика се поднася тезата, че курсът на българския лев би трябвало да се преосмисли. Последните твърдения за това се появиха в годишния икономически доклад до президента Георги Първанов, изготвен от работна група икономисти - основно членове на БАН и УНСС. Според тях в момента реалната му цена е 0.33 евроцента, или 3 лв. за 1 евро. Смята се, че тъй като инфлацията у нас е по-висока от тази в ЕС, левът е надценен спрямо еврото. И по тези причини българската икономика губи своята конкурентоспособност.
Далеч по-обосновани са теориите на защитниците на валутното статукво на българския лев. България се намира във Валутен борд и един лев се продава/купува за 0.51 евроцента, категорични са икономистите. Този курс беше въведен на 1 юли 1997 г. в страната именно с идеята да се укроти инфлацията, която беше достигнала 210% на месец. Именно бордът даде т.нар. стабилност на парите в България. На практика така се премахнаха монетарните източници на инфлация, т.е. възможността да се печатат все повече и повече пари отпадна.
Безспорен факт е също, че инфлацията в България е по-висока от тази в еврозоната. В този случай икономическата теория наистина повелява, че в действителност левът е поевтинял (според различни сметки около 40% от средата на 1997 г. досега). Но според Националния статистически институт (НСИ) на ниво брутен вътрешен продукт (БВП) България е на около 34% от ценовото ниво на ЕС-15, а на ниво потребителски цени е на около 50% от ЕС-15. Тоест валутният курс не изравнява ценовите нива и човек с едно евро в България може да си купи повече неща, отколкото с едно евро във Франция. Това е директен признак, че левът е подценен, твърдят икономисти. Разбира се, в България има неща, които са по-скъпи, отколкото във Франция, но твърдението на НСИ все пак е на усреднена база на потребителската кошница.
Затова евентуална девалвация на лева ще подкопае макроикономическата стабилност, особено ако се направи обезценка с 50%, което е много. Директният ефект е понижаване на доходите и намаляване на конкурентоспособността на икономиката. Освен това процесът на присъединяване към ЕС предполага приближаване на ценови нива, докато девалвацията би ни върнала с няколко години назад в този процес. От своя страна вносните продукти в малката българска икономика пък ще повишат значително инфлацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във