Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В ПАРЛАМЕНТА СЕ ЗАГРИЖИХА ЗА МАЙКИТЕ

Демографската криза у нас най-после достигна и до ушите и умовете на народните представители, които решиха да сътворят някои законови поправки в полза на младите майки.
Разбира се, идеята за промени в Закона за здравето, с които
заплащането на родилната помощ
да се поеме изцяло от държавния бюджет, далеч не е нова. Сега обаче от НДСВ внесоха специален законопроект, който вече мина не само в Комисията по здравеопазване, но и на първото четене в пленарната зала. Депутатите все още спорят за някои детайли, като например дали парите да се превеждат само на обществените или и на частните АГ-клиники? Чудят се и дали да се предоставят направо от здравното министерство, или чрез здравноосигурителната каса по специална наредба, защото грижите ще са гарантирани и за неосигурените жени? Но независимо от тези спорове парламентаристите проявяват рядко срещан ентусиазъм да направят промените и даже да ги въведат още от началото на 2007-а.
В момента раждането се заплаща от здравната каса, като съответната клинична пътека струва 400 лева. И тъй като годишно се раждат около 70 хиляди деца, то във финансовото министерство ще трябва да предвидят за тази цел най-малко 30-35 млн. лв. при правенето на бюджета за следващата година. Същевременно акушерите не пропускат да напомнят и за честите усложнения при родилки и бебета, които струват и по-скъпо.
Още два законопроекта станаха особено актуални след
протестите и исканията на майки
в Деня на детето. Тогава жените настояха месечните майчински да станат 250 лв. за първата година след раждането, а детските надбавки да се увеличат от 18 на 50 лв., и то за всички деца, независимо от доходите на родителите. Но за да се удовлетворят тези желания, ще са необходими повече от 600 млн. лв. изчислиха депутатите, с което дадоха да се разбере, че в близко бъдеще това няма как да се случи.
До някакви реални подобрения се очаква да доведат и два сходни проекта за промени в Кодекса за социалното осигуряване, внесени (преди 1 юни) от представители на парламентарните групи на тройната коалиция. Автори на първия са министрите от предишния кабинет - Христина Христова и Милен Велчев. Двамата предлагат за първите три деца след раждането майките да вземат
цяла година 90% от заплатата си
Сега те имат право на 135 дни болнични (от които 45 дни преди раждането), през които получават 90% от възнаграждението, върху което са се осигурявали предните шест месеца. След изтичането на този срок отпускът по майчинство продължава, докато детето навърши две години и през това време майките взимат обезщетение, съвпаднало тази година с минималната работна заплата (160 лева.).
Не бива да се допуска намаляване на дохода и влошаване на качеството на живота на майката именно в периода, когато ражда и отглежда своите деца, смятат вносителите на законопроекта. Необходимо е и получаваните от нея пари да не се възприемат като социална помощ, а като осигурително право. Според Милен Велчев в проекта на НДСВ е залегнал подход, който в Естония за една година е довел до 30% по-висока раждаемост.
Велчев и Христова настояват за още една съществена корекция - разделянето на фонд Общо заболяване и майчинство. Днес всеки работещ на трудов договор внася 3% в този фонд, но с повечето средства от него се изплащат болнични и само с една трета (около 135 млн. лв.) - обезщетения на майки. Ако се създаде
отделен фонд Майчинство
ще е сигурно, че парите няма да отиват за изплащане на болнични листове, твърдят жълтите депутати.
Докато обаче възраженията срещу удължаването на срока, в който майките ще взимат 90% от заплатата си, са свързани с финансовите възможности на бюджета, предложението за нов фонд Майчинство среща аргументи от друго естество. Председателят на социалната парламентарна комисия д-р Хасан Адемов (ДПС) например изтъква, че в 22 страни на ЕС фондът за общо заболяване и майчинство е един. Отделни фондове има само в Швеция, Финландия и Словения. На всичко отгоре съществуващият у нас единен фонд и сега има дефицит заради злоупотреби с болничните листове.
Според управителя на НОИ Йордан Христосков пък има смисъл от обособяването на самостоятелен фонд, ако той обхване не само майчинството, но и отглеждането на деца и родителството. Иначе може да се постави въпросът дали в него трябва да внасят мъжете и жените над фертилна възраст? Създаването на отделен фонд Майчинство допълнително ще затрудни технически осигурените лица и осигурителите. Важното е не да създадеш фонд, а той да е пълен, коментира пред БАНКЕРЪ и заместник-председателят на социалната комисия Петър Мръцков (Коалиция за България).
Мръцков, заедно с д-р Адемов, са вносители на втория проект за изменения в Кодекса за социалното осигуряване. Тяхното предложение е майчинските - в размер на 90% от заплатата, да се плащат не 135, а 200 дни. Цяла една година е прекалено дълъг период, в който майките се откъсват от професионалната си реализация, отбелязва д-р Адемов по повод законопроекта на НДСВ. Това противоречи и на принципите на Лисабонската стратегия. Европейската практика е родилите жени да се връща бързо на работното си място. Платеният отпуск за отглеждане на малко дете в Евросъюза е средно четири и максимум седем месеца.
Министерството на труда и социалната политика дебатира по нашия законопроект, а подкрепя другия, констатира с известно недоволство Христина Христова. Парламентът е одобрил и двата варианта, но в крайна сметка ще се направи комбинация от тях.
Решаващи при избора
очевидно ще са цифрите. По изчисления на НОИ удължаването на майчинските от 135 дни на една година ще натовари бюджета с около 53 млн. лева. От финансовото министерство са на мнение, че сумата ще е още по-голяма - 70 млн. лева. А за варианта на Адемов и Мръцков ще са необходими много по-скромните 20-22 млн. лева.
Крайното решение ще бъде взето след представянето на официалните становища на всички ангажирани с въпроса институции. Отсега обаче надделява схващането, че от 2007-а е добре да се започне с 200 дни отпуск по майчинство и обезщетение, в зависимост от заплатата на жената преди раждане, като до 2009-а този платен период постепенно достигне една година. Разбира се, със задължителната уговорка: ако държавата има финансова възможност за това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във