Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В омагьосания кръг на субсидиите

Подпомагането на българското земеделие - много въпроси, малко отговори

Държавата е парализирана. Икономиката е в полуразпад. А социалната ни система е на път да бъде взривена от хилядите безработни, с които ще ни "дари" кризата от пандемията и които със сигурност ще бъдат принудени да се опрат на и без това крехките й рамене. На фона на тази меко казано притеснителна картина,  визията за спасителната посока някак си ни убягва.

Както сочи историята, в годините назад страната ни е успявала да излезе от подобни кризи, не с помощта на индустриалните производства (които  у нас никога не са били  могъщи), а чрез прославялото ни в миналото българско земеделие.За жалост в сегашните години даже и  въпреки милиардите левове европейско финансиране, което идва по линия на гласуваните в Брюксел мерки за подпомагане на този икономически сектор,  резултатът  далеч не е ... „видим“.

Достатъчно е да погледнем рафтовете за плодове и зеленчуци, или за картофи в супермаркетите ни  и дори в малките хранителни магазини - навсякъде  в информацията за произход на стоката  четем – Турция, Германия,Гърция, Италия,Франция,Полша, Македония, Испания и дори Китай. И резонно изниква и въпросът   "къде по дяволите е широко рекламираното  родно производство?" И какво в крайна сметка е произведено с евросубсидиите ...примерно?

Защо след като през последните два програмни периода държавата ни изля над 12 млрд.лв. за развитие на земеделието, българските продукти са едва ли не невидими?

От близо десетина години, постоянно се поставя въпросът, че най-проблемните  сектори в земеделското производство са именно тези за плодовете , зеленчуците и картофите.. И въпреки, че всеки пореден министър на земеделието уж признава, че има проблем и се кълне, че се заема с неговото разрешаване, картината не се променя.

Затова пък не спират приказките,  че много от тези, които се титулуват като  земеделски производители и които усвояват сериозни европейски субсидии, не са толкова близко до земята, колкото до прославилите се в тези среди модели на

 схемаджийство и ...чертожничество.

Става въпрос за това, че  голяма част от европарите , "наречени"  за производството на български плодове и зеленчуци, ги усвояват  хора и фирми, които получават стотици хиляди левове помощи без да произвеждат продукцията, за която са прибрали парите.

За причините за това „промушване“  и за „покрадването“ се говори отдавна, но тежката чиновническо-административна машина продължава да работи на забавен каданс.

Тук е моментът да припомним, че все пак в края на август миналата година, скоро след смяната на министър Порожанов и назначаването на пети зам. министър и съветник,  издигнати от бранша, и след смяна на предишното ръководство  на най-голямата разплащателна агенция у нас -  Държавен фонд „Земеделие“  ( и освобождаването на предишния й началник Живко Живков след скандала с къщите за гости), новият изпълнителен директор  Васил Грудев демонстрира готовност да се  заеме с изчистването на замърляния й от години имидж.

Тогава за първи път „лъсна“ част от друг вид машинации с европейски пари. Експерти на Фонда разкриха измама за  близо 14 млн. лв. При извършени проверки на 541 фермери , които бяха декларирали, че върху  11 000 декара земи (по документи) са отглеждали зеленчуци, беше установено, че такова нещо изобщо липсва. До това разкритие обаче се стигна  не по инициатива на нашенските чиновници, а след сериозен натиск от различни организации на производители от всички краища на страната, които много преди това многократно бяха сигнализирали ресорния заместник министър и съветникът му за нередности при усвояването на евросубсидиите.

Едва след възложената почти доброзорлемската инспекция на експертите от разплащателната агенция през октомври миналата година, стана ясно, че до тогава проверките за получаването на пари  по мярката за т.нар. "обвързаната подкрепа" за производство на плодове и зеленчуци е ставала само въз основа на проверка на подадените документи за реализирана продукция. А назначените инспекции на място пък били само върху 5% от заявените площи за подпомагане. След като Грудев оглави разплащателната агенция така наречените "теренни проверки" върху заявените площи бяха увеличени на 20 %, независимо от факта, че самият той по това време определи всичко това като "масова" измама.

Установи се, че най-големите разминавания между декларирани и реално обработвани площи са открити в областите Хасково, Пловдив, Плевен и Благоевград.

По думите на Грудев например в област Хасково най-много несъответствия имало при производителите на краставици - при заявени 2744 декара, на които според внесените от фермерите документи би трябвало да бъде отглеждана тази култура,  не  бил открит нито един "жив зеленчук“...

Определенията за тези случаи разнообразиха нашенският фолклор с още доста - меко казано драстични случаи - като например, че вместо производство на пъпеши и домати било открито ...."тревясало поле", "фалшиви градини“, „погълнати от земята картофи“  и още куп подобни илюстрации на 

"заявени" за подпомагане производители на ...нищо.

Подпомагането по обвързаната подкрепа за производителите на плодове и зеленчуци беше въведено по времето на втория мандат на правителството на Бойко Борисов, когато земеделски началник беше сегашния министър на земеделието Десислава Танева. Това решение беше взето, тъй като дотогава средствата за допълнителното подпомагане на земеделските производители основно бяха насочени към зърнопроизводителите. Докато площите,чиито  стопани се занимаваха с производство на плодове и зеленчуци, все повече намаляваха. За 2018 година  ставката по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци беше 1277.62 лева на хектар за първите 30 хка и по 851.75 лева на хектар за над 30-ия хектар. За зеле, дини и пъпеши подпомагането е 735.49 лева на хектар за първите 30 допустими хектара и по 490.33 лева на хектар за над 30-ия хектар.

При производството на оранжерийни зеленчуци подпомагането по обвързаната подкрепа беше значително по-високо - 17 021.85 лева на хектар за 2018 година.

Според министър Танева, именно чрез схемите за обвързана подкрепа производството на плодове и зеленчуци  е било сериозно увеличено – с близо 30 на сто.  Тя отстоява тази си позиция и досега.И продължава да декларира, че и занапред ще  отстоява запазването на тези субсидии, тъй като това производство  е свързано не само с консумацията на български продукти,  но осигурява и  трудова заетост в селските райони.

Ако съдим отново по нейно изказване отпреди година, през настоящия програмен период е осигурена 38% целогодишна трудова заетост в секторите "Плодове" и "Зеленчуци", а ако работата в тези сектори продължи, очакванията й бяха тенденцията за ръст в това производство, не само  да се запази, но и да се увеличи.

Дали обаче това няма да остане просто добро намерение?

Причината за този почти риторичен въпрос

се корени, в трудната „подвижност“ на значителното  по размер чиновничество, обитаващо земеделското ведомство и разплащателната агенция. Тези хора трудно приемат  факта, че има нещо сбъркано в начина на разпределяне на субсидиите и още повече – в наложените методи за контрол над тези които ги усвояват.

В.“Банкеръ“ има информация, че са  пренебрегнати десетки предложения на истински земеделски  производители, направени по време на т.нар. Консултативни съвети, досегашните „модели“ на контрол да бъдат променени.

Липсват отговори на десетки поставяни от тях въпроси, като например:


  • Къде е продукцията от увеличените площи с плодове, зеленчуци и картофи?

  • Защото по рафтовете на магазините ни, българското производство липсва, а и в статистиките за експорт го няма?

  • Има ли изготвен икономически анализ, от който да е видно какъв е резултатът от наливането на толкова средства в сектора? И то при положение, че в крайна сметка вече изминаха пет години?

  • Трябва ли да се субсидират плодове, зеленчуци и картофи, отчетени пред фонда на продажни цени по 0.05ст. за килограм (бел.ред.в."Банкеръ" има информация за такива случаи при производителите на картофи, които трудно могат да бъдат обяснени , за разлика от бързоразвалящите се плодове например)?

Отговори  липсват, но ние ще продължим да питаме.

Би било доста любопитно човек да прочете стенограмите от тези съвети, където резонно се поставят десетките въпроси,  изстрадани от реалните стопани на изстрадалата ни земя.  въпроси. Странно защо обаче, тези стенограми и протоколи от заседания не стават публично известни, за да може всеки интересуващ се от тяхното съдържание човек сам да прецени кои от предложенията им са използваеми,  кои не са. Как и дали въобще реагират хората, които би трябвало да ги превърнат  в правила.

При тази липса на информация , някак натрапчиво се получава усещането, че тези съвети са просто избраната удобна форма за демонстрация на „съпричастност“ към проблемите в сектора. Онова, което следва се вписва в поговорката   „кучетата си лаят, керванът си върви“ ...

А съвсем отделен остава въпросът  „ако не знаеш накъде си тръгнал, ще а стигнеш ли до правилното място“?

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във